Сестри Бисерови и жените от с. Пирин пресъздадоха и записаха ритуала "Пиринска сватба"

Любимка Бисерова, една от триото "Сестри Бисерови", записа възстановка на пиринската сватба в родното си село Пирин, община Сандански. За това какво накара пиринския славей Любимка да възстанови пиринската сватба, какво включва ритуалът и има ли място той в днешно време разговаряме с най-голямата сестра от трио "Бисерови":

- Г-жо Бисерова, какво Ви накара да се заемете с нелеката задача да възстановите пиринската сватба?

- Не можах да се сдържа, когато пресъздадохме сватбения ритуал в София в дома на фамилия Камбурови, чийто род е от с. Пирин, и видях възторжените отзиви и реакция на сватбарите. Те ме провокираха и реших да пресъздам пиринската сватба с песните и ритуалите. Ние бяхме свидетели и поканени да изпълним част от ритуалите на една от пиринските фамилии, преселници в София - да възстановим ритуала трапеза, фуруглица, да се изиграе навън, за да се чуе, че сватба се вдига.

Сестри Бисерови и фамилия от години, пътувайки по света, представяме фрагменти на пиринска сватба на сцена. Сестра ми Неда винаги е булка, аз играя ролята на майката и накрая моят съпруг казва, че е женен не за булката, а за бабата.

Идеята тлее в мен още през 1991, когато след едно мое посещение в родното ми село Пирин с японски фолклористи видях, че селото е останало със 180 човека. И фолклорът, т.е. ритуалът на пиринската сватба, типичен с песните на селото, загива и си отива, незаписан за поколенията. Младежите вече бяха напуснали селото и нямаше сватби. Това ме провокира първо да запишем песните с холандска компания, но не и в България, защото тогава никой не пожела да ни спонсорира. Жалкото е, че сега поводите за песенния фолклор и сватбените ритуали се изпълняват само на народните събори "Копривщица", "Пирин пее" и други. По-късно, през 1995 година, издадох книгата "Традиционната сватба в с. Пирин", за да запазя това, което е останало от поколенията, до наши дни.

- Какво е по-различното на пиринската сватба от традиционните?

- Пиринската сватба е изключително важна, защото там има много интересен двугласен песенен фолклор и ритуали, които ги няма никъде по другите села и градове. Сватбен ритуал в с. Пирин не е правен от 1972 г., когато бе и последната булка в селото. Предишната, през 1964 г. - Неда Киричкова, бе предпоследна булка, а Донка Иванова е последната булка, излязла от с. Пирин. Две поколения не са изпълнявали сватбен ритуал, което е много тъжно. Сватбен ритуал е пят, но невеста не е правена.

- Какво представлява ритуалът на пиринската сватба?

- Ритуалът е близо два часа, но аз не мога да пресъздам всичко за вашите читатели, ще ви предоставя някои от снимките, които направихме. Той се изпълнява и в двата рода. В момковата страна се бере хуруглица, кичи се трапеза с три върха или пет върха, окичени с ябълки и цветя, като ябълката е символ на плодородие, а плодното дърво е с пет върха, символ на берекет - да се раждат и момичета, и момчета, повече от едно. Месят се момковите колаци, за кумовете и за калесването. Миенето и бръсненето на зетя остават незабравими за младоженеца. Срещата с целия род, песните, които се изпълняват по време на ритуалите, разказва и приучава младоженеца как да се държи в живота, как да уважава бъдещата булка, нейните родители и роднини. Почитта към кумовете в село Пирин е традиция, има по три, по четири поколения кумове.

От друга страна, в момината къща миенето на невестата е символ да измие всичко от нея, да пречисти тялото, да се чупи пита хляб над главата й за берекет и най-добри пожелания. Там ритуалът продължава с държане на дете в скута, раздаване на питки на малките деца.

И най-ценното при ритуала е поставянето на булото и песните, които се изпълняват и разказват за раздялата на майката с булката. Следващият важен момент е, когато идва зетят да обуе невестата, да чупят от момината баница и да я раздадат на гостите. Показват й как трябва да се държи в новия дом, как да бъде кротка, да бъде отмяна на свекъра, на свекървата и да уважава бъдещия си съпруг. Това всичко е в ритуалните песни и аз никога няма да ги забравя, защото ги помня от дете и искам да останат за поколенията.

- Има ли място пиринската сватба в днешно време?

- Да, има място и в днешно време, въпреки че някои от младежите се срамуват да направят този ритул. Магията на пиринската сватба стигна до Сингапур през 2011 година. Това ме провокира да я възстановим, да я предадем на поколенията, а оттам да привлечем и повече туристи в Пиринския край. Много интересно е читателите да знаят, че когато играем в Англия, ние ползваме моя съпруг за ролята на зет. Той вече говори на български и все едно е пирински жител. В някои места сме канили българи, които живеят там, да влязат в ролята на зетя. И те излизат с голямо желание на сцената.

От миналата година с жените от с. Пирин непрекъснато говорим да възстановим пиринската сватба, да я запишем и да остане за векове, да бъде един урок за идните поколения. Да се запази и да я има в читалищата и бъдещите поколения, да я четат и гледат.

Отделно от това, искам да кажа, че в с. Пирин започна да се развижва народът. Аз реставрирах старата къща и започнаха да идват туристи, които все по-често искат да видят повече и повече от пиринските ритуали и песни. Вярвам, че с този ритуал ние ще привлечем повече гости. Искам да ми позволите да изкажа голямата си благодарност към Сдружението на хотелиерите, с председател Илия Пасков, които подкрепиха идеята да се възстанови сватбата и да се предлага като продукт в Сандански, Мелник и в с. Пирин. Това е и нашата идея. Жените, които изпълниха пиринската сватба заедно с мен, пресъздадоха ритуала, който не може да се опише, той трябва да се види и да се преживее. Да се пресъздаде в театрална форма.

За децата той ще бъде театър, а за нас е една истина, която все още е в сърцата на хората. Живите носители на пиринските ритуали и песенния фолклор са женската певческа група от с. Пирин и фамилия Бисерови. В момента тече програма "Живи човешки съкровища" към Министерството на културата за запазване на ритуални песни, обичаи и традиции, останали до днес. Това ме накара да въвлека жените от село Пирин да възпроизведем сватбата навръх Великден, за да кандидатстваме за субсидия, която би могла да подпомогне да запишем на аудио- и видеоносители целия ритуал и да остане за векове напред.

Аз не изгубих надежда и през тези години убеждавах жените в селото, че ние трябва да възстановим сватбата и останалите ритуали. В началото бе трудно да ми повярват и да ги накарам да започнем да работим заедно. Някои от жените са в траур, но в интерес на голямата кауза за запазване на пиринския двуглас, който обиколи света и докара стотици туристи в Пиринския край, жените загърбиха собствената си мъка и се включиха в програмата. В село Пирин липсват деца, липсват младежи, желаещи да участват в ритуала. Наложи се да поканим младежи от с. Горно Спанчево. Георги Тагарев, който изпълнява ролята на зетя, Димитрина Тагарева, която е народна певица, бе булка в ритула. Дядо Митко гайдарят от с. Лешница изсвири традиционните сватбени мелодии, които ни върнаха всички във времето назад. Посрещайки гости от цял свят в Къща за гости "Бисеров-Гоф", разбрах, че в с. Пирин обичаите и песните се харесват и трябва да ги запазим за идното поколение.