Шофьорът от “Динамик такси”, бит 6 пъти за 9 дни, Емил Илчев: Община Благоевград се гаври с нас, за 530 таксита с разрешителни е предвидила 125 места

- Г-н Илчев, Вие сте сам срещу 20 души, които твърдят, че ги нападате. Съзнавате ли, че в съда Вашата дума ще тежи 20 пъти по-малко от тяхната и нямате особени шансове да спечелите дело, ако се стигне до наказателен процес?

- Съзнавам, но аз също имам свидетели - момчетата, с които по цял ден си висим на 6-те места, отпуснати за паркиране, докато нередовните ни колеги спират непрекъснато пред нас и поемат курс след курс.

- Чели ли сте жалбата срещу Вас?

- Да, пишат, че

АЗ ИМ ВЪЗДЕЙСТВАМ ПСИХИЧЕСКИ, НАРУШАВАМ ИМ ЛИЧНАТА СВОБОДА,

защото един ден не издържах и с камерата си започнах да снимам как един от нередовните на 2 пъти застана в началото на колоната и взе 2-ма клиенти, докато останалите не бяхме помръднали и с 5 сантиметра.

- Откога е тази разправия между редовните таксиметраджии, както вие се наричате, и останалите?

- Откакто клиентелата намаля заради кризата. По-рано пак имаше пререждащи се, но и клиентите бяха повече и не се усещаше толкова. Сега е страшно. Случва ми се аз да вися по цял ден за 3-4 курса, докато тия, които паркират пред табелката, правят по 9-10.

- Тази табелка ли е разделителната линия между редовните и нередовните?

- Да. Първият от таксиметраджиите застава под нея и останалите 5-има се редят зад него, в посока пазара. Така се пълнят единствените 6 места. Нередовните пък паркират пред табелката и често стигат до месарския магазин на ул. “Тодор Александров”. Така те не само лишават от клиенти правилно редящите се като мен, но и затрудняват сериозно движението, предизвикват задръствания, създава се изключително голям риск от ПТП, защото оттам минават много пешеходци - към аптеката, детската градина, МОЛ-а. Малък ужас е между 16.00 и 18.00 часа, когато хората излизат от работа.

ПОЛИЦАИТЕ НА ДЕН ЛОВЯТ ПО 3-4 ТАКИВА НЕРЕДОВНИ КОЛИ И ИМ ПИШАТ АКТОВЕ ОТ ПО 50 ДО 100 ЛЕВА, НО ТОВА НЕ ГИ ПЛАШИ.

- Актовете са само заради нередовното паркиране?

- Главно за това, но има и 3 автомобила, които нямат разрешителни от общината за упражняване на таксиметрова дейност. Не може аз да си плащам всички данъци, такси, осигуровки, а те - нищо.

- След като има толкова често полицаи на стоянката, как се стигна до побоите над Вас?

- Вижте, още преди да се стигне до физическа саморазправа, аз на няколко пъти се бях обаждал на тел. 166. Винаги се представях и запознавах дежурния с многократните нарушения на колегите. В началото ме изслушваха, после ми отговаряха, че не могат да поставят там патрул за 15-20 нарушители, макар и постоянни. След като ме видяха 1-2 пъти,

ЗАПОЧНАХА ДА МЕ СЪВЕТВАТ САМ ДА СИ РЕША ПРОБЛЕМИТЕ С КОЛЕГИТЕ.

С една дума - да се опитам аз да въведа ред или да се саморазправям с тях, нещо, което нито ми влиза в задълженията, нито пък имам право да раздавам правосъдие. Други като кварталния Ромео Харалампиев ме посъветваха да не спирам на тази пиаца, след като видя биячите отпред. Тоест - никога да не спирам, защото те са си все там. Още малко и можеха да ме посъветват да напусна Благоевград.

Всъщност тези мои обаждания станаха причина и за побоищата. Пръв Александър Пасков-Кочината от “Ден и нощ” се качи в колата ми и започна да ме блъска и бие. Каза ми, че ако продължавам да го топя пред даяджиите, че е нередовен, а той е точно такъв, ще съм мъртъв до вечерта, щял да ме размаже и т.н. Започна да ме души, да ме удря в кръста, тялото и главата. Това беше на 12 януари. Обадих се на 166, заведоха ни в полицията, писахме обяснения, него го предупредиха, но той продължи да ме тормози и предизвиква. После бях нападан на 15-и, на 19-и 2 пъти - в 8.30 и в 9.00 часа, на 20-и и 21-и. Другите ми нападатели бяха Чифлигара и Мазния.

ЧИФЛИГАРА ВСЪЩНОСТ Е ТАРТОРЪТ НА ЦЯЛАТА ГРУПА,

казва се Ивайло Чифлигаров и е син на бившия шеф на Охранителна полиция към РПУ - Благоевград. Понеже всички местни полицаи са започнали кариерите си при баща му, си разиграва коня както иска. Прережда се, отнася се нагло с колегите и с пренебрежение към контролните органи. Чифлигара ме плашеше, че ще ме заколи и до вечерта ще изчезна като сняг. Когато ме изкара извън колата и започна да ме бие, рита и удря, не ми остана нищо друго, освен да го сграбча с двете ръце за дългата мазна коса и с цялата си сила да опитам да го удържа надолу. Не успях обаче и двамата паднахме. Разтърваха ни колеги.

- Вие след всеки бой ли подавахте жалба в полицията?