Сегашните футболисти мислят за бързи пари и удоволствия

Христо Златинов е роден на 6 февруари 1961 г. в Сандански. Постъпва във футболния интернат в Благоевград на 12 години. Завършва средно техническо образование в София, притежава бакалавърска степен от пловдивския Земеделски колеж с филиал в областния център на Пиринско. Дебютира в професионалния футбол с отбора на "Вихрен", после облича последователно екипите на "Пирин" /Бл/, "Локомотив" /Сф/, "Славия", френския "Амиен", "Янтра" /Габрово/.

След края на състезателната си кариера открива фурна и баничарница в родния си град, а преди 8 години влиза в хотелиерския бизнес. Двамата му синове Петър и Владислав тръгват по стъпките на баща си, единият играе в азербайджанския "Интер" /Баку/, а другият - в "Берое". Заради ангажиментите им Златинов-старши отпразнува 50-ата си годишнина на патерици 4 месеца по-късно с бенефисен мач под мотото "Христо Златинов и приятели".

- Г-н Златинов, как се чувства човек на 50 г.?

- Аз лично се чувствам на 20 години и нито месец повече.

- На честването на половинвековния Ви юбилей дойдоха не само ваши набори ветерани, но и доста млади футболисти от региона и цялата страна.

- Това го приемам като уважение към цялата фамилия Златинови. Явно сме дали нещо на футбола в Благоевград и региона и това хората го оценяват.

- Имате двама синове футболисти. Вие ли се наложихте в професионалната им ориентация?

- Може би и аз имам някакво влияние, но решението си беше тяхно. Аз определено съм щастлив баща, чиито синове вървят по неговите стъпки. Като че ли ми се искаше да постигнат много повече в кариерата, защото притежават нужните качества, но и на това, което са сега, съм доволен. Няма за какво да се притеснявам. Само да са живи и здрави, другото се нарежда.

- Майка им как прие решението да тръгнат по Вашите стъпки?

- В нашето семейство всеки уважава желанието на другия, така че съпругата ми ги подкрепи безусловно.

- А Вие самият как се запалихте по футбола?

- Във фамилията нямаме спортни хора. Сам се запалих. Непрекъснато гонехме топката в махалата. Оттогава ми е останал прякорът Кройф. Очевидно с нещо съм наподобявал на хората за легендарния холандски футболист на "Аякс", макар че той е на светлинни години от мен.

- Кой от тримата Златинови е най-успял във футбола?

- Безспорно най-титулуваният измежду нас е големият ми син Пепи. Има една купа България с нашия ЦСКА, стана шампион в Беларус с "Динамо" /Минск/, в Азербайджан с "Интер" /Баку/, където продължава да играе. По-малкият Владислав също върви добре. В момента се състезава за "Берое", там го ценят и са доволни от представянето му.

- Връщайки се назад във времето, в кой клуб са най-хубавите Ви спомени като футболист?

- Аз започнах в интерната на "Пирин" /Благоевград/. Нашият набор беше един от основателите му. Най-силните ми години, естествено, минаха в мъжкия отбор на орлетата. Имал съм и други хубави моменти, като например по времето, когато обличах екипа на "Локомотив" /София/. Тогава с този тим играхме за купата на УЕФА, което е незабравимо преживяване за всеки играч.

- Каква е разликата между Вашето поколение и сегашните футболисти?

- Основната разлика е в отношението към играта. Сега се мисли само за пари, за забавления, докато ние изпитвахме удоволствие от футбола. Другата разлика е, че навремето школите навсякъде функционираха, излизаха много и школувани футболисти и конкуренцията беше жестока. Това караше всеки, които иска да пробие, да полага повече усилия и да не мисли за нищо странично, да спазва спортния режим, да тренира извънредно, да си ляга рано, да подбира какво яде. В момента се работи в школите, но не професионално. Често в групите се взимат момчета, които не разполагат с необходимите качества, но имат богати родители.

- Няма как да подминем моментната ситуация в "Пирин", който бе изхвърлен от "А" група.

- Определено ми е много болно от тази ситуация. "Пирин" обаче е школа, която не мисля, че ще загине. Дори да започне от "А" окръжна група, пак ще просъществува. Убеден бях, че сливането преди 2 години на двата благоевградски клуба на Г-15 и на Галчев беше голяма грешка и моментното положение потвърждава недалновидността на това решение. Без общината и помощта на други основни спонсори футбол на високо ниво в днешно време не може да се развива. В периоди на криза това е печелившата формула. Виждаме как се стабилизира под крилото на кмета Андон Тотев "Вихрен" в Сандански, "Монтана", "Калиакра" и много други клубове.

- Печеливш ли е футболният бизнес в днешно време?

- Трудно е, даже въобще не можем да говорим за бизнес във футбола, с някои малки изключения. Започнах да изграждам футболна база в село Вълково, което е близо до Сандански, след като построихме хотел "Прим" с моето семейство. Преценихме, че трябва да предложим затворен цикъл на футболните отбори от цялата страна, за да отсядат при нас, тъй като през зимата климатът тук е чудесен за подготовка. Основният терен функционира за първа година и веднага се почувства - дойдоха два отбора, играха се 10 мача.

Предстои да изградим още едно игрище, да оборудваме съблекалнята и комплексът да придобие завършен вид. Тогава ще можем да реализираме и другата си идея - да създадем футболна школа, в която да обучаваме в най-популярната игра децата на Сандански и региона. Нашите следовници трябва да са физически добре подготвени, да се научат на ред и дисицплина, а футболът стои именно върху такава основа. Това ме мотивира да се заема с тази работа. Вярно, кризата малко понаруши графика ни, но се надявам лека-полека да осъществим намеренията си.

От нашия регион винаги са излизали таланти, които захранват грандовете "Левски", ЦСКА, "Литекс" и цялата "А" група. Всеки отбор в България има по двама-трима играчи от школите в Пиринския край. Тежко поприще е да се занимава човек с детско-юношески футбол, но на мен ми доставя удоволствие. Искам да предам моя опит на младите и да стоят далеч от изкушенията на улицата.

- Как ще коментирате привличането на чужденци във футбола ни?

- Навсякъде се привличат чужденци, така че не виждам защо ние да правим изключение. Когато вземеш футболист отвън обаче, той трябва да е с класа над местните момчета, да формира облика на отбора, да е пример за останалите и на терена, и като начин на живот извън него. За съжаление това в България не се забелязва в 90 процента от случаите.

- По какъв начин оцелява в Сандански човек в хотелиерския бизнес?

- В повсеместната криза е все по-трудно да се оцелява. Но пък именно в тази екстремна ситуация ще се види кой е истинският хотелиер и кой спазва задължителния принцип в нашата професия - клиентът е над всичко и винаги има право. Трябва да се проявява и инициативност, както в случая с нашата спортна база в село Вълково. Така осигуряваме допълнителни услуги за клиентите. Ако се построят още качествени футболни терени в Сандански, това ще даде тласък на туризма в града ни през зимния период, който по принцип е мъртъв сезон откъм наплив на туристи. Въпреки недостатъчния брой игрища, само тази зима тук дойдоха 15-16 футболни отбора от "А", "Б" и "В" група. Това са потенциални приходоносители.

- На какво се дължи според Вас отливът на туристи от Сандански? Може би на нереално завишените цени и на ниското качество на услугите?

- Гръцкото присъствие в Сандански е сведено до минимум, което е основната причина за намаления поток от туристи. Отливът не се дължи на нереалните цени. Сандански е курортен град, откакто съществува. "Интерхотел Сандански", новият хотел "Пирин", резиденцията вдигат нивото на туризма при нас и предлагат високо качество на услугите, което определя и ценоразписа, който обаче в никакъв случай не е висок.

По-малките хотели трябва да се стремим да догонваме по-големите и да компенсираме с качество на обслужването липсата на някои екстри в оборудването. Дребният хотелиер е длъжен да прилага по-гъвкав подход, да работи с по-малък персонал и да го натоварва пълноценно, а оттам да формира конкурентни цени.