Семейният и творчески благоевградски дует М. Нешкова и К. Икономов: Българският музикант гладува!

"Честит да бъде този ден, във който всеки е роден и е поел дъх със жажда. Честит да бъде този час, когато ти, когато аз, когато някой се ражда..."

Няма българин, който да не знае текста и мелодията на тази любима песен, превърнала се във всенароден химн на честванията на рождени дни у нас.

Зад нея стои един обичан творчески тандем - певицата Мая Нешкова и композиторът Кирил Икономов. Двамата са семейство от 36 години и живеят в Благоевград, но се държат един с друг като младоженци. Те пристигат за интервюто, хванати под ръка и във всеки един от жестовете им личи дълбоката любов и привързаност помежду им.

Двамата се наричат един друг "гадже" и по време на разговора ни, често се прекъсват с думите: "Гадже, много се отклонихме от темата", или: "Гадже, тука не е точно така..."

Няма как това да не буди симпатии и положителни емоции у всеки, който е около тях. Още повече, че двамата са едни от най-уважаваните и обичани родни звезди. В техния творчески път фигурират много престижни награди от Русия, "Гран при" от Улан Батор, "Гран при" на Македония за цялостно творчество.

Песните им, сред които "Конче вихрогонче", "Китка за обич", „Щастие с пари не се купува", "Храмът", "Честит рожден ден" и „Обичам те", са любими на няколко поколения българи.

Пред вестник "Труд" популярният творчески и семеен дует разкри някои от най-любопитните моменти от съвместният им житейски път.

- Този месец имахте няколко повода да празнувате - Кирил навърши 60 години на 10 май, а Мая бе рожденичка на 1 май. Как ги отпразнувахте, пяхте ли "Честит рожден ден"?

Кирил: Празнуваме с родата на село - събрахме се на агне и тежко македонско вино, както си му е редът.

Мая: Естествено, без песента "Честит рожден ден" празникът нямаше да е пълен и съвършен.

- Имате ли незабравим празник?

Мая: Може би най-незабравимият рожден ден е нашата сватба, която също бе на 1 май. Аз имам троен празник тогава - рожден, имен ден и годишнина от сватбата. Като се женихме никой от гостите ни не знаеше, че ги каним на сватба. Беше изненада за всички, но ние така си го решихме, голяма веселба. Но на този ден си отиде нашият голям приятел и бард Иван Славков-Батето, с когото бяхме много близки , наред с всички тостове за здраве и благополучие винаги отливаме чаша вино в негова памет, голям човек, умник, такива не се раждат всеки ден.

- Какъв човек беше той - същият бохем и шегаджия, както е познат в обществото, или си имаше и своя скрита страна?

К: Той беше високо духовен човек, но стъпваше здраво на земята, помагаше на всеки с каквото можеше, най-славните времена на БНТ, Българския олимпийски комитет и българския футбол - личност!

М: У нас той е идвал винаги с най-големите букети. Като родих близначките - първият огромен букет беше от него, а вторият от президента г-н Желев.

- Липсва ли ви социализмът, когато изкуството беше държавна политика?

К: По времето на Людмила Живкова българският артист беше уважаван, а културата беше на пиедестал, за можещия границите бяха отворени навсякъде, правеше се изкуство , България беше над всичко за разлика от сега. Заедно с бай Коста Андреев бяхме инициатори и направихме предложение за връщане името на Людмила Живкова на НДК, единствен Бойко Борисов, като кмет на София реагира положително всички останали мълчаха - срам! Времето ще си каже думата... Мой кумир си остава Тодор Живков - недостижимият Тодор Живков.

М: След него България трябваше да е една Швейцария...

- А какво ни попречи?

К: Преди 10 ноември, от 3 милиарда стокооборот с бившия Съветски съюз, достигнахме 17 милиарда, а сега сме една кръгла нула. Заплюхме ръката, която винаги ни е помагала в най-тежки моменти и ни уважаваше като партньори. Тогава по стандарт на живот бяхме на 22-ра - 23-та позиция, а къде сме сега? Сега сме едно изоставено бунище! Но България ще се изправи, времето на предателите е изтекло.

- Вие как оцелявате в тази ситуация. Знам, че не се занимавате единствено с музика?

М: Кирил се занимава и с други неща - председател е на Агенцията за авторско право, но това не му пречи на творчеството, никога не е бил по-продуктивен.

К: Само чрез тази агенция мога да помогна на българските творци и изпълнители от всички жанрове. България е законова държава, има прекрасни закони, но няма кой да ги изпълнява. Българският музикант умира от глад, а българският интелектуалец е захвърлен на улицата с нарушени права, като ненужна вещ, геноцид за интелектуалеца, с това не мога да се примиря!

К: Младите не трябва да забравят откъде произлизат и кои са техните родители. В парламента трябва да седнат професионални политици, а не измислени герои, меки китки, чобани и тем подобни Златки. Тези кадърни деца, които отидоха на Запад, трябва да се върнат и да поемат управлението на тази държава. Нямам предвид юпита, а честни и кадърни деца - родолюбци. У нас трябва да има силна средна класа.

- Вие имали ли сте възможност да останете да живеете в чужбина?

М: Никога не съм могла да се чувствам пълноценно в чужбина. Душата ми не е пълна и не мога да постигна това спокойствие и пълноценност, там не се чувствам цяла.

К: Ние сме имали много предложения да останем в чужбина - от Германия, Австрия, Скандинавието, Канада... Но за нас най-важното е бил коренът.

- Ти си правил песни за Йорданка Христова, Мустафа Чаушев, Роси Кирилова, Петя Буюклиева, дует "Ритон", Искра Радева... Има ли някой, с когото още не си работил?

К: Само за Лили Иванова не бях правил песен, но сега правя специална песен за нея! А младите има да се учат страшно много. Трябва също така да има приемственост, защото светът не започва от тях, той е движение. С всички колеги се обичаме, най-редовно се чуваме с Тончо Русев, с Митко Гетов, Томи Димчев и поетите - Евтим Евтимов, Жива Кюлджиева, Гешева.

- Освен от колегите си, вие сте уважавани и от много хора от политическия и интелектуалния елит...

К: Щастливи сме, че ни е гостувал Ротблат от екипа на Айнщайн, който беше невероятно ерудиран човек, академик Абалкин - министър по времето на Горбачов, а с академик Андрей Балевски сме изпълнявали "Одата на радостта". Жельо Желев никога не пропуска наш концерт. Щастливи сме, че сме се докосвали до такива хора.

- Вашите концерти са един незабравим спектакъл. Не липсват както сериозните песни, така и по-танцувалните и такива с народни мотиви. Мая дори се беше пошегувала, че е първата изпълнителка на модерен фолк...

К: Мая е изпълнявала песни на фолклорна основа и би могло да се каже, че от нас се родиха много неща. Естествено е, че има и "секти" в музиката, но за всеки има място под слънцето.

- Под секти явно имаш предвид попфолка. Какво е мнението ви за него и за популярния в момента сред младите хип-хоп?

М: Откровено не харесвам крайностите в посланията. Аз съм майка. Всеки трябва да помисли, че утре това послание ще обиколи пространството и ще дойде пак до неговото дете... Привърженик съм на свободата на творчеството, но на свободията не съм, тя си има цена.

К: Една нация без култура е нищо - тя ще се затрие. Трябва всеки по-малко да даде от себе си и да се върви в правилната посока.

- Имате ли желание да подадете ръка на някой млад изпълнител?

К: Да, искам да помогна. Ето, в "Мюзик айдъл" и тем подобните формати, много кадърни деца участват, но мелачката ги смила. Шоуто върви, някой пълни джоба си, а тези деца след това са изхвърлени на улицата. Затова съм решил да дам свои песни, да помогна на такива деца.

М: В риалитата е въпрос на чест да изпеят американските песни, а никой не се бори да сме си ние. Един изпълнител трябва да се бори да изпее нещо свое - да минеш и да оставиш своя пътека. От една страна, участието им е голям опит за тези деца, от друга, са провокирани веднъж и после, ако не могат да си намерят място, са загубени. Създава се едно изкуствено самочувствие...

- Приели сте за своя мисия да помагате и за духовното израстване на нацията, често участвате и в благотворителни инициативи. Какво ви накара да построите храма "Успение Богородично" в местността Бачиново до Благоевград?

К: Храмът го построихме през 1991 година, той си е действащ и досега. Спокойни сме, че днес българската църква е стабилна и е на път да надживее катаклизмите. Спокойни сме също така, че дядо Натанаил, покойният неврокопски епископ, направи възможно да се възцари в епархията духовен мир, а сега има един достоен наследник в лицето на дядо Серафим. Ние обичаме Благоевград и там бяха нашите млади, луди, творчески години. На Благоеврад сме дали много с присъствие и творчество, получили сме много любов и приятелство. Сега бях сред инициаторите за построяването на ново училище, което в момента се издига в центъра на Благоевград.

- Случват ли се чудеса в живота ви?

М: Всеки ден имаме по малко чудо в живота си. Построяването на църквата също е някакво чудо. Като я построихме, отец Ноцков от Чикаго каза: "Деца, тук е предсказано още преди 100 години, че ще има храм". Беше изключително стресово и шокиращо, че сме направили нещо, без да знаем. Ние не сме от Благоевград, а сме отишли с мисия да творим и да изпълним едно предсказание. Пет години след това се родиха и децата ни - близначките Весела и Йоана. Това също бе чудо - най-щастливият момент в живота ми, след като 19 години го чаках! Те сега са в Музикалното училище - учат ударни и пеене, тренират таекуондо.

К: Дъщерите ни сега ще бъдат и в състава на нашето национално турне.

- Доколкото ви познавам, събитието сигурно ще е грандиозно?

К: До края на годината ще направим концертна обиколка в 28 града с оркестър. Ще представим и много нови песни, както и такива от концертите ни със Софийската филхармония.

Ще завършим турнето с юбилеен концерт в София и с един симфоничен авторски концерт.

- Какво е вашето послание към хората?

М: Като цяло да мислим добро и да се опитваме да правим добро. Като се молим, да се молим за всички и за България, не само за себе си. Да не правим лошо, защото то в крайна сметка се връща.

К: Смятам, че дядо Господ ще помогне на тези, които работят. Българският народ е вярващ и трудолюбив - той ще успее.