Седесарите в Пиринско против разпада на Синята коалиция, лидерите им гласуваха наопаки

СДС Благоевград се затри окончателно. След години вегетиране, в което ръководството и шепа членове се събираха само около поредните избори, за да ги загубят, клатушкащата се синя каруца се обърна от последното камъче - разпада на Синята коалиция на национално ниво.

Дни преди на 15 май лидерът на СДС Мартин Димитров да подложи в Националния съвет на гласуване “за” или “против” коалицията и впоследствие да хвърли оставка, областното ръководство на СДС в Благоевград на свое заседание взе решение да подкрепи запазването на коалицията. В София обаче председателите на СДС в Благоевград и Гоце Делчев Д-Р ТОНИ ДАСКАЛОВ И БОЙКО ТОДОРОВ ГЛАСУВАХА “ПРОТИВ” КОАЛИЦИЯТА.

Това обяви самият Мартин Димитров ден след фаталното гласуване. Членовете на НС от Петрич - областният председател Христо Коларов и кметът Вельо Илиев, дори не си направиха труда да отидат. Поведението на СДС лидера д-р Даскалов не беше чак толкова неочаквано - заедно с Б. Тодоров и Хр. Коларов още през ноември 2011 г. той гласува “против” Мартин Димитров при инициираната от него процедура за вот на доверие. Логично бе да се очаква, че дори и зад гърба на благоевградското ръководство, ще се възползва максимално от отстояване на тезата си “САМ, ТА КАК СИ ЗНАМ”.

Тези членове на НС на СДС, които на 15 май гласуваха за разтрогване на брака с Иван Костов, го направиха без аргументи. Единственото оживление в редиците им бе, когато дюдюкаха и освиркваха Мартин Димитров на трибуната. Нито един от поборниците за “чисто СДС” не обясни причината, поради която иска развода с ДСБ, нито как си представя собствената партия по-нататък. Вероятно затова още на другия ден се заговори, че всъщност СДС вече се била врекла на ДПС, на ВМРО-НИЕ, на ЛИДЕР... и на кого ли още не за следващите избори, затова се наложило да се отърве от задушаващата сянка на Костов, за да стане най-после фактор №1 в нова дясна коалиция.

Политолозите пък намериха друга логика - сините структури, които по места са в коалиционни споразумения с ГЕРБ, единодушно са гласували за разпадането на Синята коалиция, и така управляващата партия бе нарочена, че е задействала този план за унищожение на дясното, защото иска да елиминира всякаква конкуренция за предстоящите парламентарни избори и да се изправи сама като единствена алтернатива на БСП.

Мартин Димитров се съгласи с политолозите. Благоевградската организация пасна отлично на тезата на вече бившия СДС лидер - със сигурност НЕ Е ВЛЯЗЛА В ДОГОВОРКИ С МЕСТНАТА СТРУКТУРА НА ГЕРБ.

Не за нещо друго, а защото всъщност съществува само на книга. Последните артефакти за нея вероятно са ведомостите от платения членски внос през 2010 г., когато за последен път 129 души се отчетоха към партията, за да ги пуснат на отчетно-изборното събрание и за пореден път да се самозаблудят, че нещо все още зависи от тях.

Поради биологичната си младост, наивитет или високо самомнение М. Димитров сбърка обаче с подозренията си спрямо ГЕРБ и коварния му замисъл да затрие сините, за да не му разпиляват гласове догодина. В Благоевград от доста време местната организация на СДС не е конкуренция на нито една партия или политическо сдружение, камо ли на ГЕРБ. И това го доказват изборните им резултати, които, най-меко казано, са жалки.

Веднага след разтурянето на Синята коалиция група от най-старите и върли седесари в областния център на Пиринско започна да събира ПОДПИСКА ПОД ДЕКЛАРАЦИЯ, ЧЕ ДАСКАЛОВ Е ГЛАСУВАЛ ПРОТИВ ВОЛЯТА ИМ и че те не одобряват разпада на съюза СДС-ДСБ, защото без него шансовете им за влизане във властта падат дори под нулата. В подписката се настоява за незабавно изпълнение на устава на СДС, според който след всеки национален избор - парламентарен, президентски или местен, общинските и областни ръководства на партията са длъжни да бъдат подлагани на нов избор от членската маса.

Общоградска тайна е, че още преди няколко години вътрешната опозиция в СДС скочи срещу Даскалов с обвинението, че никога организацията не е била толкова слаба, инертна и безперспективна, колкото по време на неговото управление, и започна да лобира за следващ председател на ОбС на СДС да бъде избран младият адвокат Давид Сукалински. На последното редовно отчетно-изборно събрание през април 2010 г. Сукалински бе основен опонент на д-р Даскалов за председателския пост, но не успя да спечели достатъчно гласове и за 1-2 г. страстите в тази посока се уталожиха. Сега обаче, след поредната фатална загуба на местните избори през 2011, когато СДС отново остана без представител в местния парламент, името на Сукалински пак излиза на дневен ред. Проблемът е, че този път ТОЙ НЕ ЖЕЛАЕ ДА СЕ ЗАЕМА СЪС СТРУКТУРА, КОЯТО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА РЕАНИМИРА.

Едва ли някой може да каже в момента какъв е статутът на настоящото общинско ръководство на СДС - Благоевград. Съгласно устава на СДС то не е легитимно от деня след втория тур на местните избори - 7 ноември 2011 г. По неписано вътрешнопартийно правило то е легитимно до избора на ново ръководство, който трябва да стане на редовно отчетно-изборно събрание. В Благоевград такова обаче нито е свиквано, нито някой има намерение да го свиква скоро. Поне не д-р Даскалов. На практика както ръководството, така и цялата организация ги няма въобще на политическата карта на Благоевград.

Бившите коалиционни партньори от ДСБ твърдят, че д-р Даскалов е в оставка повече от половин година заедно с всичките си заместник-председатели и секретаря. Действително КОЛЕКТИВНАТА ОСТАВКА Е ДЕПОЗИРАНА НА “РАКОВСКИ” ОЩЕ ПРЕЗ НОЕМВРИ 2011 Г., но до момента НИС не е взел отношение и нито я е приел, нито отхвърлил. Тази оставка е мотивът на д-р Даскалов да не стъпва повече в партийния офис и това е резонно. В същото време той обаче посещава заседанията на НС на СДС, което хич не се връзва с решението му да остави сините в Благоевград на пълен автопилот.

Безвремието, в което е потънала СДС, е тотално. Вратата на офиса им в сградата на новия Битов комбинат от изборите насам е отваряна само веднъж - за сбирката на областния съвет преди разпада на Синята коалиция. От доста време под дръжката на вратата има подпъхната бележка, че СДС дължи 7 лв. за асансьор. Не само няма кой да плати, но няма и кой да я види.

За разлика от СДС, съседите, бившите им коалиционни партньори от ДСБ, живнаха след разлъката. За има-няма 2 седмици те приеха оставката на досегашния си лидер арх. Васил Тинчев и избраха ново ръководство. Както и те не бяха отключвали няколко месеца партийната стая, през май т.г. я отвориха и обявиха, че така ще е всяка сряда. Масите и первазите вътре са отрупани с бутилки минерална вода, чийто дистрибутор е новият председател Калоян Ханджийски. Изцяло подмененото ръководство за няколко дни дори вече си е начертало дългосрочен план - да започне преговори с десните партии, да ухажва дребния и среден бизнес, да привлича членска маса...

НИЩО НОВО И ИЗНЕНАДВАЩО, НО ВСЕ ПАК Е НЕЩО.

На първата си пресконференция за представяне на новото ръководство Ханджийски направи едно доста изненадващо изявление: той имал всички основания да смята, че за парламентарния вот през 2013 г. Синята коалиция отново ще се роди в Благоевград и заедно със СДС те отново ще редят съвместна парламентарна листа. Това бе директен намек за очаквания от десебарите преврат у комшиите им: все някога, вероятно около предстоящите през юли вътрешни избори за нов лидер на СДС, благоевградските сини махат д-р Даскалов, слагат на мястото му Сукалински, който е сред най-заклетите поддръжници на формулата СДС плюс ДСБ, двете партии плясват с ръце, прегръщат се за следващата изборна битка в Благоевград, привличат и другите десни отломки, и току-виж догодина вкарали в парламента даже депутат. Че може и два. Само че в СДС и ДСБ много отдавна 1 плюс 1 е равно на всичко друго, не и на 2.

Въпреки че и двете партии владеят перфектно апаратните игри, те започват от много нисък старт: минимална членска маса /по около 130 души на територията на общината/, никакво представяне на няколко поредни избора, както и пълно разочарование от политиката на двамата досегашни първи Иван Костов и Мартин Димитров, които ДО ПОСЛЕДНО НЕ МОЖАХА ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ДАЛИ СА КОРЕКТИВ НА ГЕРБ, ИЛИ УДОБНА ОПОРА НА БОЙКО БОРИСОВ, КОГАТО ТОЙ ГИ ПОЖЕЛАЕ.

Има и друго. Благоевградчани отдавна не вярват на десните - още от времето на РМД-тата и “мравките”. И самите партии всъщност не си вярват. Затова между изборите те са като захлупени с шапка-невидимка. Месец преди поредния вот започват вяло да обявяват инициативи и да разясняват с менторски тон колко тотално се провалят настоящите управляващи и как единственият ни шанс остават те - СДС и ДСБ. Следва изборният провал, който в партийните централи получава друг прочит и се оказва, че всъщност не само не е провал, ами е и тотална победа /обикновено на фона на партийните резултати в останалите части на страната/. Въпреки това по правило цифрите се съобщават със сериозна доза обида към недалновидния избирател, който за пореден път не е прозрял голата истина, че те са изходът от кризата, безработицата и т.н.

После двете партии отново НАХЛУПВАТ ШАПКИТЕНЕВИДИМКИ.

И така - от 2001 г., когато за последен път СДС имаше общински съветници в Благоевград.

Изходът? Изход все пак има и той беше предложен преди година от шепа основатели на СДС, които отдавна са в други десни партии. На чашка в местно заведение лидерите на БДС-радикали Любим Пранжев, на ДП Николай Куколев, на ССД, “Новото време” и т.н. решиха къде на шега, къде наистина да основат ново СДС. СДС на хората, които през 1989 г. скачаха на площадите, а сега преживяват на някоя нископлатена службица или от помощи за безработни. СДС на демократите-идеалисти, онези без хотели в Банско и без сметки в чужбина.

В едно от размишленията си Учителят Дънов казва: “Гладът е подтик към работа. Ако не гладува, човек ще бъде склонен повече към почивка, като аристократите. Обаче КАТО ДОЙДЕ ГЛАДЪТ, ЧОВЕК ЗАПОЧВА ДА РАБОТИ, СТАВА ДЕМОКРАТ”.

Народът беше гладен, когато през 1989 г. излезе на площадите и основа СДС. Беше гладен, когато през 1997 г. СДС взе властта в цялата страна. Сега, и благодарение на световната криза, е още по-демократ. Само дето трябва да го поведе някой гладен като него. Всичко останало са лакърдии и битка за държавната субсидия.