Шефът на РИО Ивайло Златанов е прав, аз съм виновникът - моят подпис стои под документите

Марио Лазаров е роден и израснал в село Крупник. Завършил е основното си образование там, средното - в Симитли, след което се дипломира в Учителския институт в Дупница. Кариерата си на педагог започва като преподавател в Пазарджик. Години по-късно се връща и учителства в родния си край в с. Полена. През 1994 г. печели конкурса за директор на ОУ "Св.Св. Кирил и Методий". Заема се с усъвършенстването и модернизирането му. През 2000 г. под негово ръководство школото се преобразува в СОУ, става средищно и започва да обучава децата от околните 5 села.

Преди броени дни Марио Лазаров, който е и общински съветник от сдружение "Бъдеще за община Симитли" на кмета Апостол Апостолов, беше уволнен от началника на Регионалния инспекторат по образованието в Благоевград Ивайло Златанов. Мотивите за отстраняването му, които възлизат на 10 страници, са издаване на фалшиви дипломи за завършено образование, системно неспазване на работното време, липса на контрол върху педагогическия персонал и училищната документация. Временно директорския пост пое заместничката му, която отговаряше за учебно-възпитателния процес Бойка Айкова.

- Г-н Лазаров, предполагам сте запознат с мотивите в заповедта Ви за уволнение. Как ще ги коментирате, като се има предвид, че един от най-сериозните е издаването на фалшиви дипломи за завършено образование?

- Нямам желание да коментирам заповедта за уволнение. Приемам, че началникът на Регионалния инспекторат по образованието /РИО/ Ивайло Златанов е прав. Изпратени бяха много проверки, констатирани са нарушения, а аз съм директорът - този, който трябва да следи и да контролира всичко, да гледа какво подписва. Факт е, че в училището от септември до февруари имаше около десет проверки. Не се оплаквам от тях, защото това така трябва да бъде! За да се допуснат тези нарушения, Марио Лазаров е направил пропуски. Друг е въпросът, че има и екип, с който работя и който постоянно се развива. В случая визирам помощник-директорите, които постоянно се менят. В моя 17-годишен период на управление са се сменили седем-осем. Също така голяма част от психолозите и педагогическите съветници са преминали през школото, заминали са си и вече са се реализирали на друго място. Не искам да виня никого, но в България имаме феноменалното чувство винаги другият да е виновен. Все пак аз съм виновникът, защото моят подпис стои под тези документи. Относно прословутото удостоверение - да, може да е моят подпис, може да съм го разписал, но през мен са минали хиляди удостоверения, заповеди и какво ли още не... Не искам да коментирам. Единственото, което ще кажа, е, че в случая началникът има основание при всички тези констатации и направи това, което трябваше да направи. Винаги трябва да бъдеш лоялен към началника! Държавните образователни изисквания трябва да се спазват, независимо дали ти харесват, или не. Искам да се знае, че нямам никакви заболявания и не членувам в никакви синдикати, най-малко в този на работодателите, защото представяте ли си парадокса - слаб директор се крие зад Синдиката на работодателите?! По принцип, ако има начин, в него ще членуват всички директори, защото се устоява трудно на предизвикателствата. Най-лесно е да си директор - с предимстава! А отговорностите? Трябва да се научим да поемаме и тях, иначе най-лесно е да се скриеш зад някого. В живота си човек трябва да чете повече от една книга за това как ще излезе от борбата, а не как ще влезе в нея.

- Ангажиментите Ви като общински съветник, и в частност като председател на образователната комисия към ОбС - Симитли, както и частният ви бизнес, пречили ли са на работата в училище?

- Всеки жител на Крупник знае, че моето работно време започва в 07:00 и приключва в 19:00 часа. Ако някога веднъж или най-много два пъти в месеца съм имал сесия от два часа, е трябвало да се обаждам на началника на РИО и да поискам с молба тези два часа. Моето работно време в това училище беше денонощно. Аз не съм бил зает с него седем или осем часа, аз му се отдавах по дванадесет-четиринадесет часа, работех от вкъщи, където съм ставал, и в кабинета си съм разработвал проекти, образци, планове за провеждане на извънкласни, вътрешноучилищни, междуучилищни мероприятия и други дейности. Това нима не е работа? На табелката, която стоеше на вратата на кабинета ми, пишеше: "Работно време - от 07:00 до 19:00 часа". Всеки ден имах приемно време. Когато се наложи да отидеш до общината и да защитаваш бюджет, да защитаваш интереса на образованието като цяло в общината, много често се налага да направиш това, без да можеш да уведомиш началника. Нима директорите се обаждат за нещо, за което ги извика кметът, при положение че са общинско училище?! Но и това го приемам - длъжен съм бил да се обадя на началника, че имам сесия, било един или два часа. След това може да ги компенсирам с четири, но никой не знае.

- Часове след уволнението Ви в Крупник и Симитли се заговори, че то е на политическа основа. Самият кмет Апостол Апостолов го нарече "политически цирк". Има ли в действителност политически натиск или предизборен PR?

- Нека да кажем, че образованиете е деполитизирано, нека да искаме да е така, да вярваме, че няма такива моменти, защото е лошо за децата. Аз не искам да коментирам на този етап някаква политическа намеса, нека да мине малко време, да си отпочина и да видя какво е и как е - дали има нещо такова. Не искам да търся вината в никого - тя е в мен! Една януарска вечер не можех да заспя до късно и се замислих всъщност дали в училището е изградено всичко. През ума ми започнаха да минават корпусите в сградния фонд, мултимедийната зала и оборудването, което е на високо ниво. Тук е мястото да кажа, че се пише на бюра, на които са писали банкери, училището е санирано, с нов покрив е, във всеки кабинет има по два климатика, има ученически стол, в който ежедневно 140 деца се хранят безплатно, има три автобуса, които транспортират учениците до дома им и съответно до школото. Тогава си казах, че може би вече съм направил всичко и оттук нататък трябва просто да се съхранява. Тъй като съм много взискателен по въпроса за организацията на обучението и дисциплината, мога спокойно да заявя, че за 17 години управление никога не е дошъл външен човек да ги наруши. Така че не искам да мисля, че има политически натиск. Понякога в Общинския съвет стават оборства, но нека си останат там - там да се борим с идеите и с вижданията за развитие на тази община, а не вътре в училище по този начин.

- Вие лично и семейството Ви как приехте заповедта за уволнение?

- Приемам я така, че сигурно е дошло времето да отдъхна. Струва ми се, че винаги идва момент в живота, в който човек си казва: "Аз свърших това, което трябваше да свърша". Изключително уважавам началника на РИО Ивайло Златанов. Не мога да кажа, че ми е особено приятно, защото ще излъжа. Естествено че няма да има случай, в който да минавам покрай това училище и да не обръщам взор към него. Аз го обичам, защото го направих и безкрайно се гордея с него! Тръгвам си с малко носталгия и малко гняв и се питам защо винаги по такъв начин трябва да се разделяме с хора, които заслужават повече признание и внимание? През целия период на управление около мен имаше много страсти и напрежение. В този ред на мисли ще кажа, че си тръгвам и с удовлетворение - дано да стихнат нещата и ме оставят да събера сили, за да може лятото да помагам да се сформират две паралелки първи клас и една паралелка девети клас, тъй като, ако това не се получи, ще кажат: "На Лазаров проектът не става!". Аз съм ангажиран с това училище, защото съм крупничанин и съм част от хората там. Моите великолепни деца - дъщеря ми, която е научен сътрудник в Германия, и синът ми казват: "Тате, ти направи много за това село - нещо, което не всеки би го сторил!". Моята прекрасна съпруга Мариана Лазарова пък, която ми е голяма опора и без която може би нищо нямаше да постигна в този живот, винаги е твърдяла, че давам много от себе си за това училище. През това време те тримата също са искали и с тях малко да поживея по-свободно, по-разкрепостено - без да съм директорът Лазаров, а да съм просто Марио Лазаров.

- Как се разделихте с колектива от учители?

- Беше нещо съвсем обичайно и в същото време необичайно. Казах на колегите си, че не искам абсолютно никакви ексцесии и отношения по въпроса, защото това е съвсем нормално. През 1994-а година, когато поех поста, бях посрещнат в училището със злоба. Това се запечата в главата ми и си казах: "Когато приключа работата си тук, не искам да е така!". В очите на колегите ми определено имаше тъга - щеше да е грозно, ако нямаше, защото на практика това е моят екип, моите кадри, които правят обучението така, както трябва, а именно професионално. Ако сбогуването ни беше щастливо и радостно, значи през годините нещо не е било наред. Разбрах обаче, че всичко е било както трябва, след като когато си взех довиждане дори с децата, видях тъга и в техните очи. Тъй като аз направих още един, втори корпус, където да се обучават учениците от гимназиалния курс и един трети корпус, където се намират столът на училището, и голям мултимедиен център, едни дечица ми казаха: "Господине, вие вече няма да сте тук, но ще сте в горното училище, нали?!" /смее се/. Сега трябва да се върна и да им обясня, че окончателно няма да ме виждат, но ще срещат моята подкрепа навсякъде и за всичко. Когато започват всеки клас, обещавам на учениците, че ще им помагам до края и няма да се отметна от това, защото не съм се научил да излизам по терлици. Може би заради това се държа предизвикателно към съдбата и тя понякога е неблагосклонна към мен - нанася ми удари и под кръста, и над кръста. Много пъти съм бил свалян на земята, но пак съм ставал - така ще бъде и сега! Аз винаги казвам истината и я посрещам, гледайки я в очите.

- Как бихте отчели 17 години управление на СОУ "Св.Св. Кирил и Методий" - с. Крупник?

- 17 години минаха като един миг в живота ми, и то в най-активния ми живот. Важното и значимото, което направих, е създаването и организирането дейността на училище, което отговаря на градските стандарти, та дори и на европейските. От спечелването ми на конкурса за поста директор през 1994 г. към днешна дата школото е добре структурирано и материално обезпечено и най-важното - отлично екипирано от знаещи и можещи професионалисти с богат опит. Без тях аз нямаше да реализирам нищо, така че екипът, който в момента реализира учебно-възпитателния процес, е този, който понесе на плещите си времето на организиране на дългосрочния проект "СОУ - с. Крупник". Горд съм с постигнатите резултати в образователен аспект, с випуските, които завършиха, и учениците, които се обучават днес. За когото и да е, е цяло предизвикателство да умееш да задържиш децата в едно село. Тези 17 години не са отишли на вятъра - заслужаваше си и половин сърце да ми сложат, за да видя накрая реализирана една голяма мечта за това село. Смятам, че училището ще се задържи и занапред.

- Ще Ви липсва ли?

- Да, много ще ми липсва. Аз винаги говоря с желание и вътрешна подбуда за това училище, защото образованието е в мен и блика отвсякъде. Както ще ми липсва обаче, така и трябва да се разделя с някои илюзии. На 50 години съм вече и мога само да помагам, защото то трябва да оцелее и да се развива. Надали някога ще се върна в образователната сфера.

- С какво ще се занимавате оттук нататък?

- Първото нещо, което ще направя, е да си отпочина поне месец. Решил съм да отида някъде за около седмица сам. Ще изключа телефоните си, за да релаксирам и си отпочина истински. И аз също като бял човек ще си изпия сутрин кафето, без да бързам за училище в 07:00 часа. Имам намерението да помагам на съпругата и на сина ми в частния бизнес, за да може да станем наистина един екип. Точно поради тази причина те посрещнаха уволнението ми с удовлетворение и казаха: "Ти се върна при нас!". Занапред каквото сабя покаже!

ПРОЧЕТИ СТАТИЯТА