След 3 г. в Сандански московчанката Майра Жунусова посява семената на руските традиции

За първи път в китното санданско селце Рожен, разположено под Роженския манастир, в Динчовата къща ще се чества ритуала Сирница /по руската традиция Масленица/. Идеята е на московчанка, която вече трета година работи и живее в Сандански. За това как се е родила идеята и защо в Динчовата къща в Рожен разговаряме с Майра Жунусова.

- Г-жа Жунусова, защо в Рожен, а не в Сандански или околните села на града, като имам предвид, че е по-отдалечено място, как избрахте Динчовата къща за ритуала?

- Заради Костадин Чорбаджийски, с когото се познавам вече година. Преди извесно време в разговор с Костадин той ми сподели, че иска Динчовата къща да се развива в посока възстановяване на християнските ритуали и традиции. Тогава си казах, че това е мястото, където ще възстановя нашата руска традиция с Масленица, или както при вас се нарича Сирница. Сега сме в седмицата на Прошки, а ние, руснаците, много тачим този празник. И с мои близки сънародници, живеещи в Сандански и региона, решихме да отпразнуваме този ритуал на 26 февруари в Динчовата къща. Рожен, защото е от най-забележителният район в Мелник, в близост до Роженския манастир и самата обстановка е традицонно народна /селски стил/. Мястото е силно за духовен размисъл. В Динчовата къща има всички условия, страхотна кухня, ресторант в традиционен български стил.

Всички жители от Рожен, Мелник, Сандански и селата могат да се включат и да станат част от празника.

- Какво е различното в ритуала Сирница, който ние, българите, отбелязваме, и вашият Масленица?

- В Русия Масленица е народен празник, запазен още от времето на езичеството.Свързан е с изпращане на зимата и посрещане на пролетта.

Названието Масленица идва от това, че е седмицата преди Великия пост и е позволено да се консумира масло, млечни продукти и риба.

Обичаите, които се спазват на този празник, идват от далечни времена. Свързани са с началото на нов цикъл, със стимулацията на плодородие, с култа на предците.

Изгарянето на стари вещи, боклук и плашило на Масленица символизира началото на нов цикъл. Изгаря се всичко старо, овехтяло, за да се освободи мястото за ново, младо, по-добро. Масленица не е божество, а само ритуал за плодородие. Пепелта от плашилото се разхвърля по нивите. За земеделците е важно годината да е плодородна и с този ритуал те го предизвикват.

- Ще работите ли в посока ритуалът да стане традиционен?

- Да, мечтата ми е Масленица да се се провежда всяка година, като идеята на мен и моите близки сънародници е не само да отбелязваме Масленица, но и да празнуваме заедно и другите църковни празници, като Великден, Деня на победата, Коледа и Нова година.

- Майра, успяхте ли да свикнете с хората, храната и обичаите на санданчани?

- Да, донякъде вече свикнах. Харесва ми да живея в Сандански. Впечатлена съм от това как хората се събират на едно място, празнуват заедно именните си дни. Ритуалът, който се прави на Йордановден с хвърляне на кръста. Прекланям се пред хората за това, че са запазили тези традиции и ги ценят. Храната е много хубава /смее се/, виж как за три години качих няколко килограма, които ми тежат, но със спорт ще се опитам да ги стопя.

- Успяхте ли да намерите приятели в Сандански, а хората как Ви приемат?

- Имам много добри познанства както с бизнесмени от Сандански и Петрич, така и с хора от народа. Обикновените хора, с които се запознавам на улицата в заведенията, се интересуват от живота на моя народ. Те се впечатляват от духовните ценности на руснаците.

Поддържам добри бизнес отношения със Зоран Илиев от Петрич, с бизнесмена Костадин Чорбаджийски, който е един много добър човек и успял бизнесмен, с кмета на Сандански Андон Тотев, който винаги ме приема в кабинета си, с д-р Людмил Стоянов. Хората в Сандански са много работещи и дружелюбни към руските хора.

- Може ли да кажем, че вече сте повече санданчанка, отколкото московчанка?

- Чувстам се повече санданчанка. За три години години успях да науча езика, обичаите на хората. Аз съм живяла дълги години в Москва и Сант Петербург. Там начинът на живот е много по-различен, ритъмът е друг, докато тук, в Сандански, всичко е еднакво. Промените стават бавно и тромаво. Но се надявам да се променят неща към добро.

- В момента с какво се занимавате?

- Занимавам се с частен бизнес, внос-износ на местни продукти за Русия, Сърбия и Полша. Освен това работя върху изграждането на малки фамилни къщи в с. Поленица. Правя реклама на Сандански в Русия. Мечтата ми е един ден да снимам филм за Сандански и региона.

- Кога Ви бе най-трудно?

- Най-трудно ми бе през изминалата година. През първата всичко ми бе толкова интересно и любопитно и не усетих как измина 2010 г. Но успях да се адаптирам и сега смея да твърдя, че се чувствам добре. Две години не съм се връщала в Москва.