Шефът на гражданската колегия в Районен съд - Благоевград Ив. Петков: Лятото е сезонът на разделите

Иван Петков е роден в град Дупница. Завършил е средното си образование с отличен в местното СОУ "Аверкий Попстоянов". Продължава обучението си в Софийски университет "Св. Климент Охридски", откъдето с оценка 5.98 е успешно дипломиран магистър по право със специализация по правораздаване и публична администрация.

От 18 март 2005 г. до 2 май 2007 г. е младши съдия в Окръжен съд - Хасково, където разглежда граждански, административни и наказателни дела. От 2 май 2007 г. е съдия в гражданското отделение на Районен съд - Благоевград, а от март тази година и негов ръководител. Успоредно с работата в съда преподава гражданско право и основи на правото в Колежа по икономика и мениджмънт в Благоевград.

- Съдия Петков, какъв е броят на бракоразводните дела, колко хора се развеждат в Районния съд годишно и ежедневно?

- Точна статистика не може да се направи за това точно колко двойки се развеждат както по взаимно съгласие, така и по исков ред, но като цяло може да се направи изводът, че е налице тенденция към увеличаване броя на бракоразводните дела. По принцип броят на разводите нараства през лятната ваканция. Забелязва се, че хора, които по принцип работят в чужбина и които прекарват лятната си почивка в България, предпочитат да използват този период от време, за да прекратят брака си. Известно е, че след като са български граждани и бракът е сключен тук, няма как да се разведат в чужбина.

- Какви са причините броят на тези дела да нараства?

- Причините не могат да бъдат посочени еднозначно. Може би има и хора, които са решили да направят тази стъпка, тъй като от известно време в публичното пространство се говори за увеличаване на съдебните такси. Към момента таксата за завеждане на бракоразводно дело и по взаимно съгласие, и по исков ред е 25 лв., като съдът със своето решение определя размер на таксата до 40 лв. Тъй като няма яснота по въпроса какви биха били таксите след тяхното евентуално увеличаване /проект, с който се е захванало сериозно Министерство на правосъдието/, аз си мисля, че много хора, не знаейки какъв точно ще бъде размерът и страхът разводът да не се превърне в един невъзможен лукс, избързват да го реализират.

- Млади или улегнали двойки се развеждат повече? Имате ли поглед върху възрастовата група?

- Има съпрузи, които желаят да се развеждат след около 20-30-годишен брак, и съответно такива, чиито брак е сключен преди 2-3 години. Това по-скоро е учудващо не толкова физически, колкото житейски, защото не може да не ти направи впечатление как хора след 30 години съвместен брак се решават на такава крачка, пък от друга страна е странно и за хора, които имат един краткотраен брак. Все пак това е период от време, в който е напълно възможно да има напасване на характери, пък от друга страна е учудващо защо са се решили изобщо на брак, при положение че не са се познавали.

Имахме случай, в който беше подадена молба от лице на 17,5 години, което сключило брак на 16,5 години с разрешение на председателя на Районния съд, защото съответната жена е била бременна. Следователно към този момент тя не е навършила минималната изискуема от закона 18-годишна възраст, която е необходима за сключване на брак. За лица, които са на възраст под 18 години, но са навършили 16, е необходимо разрешение от председателя на Районния съд. В този случай странното е, че този брак е продължил около година и вече имаше молба за неговото прекратяване.

- Двойките си тръгват доволни от съда... или?

- Да, хората си тръгват доволни, но целта на мен и колегите ми е в повечето случаи, дори тогава, когато делото не е започнало със споразумение, да ги стимулираме да постигнат такова в хода на процеса. Моята житейска и юридическа логика винаги е била, че страните най-добре познават своите отношения и деца, най-добре биха уредили тези специфични семейно-правни последици от прекратяването на брака. Те самите знаят към кого е повече привързано детето им, какви са възможностите им да осъществяват лични контакти с него. Разбира се, съдът в лицето на всички колеги има богата юридическа практика как да реши този въпрос. Това по принцип не е някакъв особен юридически проблем, но винаги нашите усилия са насочени към това на първо място да направим опит за тяхното помиряване, било изобщо да се откажат от развод.

- Имали ли сте такива случаи?

- На мен специално са ми известни един-два такива случая в Районен съд - Благоевград за последните 4-5 години. Много рядко се случва. В повечето случаи хората, които макар и да са склонни на споразумение, са твърдо решени в желанието си да се разведат. Тогава, разбира се, не следва да бъдат помирявани, тъй като те най-добре познават своите семейни взаимоотношения. Пак подчертавам обаче: нашият стремеж е първо да се направи някакъв фактически опит за споразумяването им, тъй като това е свързано и с по-малко държавни такси, които се заплащат. Сумите са едни, когато разводът е по исков ред или по споразумение, а са наполовина, когато е по взаимно съгласие.

- Как се развеждат повече хората - по взаимно съгласие или по исков ред?

- Напоследък има тенденция да нараства броят на развеждащите се по взаимно съгласие, било изначално тръгнали дела като такива, било като постигнато взаимно съгласие в хода на бракоразводния процес по исков ред.

- Няма ли голямо разминаване между размера на съдебната такса за съда и адвокатския хонорар за развод?

- Действително държавната такса по делото при образуване е 25 лв., а съдът с решението си определя размер до 40 лв. Моето лично мнение е, че адвокатските възнаграждения са безспорно високи, от една страна, на фона на самата държавна такса по бракоразводното дело /от 25 до 40 лв./, а от друга - на фона на икономическата обстановка. В момента има наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По силата й е определено: за развод по взаимно съгласие - минимално възнаграждение в размер на 300 лв., а за развод по исков ред - минимум 500 лв. адвокатски хонорар.

От друга страна, адвокатите нямат право да получават възнаграждение под определените минимални размери в посочената наредба, тъй като това би представлявало дисциплинарно нарушение. Именно затова се поставя въпросът за явното несъответствие между държавната такса и минималния размер на адвокатския хонорар. Моето лично мнение е, че при наличието на посочените размери на адвокатските възнаграждения таксата за развод трябва да бъде ограничена. Аз считам, че с цел да бъдат стимулирани съпрузите, които желаят да прекратят брака си, таксата за развод по взаимно съгласие трябва да бъде по-ниска, а таксата за развод по исков ред да бъде дори няколко пъти по-висока.

Крайната цел е съпрузите, които така или иначе са решили да се развеждат, да се замислят и да уредят доброволно своите отношения, тъй като една такава такса би ги спряла, а освен това ще доведе до възможност съдът да не се задръсти с множеството бракоразводни дела. Именно затова считам, че тук е голямата фактически роля и на адвоката, и на юридическите консултации. Когато отидат хората да ползват консултациите на колегите адвокати, те да им разясняват предимствата на по-ниските такси и хонорари и да ги стимулират към този метод.

- Какво ще кажете за търговските дела? Как вървят те, може би в последните години наблюдаваме бум на междуфирмената задлъжнялост?

- Да, налице е доста голямо учеличаване и на броя на търговските дела. Основната причина за това е отново все още непреминалата финансова криза в страната и междуфирмената задлъжнялост. Прави впечатление, че много от фирмите не са в състояние да изпълнят своите задължения доброволно поради обстоятелството, че други фирми по веригата пък на тях им дължат пари. В тази връзка трябва да се има предвид и нещо друго - вече не са рядкост и делата, които макар да завършват позитивно за определени фирми, те не са в състояние да съберат вземанията си, защото се оказва, че фирмата, срещу която са водили делото и която им дължи пари, реално няма никакво имущество. При такива случаи съдебните решения няма възможност да бъдат изпълнени.

- И какво се случва оттук нататък?

- В този случай остава единствено надеждата в един момент фирмата-длъжник, която е осъдена, да придобие някакво имущество и вземанията да бъдат изпълнени. И съдът, и съдия-изпълнителят са безсилни - няма какво да направят при липса на имущество. Затова моят съвет е, когато фирмите влизат в договорни взаимоотношения, да следят добре икономиеското състояние на своите контрагенти - дали става въпрос за една стабилна фирма, която се е утвърдила на пазара и има имущество. Освен това трябва да бъдат особено внимателни при договарянето примерно с фирми, за които не са чули или са си спечелили някаква лоша слава.

- Има доста крупни фирми, доказали се през годините, които също влязоха в съдебната хроника?

- Да, в Районен съд - Благоевгад има доста от големите фирми в района, които също изпаднаха в ситуацията да не могат да изпълнят задълженията, и то малки по размер. Имаше случаи, в които част от водещите фирми на пазара не бяха в състояние да платят свои задължения в размер на около 1000-1500 лв. и срещу тях бяха образувани дела. Трябва да се има предвид, че при образуването на едно дело освен дължимите по фактури суми фирмата-длъжник изключително се обременява с държавни такси, разноски и лихви.

- Има ли увеличение на броя на делата, образувани от лица, занимаващи се с лихварска дейност, срещу клиенти?

- Да, в Районен съд - Благоевград има образувани дела от лица, за които в общественото пространство се говори, че се занимават с лихварство. Както вие казахте, най-често това става с отпускането на заем, който се обезпечава с издаване на запис на заповед. Проблемът възниква в случаите, когато длъжниците започват да погасяват част или цялата сума по записа на заповед, а така наречените лихвари, които се явяват кредитори, отказват да им издадат документи.

Впоследствие, вече получили сумата, започват да предявяват претенциите си и пред съда. Доколкото записите на заповед се издават в писмена форма, строго формално е изискването и на ГПК, че за да се приеме, че действително има плащане на дълга, длъжникът да представи разписки, подписани от лихварите. Такива разписки обаче изобщо не са им съставяни и в един момент чисто юридически, а не житейски, се налага връщането на сумите по записите на заповед да стане два пъти. Подчертавам, че при липса на разписки, изхождащи от кредитора, съдът отново е безсилен. Най-голям ръст при делата сочат заповедните производства. Тази година спрямо миналата отчитаме нарастване с над 10%.

- Какъв съвет бихте дали на длъжниците и кредиторите?

- Наред с акта на съда длъжникът получава и бланка за възражение. Най-често без изобщо да прочетат какво пише в нея, я попълват и я връщат обратно на съда, а това е развнозначно на оспорване на дълга. При това положение започва исково производство, по време на което кредиторът установява вземането си. Зачестяват обаче случаите, при които хората идват в съдебна зала и заявяват, че всъщност не оспорват дълга, а подавайки възражеието, са си мислили, че съдът ще им го разсрочи.

Тук е мястото да отправя своя голям съвет към длъжниците, които получават подобни актове: Пускайте възражения само в случай, че наистина оспорвате дълга - било то защото твърдите, че не сте подписвали въпросния договор, било защото твърдите, че сте погасили задълженията си, но никога не подавайте заявление тогава, когато просто искате разсрочване на дълга, защото това е въпрос изцяло между вас и кредитора, а не в правомощията на съда.

Освен това, колкото повече процесът навлиза в по-нататъшната си фаза, толкова повече разноските нарастват и вместо дължимата към момента на получаване на акта на съда сума в края на процеса тя е в пъти по-голяма!