Шефът на IV ортопедична клиника в "Пирогов" доц. Диян Енчев: Хората обикновено се лекуват сами

Д-р Диян Енчев е завеждащ отделение Клинично на IV клиника по ортопедична травматология към УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов". Роден е в София в семейство на лекари. През 1982 г. завършва 21-ва гимназия в столицата с пълно отличие и златен медал. 6 години по-късно се дипломира успешно във Факултета по медицина към Медицинския университет, а през 1996 г. специализира ортопедия и травматология.

Има редица специализации в елитни университети в Австрия, Словения, Испания, Япония, Гърция и Хърватска. Член е на Българската ортопедична и травматологична асоциация и на Американската академия на ортопедичните хирурзи. Доц. Енчев приема пациенти всеки последен петък на месеца в кабинет 211 в поликлиниката в Благоевград.

- Доц. Енчев, моля да разясните на читателите с какво се занимава ортопедията и с какво травматологията?

- Ортопедия е старогръцка дума, като "ортос" означава "прав", а "педия" - възпитавам. Ортопедите се занимават с възникването, профилактиката, диагностиката и лечението на вродени и придобити заболявания на опорно-двигателния апарат, като последният термин означва кости, стави, сухожилия, връзки и мускули. Тези заболявания влючват дегенеративни, системни заболявания, възпалителни, ревматични и туморни заболявания.

Травматологията, както подсказва и името, се занимава с диагностиката и лечението на травмите на опорно-двигателния апарат. Както виждате, специалността "Ортопедия и травматология" е доста обемна и интересна с разнообразието на заболяванията и травмите на муслулно-скелетния апарат на човека. В последните две декади тя се развива с ускорени темпове, като една истинска хирургична специалност, която дава реална възможност за възстановяване качеството на живот на пациента или в травмата - спасяване на живота и съхранение на функцията и на увредения сегмент от опорно-двигателния апарат.

- Вие преглеждате пациенти и в Благоевград, където идват десетки хора от целия регион. Какви са наблюденията Ви и в частност кои са най-честите травми и заболявания при нашите съграждани, как бихте ги дефинирали?

- Не бих могъл да кажа, че има някаква разлика в патологията сравнено с тази в София или Бургас например. Няма такава разлика. Жителите на Пиринско страдат от същите заболявания и травми. Смятам, че преобладаващи като честота са травмите и след това идват заболяванията на опорно-дигателния апарат. Например едни от честите заболявания тук, както и другаде, са дегенеративните заболявания на тазобедрената става с латинското наименование "коксартроза" или това на колянната става - "гонартроза". Фрактурите са най-често в областта на бедрото, или по-точно казано - трохантерния масив, в областта на китката, глезенната става, подбедрицата и т.н.

- Вие сте специалист с богат опит, шеф на Клиничното отделение на IV ортопедична травматология. Кой е най-фрапатният случай, с който сте се сблъсквали и ще запомните за цял живот?

- Да, наистина може да се каже това. Смятам че "Пирогов" е невероятна болница, с уникални възможности за изграждане на специалисти. Впрочем, не бих могъл да посоча друга болница с такива комплексни възможности в нашата специалност. Повечето известни и можещи ортопеди и травматолози, заемащи водещи позиции в такива клиники в София, са кадри на "Пирогов". Това на първо място е така, защото в тази болница тези кадри, и аз сред тях, попаднахме на изключителни специалисти и Учители, подчертавам с главна буква.

През практиката си съм лекувал не малък брой интересни и тежки случаи и трудно бих могъл да посоча кой е най-запомнящият се. Сега се сещам за един изключително тежък случай на катастрофа отпреди няколко години. Млад мъж беше прободен от мантинела, преминала през двигателния отсек на колата и накрая между двата долни крайника и таза - наистина тежка комплексна, животозастрашаваща травма.

Мерките по спешност, хирургичните интервенции и престоят в операционната отнеха около 12 часа. Борбата за живота на този младеж обаче продължи още месеци наред. В крайна сметка той е жив, подвижен с помощни средства, но му предстоят още няколко реконструктивни операции, за да се възстанови функцията на тазобедрената му става. Спасяването на този пациент смятам, че още един път подчертава уникалността на нашата болница "Пирогов".

- Хората често търпят болките и не обръщат внимание на здравето си. Кога трябва да потърсим лекарска помощ и да отидем задължително на преглед?

- За съжаление често е точно така. Търси се лекарска помощ, когато заболяването е напреднало значително, болният се лекувал сам или от съседа, който смята, че той има същия проблем, или от някой известен "лечител" в района. Неприятно е да се каже, но е така. Това е сериозен проблем, който подчертава липсата на информация, здравна култура и провеждане на профилактика от страна на здравеопазването у нас.

Естествено, ненавременното, закъснялото лечение е с по-неясна прогноза, по-скъпо, по-продължително и често с незадоволителен резулатат. На въпроса кога трябва потърсим лекарска помощ, аз бих отговорил така: Всеки трябва да гледа на здравето си като на най-ценното нещо, за което си носи отговорност първо самият индивид и при всички случаи на здравни проблеми да се търси съвет от лекар.

- Бил сте на специализация в САЩ. Какво сравнение бихте направили между здравеопазването там и у нас?

- Да, скоро бях на кратка специализация в Щатите в една от най-известните болници - "Мейо" в град Рочестър. Там работят едни от най-известните специалисти в ортопедията и траваматологията. Лечението на редица заболявания и травми на горния крайник в центъра "Мейо" е на високо ниво, като протезиране на лакътна и раменна става например, и това конкретно беше причината да посетя болницата след любезното съдействие на проф. Морей.

Желанието ми е тези съвремени методи да бъдат въведени и превърнати в рутинна практика в нашата болница "Пирогов". Сравнението между здравеопазването там и у нас е трудно, да не кажа - невъзможно. Защо е така?! Защото, първо, медицинското образование там е на много високо ниво, създават се мислещи, знаещи и можещи специалисти с подобаващо самочувствие. Второ, организацията в здравеопазването е високоефективна, концентрирана само върху пациента, т.е. около него се върти цялата система. Следователно хората, които са я създали и я осъществяват, са мислещи и широкоскроени.

Трето, финансирането в здравеопазването е от няколко източника: федерални пари, щатски, общински и не на последно място - частни здравни фондове и дарения. Затова е почти невъзможно да се направи паралел между здравеопазването тук и това в Щатите. Може би най-критичната и казана с една дума разлика е, че там здравеопазването наистина е за болния и той е в центъра, той е най-важният в целия процес. Мисля, че у нас това все още не е постигнато, и не бих се наел да правя прогноза кога ще се постигне.

- Да поговорим за битовите травми. Какво трябва да знаят хората за тях?

- Битовите травми са част от нашето ежедневие - от баналното падане на улицата или вкъщи до наранявания при затваряне на зимнина, всичко може да доведе до сериозни травми и инвалидизация. Няма универсален съвет. Просто човек трябва да внимава, ходейки по нашите улици или вкъщи. Този съвет е по-скоро към възрастните, а във всички останали случаи трябва да се помисли, преди да се предприеме дадено действие. Случи ли се инцидентът, разумното е да се потърси съвета, помощта на специалиста травматолог.

- Температурите стават все по-високи, а спасението от жегите е климатикът. Прекомерната или неправилната му употреба може ли да доведе до проблеми с опорно-двигателния апарат?

- Климатикът стана едва ли не задължителен в последните години по нашите географски ширини, създава комфорт и удобство и лятото в горещините почти всеки му се наслаждава. Прекомерната употреба или например инсталирането му и използаването му в спалнята или ползването в автомобила с неправилно насочена струя, може да доведе до сериозни проблеми като обща настинка, провокиране на инфекции на горните дихателни пътища, да провокира хроничните възпалителни околоставни процеси или да създаде остри такива.

Да провокира неврологични възпаления или възпаления на определени мускули, т.нар. миозити. Всички тези заболявания понякога налагат продължително и сериозно медикаментозно, физиотерапевтично лечение, особено ако провокативният фактор - климатикът, е използван прекомерно и неправилно. Съветът е прост - да се спазват инструкциите за използване, т.е. да се поддържа оптимална температурна разлика и да не се прекалява.

- В този ред на мисли се сещам и за професиите с многократно повтарящи се движения. Какво трябва да знаят хората, как да се предпазят?

- Въпросът за т.нар. професионални заболявания и е доста обширен. Практически повечето професии могат да доведат до някакви заболявания на опорно-двигателния апарат - от деформация на гръбначния стълб при работа на бюрото до дегенеративни заболявания на лакътната става при дърводелеца например. Най-общо казано, трябва да се спазват хигиенно-санитарните норми за всяка професия. Появят ли се някави оплаквания, трябва да се търси съвет от специалист, като му се насочи вниманието към професионалните натоварвания, на които е подложен пациентът. В случаите с напреднало заболяване често се налагат оперативни интервенции, за да се подобри качеството на живот на болния.

- Има ли характерни летни травми и какво трябва да знаят хората?

- Да, има някаква разлика в естеството на траваматизма между зимния и летния сезон. През лятото честотата на тежките катастрофи е по-висока и тежките травматично болни с т.нар. политравма са сериозен проблем. Естествено, всички летни спортове, играта на децата, ако щете в градинките, също се отразява и детският травматизъм е по-чест. Прибиране на реколтата от дървесните плодове, както и работата по строежите през този сезон водят до по-висока честота на травма или падане от височина. Хората трябва да внимават и да изпълняват стриктно паривилата на безопасната работа в сферата, в която са, а децата трябва да са под родителски контрол.

- Къде са най-големите пробойни в травматологията, когато говорим за Здравна каса?

- На всички стана ясно, че системата на клиничните пътеки може да работи, но има и сериозни недостатъци. Най-общо казано, има недофинансиране на тези пътеки, т.е. парите, отделяни за лечението на дадено ортопедично заболяване или фрактура, са недостатъчни. Това е и причината за доплащането, като купуването на ипмпланта - ставата, плаката, пирона и т.н. Цената на имплантите е различна и се определя от фирмата-производител. Качествените импланти, съвсем естествено, са скъпи. При ставите има реинбурсация от Здравната каса от 1080 лв. за тазобедрена става и около 2800 лв. за колянна става. За другите импланти, като тези в травматологията - пирони, плаки, винтове и други, няма никаква реинбурсация.

Разнообразието от импланти, въобще както и от фирми-вносители, е голямо и аз не бих могъл да бъда коректен, ако спомена само цените на имплантите, с които аз работя. Най-неприятното е, че болните трябва сами да закупят понякога доста скъпия имплант. Не малка част от тях не са в състояние да го закупят, а той е необходим и след намесата на лекаря би им решил здравния проблем.

Това води до забавяне на лечението, когато става въпрос за заболяване с хронично протичане, и естествено води до удължаване мъките на болния понякога до влошване на състоянието, необратими промени, по-сложна и продължителна операция и т.н. Това не значи обаче, че във всички случаи трябва да се интервенира веднага - преценката е на ортопеда. При болните с травма факторът време има сериозна тежест и липсата на възможности за закупуване на имплант може да доведе до инвалидизация.

Тези случаи са много неприятни и не ги пожелавам да се случват на никой колега в практиката. Другият проблем е, че в пътеките въобще не влиза стойността "труд на лекаря" или другия персонал. Не се заплаща от касата и повече от една операция, независимо че болният е например с три фрактури и те трябва да бъдат оперирани. В никакъв случай не са само това проблемите, има и други.