Шефът на “Спортни имоти” К. Ваклинов отказа $10 000 руска оферта за мястото си в “Емпайър Казино”

- Какво се промени в живота Ви, след като успяхте да играете с най-големите в света на покера?
- Разбрах, че да стигнеш тяхното ниво не е невъзможно, но това би ти коствало загърбването на всичко останало. Превръщането на един човек в професионален играч на практика означава само и единствено да се занимава с покер. Участието в Лондон ми помогна да си отговоря на въпроса какво е за мен покерът. Разбрах, че не е всичко, и едва ли някога ще се занимавам професионално.
- Удачно ли е да се каже, че ако сменим спортовете и става въпрос за футбол, Вие все едно сте изиграли два-три мача срещу Роналдо, Бербатов, Тоти, Бекъм, Балак и Анри, без да сте изминал стръмния път на звездните им кариери?
- Получи се нещо такова, въпреки че не е съвсем същото и сравнението не е напълно коректно. Иначе голяма част от играчите в Лондон бяха класирани чрез интернет, по моя или подобен начин, който набира популярност.
- Как реагираха приятелите Ви на успеха?
- Положително, всички се радваха. Но аз не бях очарован от себе си, защото се върнах без спечелени пари. Останаха ми само екскурзията и спомените.
- Мнозина вероятно се питат дали не е имало начин да изкярите нещо от ситуацията освен с победи на масата?
- Да, имах реално предложение от руснак да продам пакета си, който беше на стойност 20 000 долара, на половин цена. Чувството на любопитство обаче надделя и реших да отида и да видя за какво става въпрос.
- Сега съжалявате ли, че не взехте предлаганите 10 000 долара?
- Съжалявах в първия момент. По-късно реших, че самото преживяване си заслужава. Сега смятам, че ако някога това пак ми се случи, със сигурност ще продам пакета си.
- По колко часа на ден играете?
- Не повече от 2-3 часа. Дори и това ми е много, защото бързо се изморявам. Концентрацията ми рязко намалява след третия час и на по-дълги турнири не съм ефективен. Далече съм от някои професионалисти, които могат да издържат 12 до 16 часа с картите на денонощие.
- Как е по-тежко, на живо или онлайн?
- Тотално различно е. При играта онлайн виждаш много повече карти и имате повече шансове. На живо ръцете минават доста бавно, възможностите за изчакване на печеливша карта са по-малко, стоиш срещу хора, които те гледат и следят всяко твое движение. Водят си записки, дебнат те. Всички професионални покерджии са специалисти по прочитане изражението на лицето, очите, мимиките, жестовете, дори тембъра на говоренето.
- Затова ли някои играят с качулки и тъмни очила?
- Да, крият си лицето и очите, защото са наясно, че иначе няма как да се скрият. Други използват слушалки, за да се изолират от обстановката. Хората, с които играх, не спират да говорят. Това е психологически метод за разгадаване.
- Най-приказлив от тях безспорно е Даниел Негреану.
- Той е изключително контактен и рано или късно се докопва до душевността на съперниците си. Мъчи се да намери слабите им точки. Опитва всякакви похвати - приятелски разговор, кара те да изпитваш съжаление към него, в същото време знае как да те принуди да го уважаваш. Изобщо всичко възможно, и то е свързано с крайната цел - да ти вземе парите.
- Доста хора биха платили стотици хиляди, за да седнат срещу Негреану за час-два.
- Така е. Плод на случайността е, че организаторите ме поставиха на тази маса. Самият Негреану е изключително забавен, но и много от другите професионалисти процедират по идентичен начин. Забавлението обаче струва скъпо.
- Вярно ли е, че имате покана от него за турнир в Букурещ?
- Да. Когато ме запита откъде съм и разбра, че идвам от България, ме покани на “Румъния Оупън”, който се провежда за първи път и започва този месец. Входът е 1000 долара. Отговорих, че нямам толкова пари за даване. Няма проблеми, отвърна той, аз съм рекламно лице на турнира и ще кажа на организаторите да те запишат.
- Какво изпитахте, когато го победихте, залагайки всичките си чипове в една ръка /б.р. - all in/?
- Докато стигнах да печалбата, сърцето ми щеше да се пръсне, защото при такава ситуация крупието забавя играта. Така се дава възможност на камерите да снимат, зрителите да заемат подходящи позиции около масата. Аз бях с чифт попове, а той имаше две валета. Първите три карти /флопа/ се обърнаха деветка, десетка и дама. Така едното от валетата му направи отворен стрейт /възможност за пет поредни карти/. С всяка секунда напрежението у мен растеше и в края, когато победих, изпитах огромно облекчение не толкова, че съм спечелил, а че ръката е свършила.