Санданчанинът Данаил Ямболиев: От 5-има сарачите останахме 2-ма, разчитаме само на конските палдъми и кучешки намордници за по 5-10 лв.

Сарач съм вече 13-а година - от 1998 г. До 1996 г. бях в Либия, работех по ВиК мрежата им, но беше сух режим, станаха нещата и с медицинските ни сестри и се прибрах в България. Поослушах се малко и се хванах с този занаят.

В началото сарачите в Сандански бяхме 4-5-има, имахме си и чираци, но от миналата година сме само двама. Няма хляб за другите. Кризата здравата ни удари. Купуваме обработени кожи от Габрово - телешки, биволски, и от тях правим главно палдъмите на конете, кучешки намордници, някой и друг ремък... Занаятът ни е труден, защото ако една домакиня шие на нейната шевна машина с игла 110-и номер, моята е 220. Кожата не е лека за шиене.

Опънал съм сергията на улицата, изложил съм десетина намордници - различни цветове и модели, накичил съм ги със сарашки украшения, дано някой хареса нещо. Цената на един намордник е от 5 до 10 лв., но това не е стока, която се купува ежедневно. Като му купиш на кучето си един, поне няколко години ще го носи.