Сара Вишанина с най-висок бал във вуза с най-тежките приемни изпити в България - УАСГ

За предстоящия си 19-и рожден ден Сара Вишанина от Банско си поднесе най-красивия подарък - стана студент в Университета за архитектура, строителство и геодезия, заемайки първо място на най-трудните приемни изпити в България. Даровитото момиче зарадва не само семейството си, но стана гордост и за родния си град. Тя изкара 6.00 по математика, събра общ успех 5.60 по рисуване и с бал 28.54 от възможния 30.00 оглави кандидатстудентския връх на УАСГ за 2011 г. "Отидох на изпита просто така, не се притеснявах аз, а майка ми - разказва Сара. Вярвах 100 %, че ще вляза, но не съм допускала, че ще бъда първа в списъка."

Още в седми клас Сара Вишанина е била наясно, че иска да стане архитект, защото тази специалност е свързана с творчество, а тя от малка се захласва по рисуването. В нея шепти генът на прадедите Тома Вишанин и синът му Димитър, Молерите, дали живот на Банската живописна школа.

Любими играчки на малкото момиче били пастелите, темперите, моливите и маркерите на баща й - дърворезбаря Иван Вишанин. С тях шари по вратите и леглата вкъщи, в детските градини украсява люлки, беседки, влакчета, пързалки, в пясъчници изписва фигури на деца и възрастни. Като първокласничка в кръжока по религия рисува Света Богородица и Исус Христос, а образите им винаги обгражда с младенци.

В трети клас участва в Международен пленер, организиран от Центъра за работа с деца, и с други свои връстници я избират да рисува с проф. Холеман от Австрия. Преподавателят в Художествената академия на Виена бил впечатлен от рисунките на Сара, свързани с народния бит, и я насърчил да изобразява живота на старите банскалии. Когато закривали пленера, професорът казал: "Моята ученичка усеща, че изкуството почива на идеи, и затова има бъдеще."

В шести клас Сара Вишанина хваща длетото и чука и задълбава в дърворезбата. Учи я баща й Иван Вишанин, който сега реставрира изгорелия иконостас в гробищната църква на Банско "Света Богородица". През 2006, 2008 и 2009 г. девойката участва в националните конкурси по приложно изкуство в Петрич, Сунгуларе и Стара Загора, откъдето донася златни медали с диплом и плакет.

От рода Родини Сара наследява дарби, които я приобщават към народното творчество. "От бебе обичаше да слуша песни - спомня си майката Емилия Родина-Вишанина. Дядо й Александър беше музикален и свиреше на тамбура, китара и акордеон. Често я пазеше и един ден ми каза: " Сара може да учи и музика, защото само когато й пея, не плаче. Слуша в захлас, даже и да е гладна".

Емилия, която е директор на Центъра за работа с деца в Банско, я включва в състави за народни песни и момичето участва в празненства, събори и фестивали, където също печели златни отличия. И днес тя облича банска носия и представя местните песни, обичаи, игри. Трета година пее в състава "Банскалийки", който ръководи Атанас Янчовичин, водачът на прочутите "Бански старчета". Не е тайна, че майката е искала професионално да я насочи към музикалното изкуство, но не успява. По-силна се оказва любовта към изобразителното и приложно изкуство и Сара се обръща към архитектурата.

С мечтата си да проектира сгради Сара Вишанина отива в Математическата гимназия "Сергей Корольов" - Благоевград. Още като ученичка има идея да превърне родното си Банско в архитектурен резерват, прилагайки опита на банските майстори и осъвременявайки го със собствени виждания. Тя вярва, че дървото и камъкът винаги трябва да съжителстват в хармония, а новите строителни технологии да се прилагат с мярка и градината да допълва цялостната композиция.

Сара завършва Математическата гимназия с успех 5.94 и получава грамотата за отличен успех през целия курс на обучение. Връчват й и особено ценната грамота "Опонент", удостоверяваща, че през годините ученикът най-много е спорел с учителите.

През априлския подготвителен курс в София, на който присъства Сара, таткото Иван Вишанин не спира да я наблюдава, да й сочи грешките и я напътства. Когато момичето постига шеметния резултат, покорявайки първото място на изпитите в УАСГ, той й дава благотворен съвет: "Не трябва да се главозамайваш, а преди всичко да бъдеш човек. За теб трудното започва оттук нататък. Истинският успех ще дойде, когато задържиш постигнатото и вървиш нагоре."

Сара няма вид на самодоволно възнасяща се, излъчва скромността на момиче, съзнаващо достойнствата и силата си, но не ги натрапва на околните. Знае, че смисълът на живота е да се бори и осъществява мечтите си. Най-много цени неща, които не се добиват с пари - приятелство, семейство, уважение, добруване, труд, постоянство, отзивчивост.

Как вижда бъдещото си развитие? "Първо ще преценя какво ще ми даде нашият университет, после, ако мога, ще продължа образованието си в чужбина" - признава Сара. Колкото до професионалните си предпочитания, отсега има ясен поглед - да се реализира в двете крайности - на традиционната българска архитектура и да строи супермодерни сгради. За да я вдъхнови за второто, отново е помогнал татко Иван, подарявайки й албум с най-забележителните съвременни сгради по света.

Сара Вишанина обича спорта, кара ски, плува, не се свени да се понесе на хорото. След като минаха изпитите, тя се изкачи с приятели на връх Вихрен. Може би от там по-ясно е съзряла творческите върховете, които ще покорява през идните години.