Самоукият творец от Илинденци Румен Янакиев: Човешката си същност усещам, когато сътворявам, всяко дърво и камък крият образ, трябва само да махнеш излишното

- Г-н Янакиев, известен сте като художник, иконописец, дърворезбар, приложник. Как се справяте с всичко това?
- Всичко, което съм направил, не съм го правил сам, а съм имал и партньор и това е природата. И тази дума винаги я изписвам и изговарям с главни букви. Човешката си същност усещам, когато работя, а тук ми помага и природата. За мен тя е майката на всичко, съвършеният творец, който понякога ни дава възможност, както всяка добра майка, и ние да се опитаме да направим някои неща, да се почувстваме като сътворители. Тя е толкова добра, че понякога просто сама се опитва да ни каже “Хей, байно, погледни това, не виждаш ли какво се крие в него, хващай длетото и четката и го покажи. “Вървя и аз така, загледам се в някой поизвиващ се изсъхнал клон, па току оживее в очите ми от него змия, от друг се появи катерица, от трети някаква друга живинка, мерне се и чепат клон и си е почти готова птица, и то в полет. Объл речен камък, като му добавиш бои, и става глава на човек, може да оживее и в мечка, пак от такива камъни стават великденски яйца, от дървесни натрупвания, каквито ги има най-вече по чинарите, се “раждат” какви ли не образи и фигури... Това обаче не става без въображение и труд. Трябва подготовка на камъка или дървото, на помощ идват ножът, длетото, четката, боите. Така в мраморни отломки се появяват въстаници, светии, герои, черупки от охлюви се превръщат в шарени гердани.
- С какви основни материали работите?
- Използвам дърво, слама, камък, бои. Бил съм и дърводелец, и бояджия, та ги знам тези неща. У дома си имам ателие. Къщата ми е до “Арт център - Илинденци” на скулптора Иван Русев, който е и почетен гражданин на община Струмяни. Моята къща, или по-скоро моите две къщи, че са две една до друга, са поскрити в дървесна декорация и са нещо като добавка към тази скулптурна атракция, каквато няма втора нито в страната, че и в чужбина. Та до тази чудесия е и домът ми, който също се посещава от идващи тук туристи и гости. За тях съм уредил нещо като изложбена зала за сувенири. В нея ще се видят стотици фигури и форми, изработени от камък, дърво и слама. Има и много икони на Божията майка, на Божия син Исус Христос, религиозни сцени, образи на светци. Тук всичко е в оригинал. Тук има и какви ли не фигури и форми - змии, гущери, птици. Не крия, че с тези неща си правя и своя, как се викаше, “алъш вериш”. На хората им допадат и си купуват.
- Какво е за Вас изкуството?
- Начин на живот, на съществуване, на осмисляне на житието.
- Помага и на битието.
- Да. Не ме остава гладен. Ще кажа, че за мен криза няма. Много мои работи са пръснати из Пиринския край и страната, а и из чужбина. Вървят най-вече сувенирите, икони и църковна утвар, както и битови предмети. Правя дървени лъжици, бъркалки, правя и големи манастирски лъжици, които с едно загребване пълнят паница с овнешки курбан. И всичко е оригинално.
- Само у дома ли представяте майсториите си?
- О, не. Участвал съм в изложби в Струмяни. На два пъти по линия на общините Струмяни и Берово бях в Македония. В Берово като обмяна на опит съм правил дърворезби. Учил съм и техни майстори. Мои неща има в Рилския манастир, в галерия “Ликин” в Сандански на известния галерист Румен Божинов, но да не редя всичко. Пък и сам разнасям някои неща, като участвам на големи панаири, каквито са Мали лак край Кърналово, тридневният събор в Склаве. За мен това, което правя, вече не се побира в думата работа, а е нещо като болест, и то нелечима, но такава, която не слага на нозе окови, а слага криле на рамене.
- Как припечелихте тази “болест”?
- Все си мисля, че ако търся у някого “вина”, то ще е у дядо ми Бугарин, баща на баща ми, който беше от симитлийското село Сенокос. Той се славеше като голям майстор на боколи, бъклици, заструци, копанки, хаванчета, лъжици. Тази работа преди 50-100 години е много вървяла. Та с него опитвах и аз. Сега тези неща отидоха в музеите и етнографските сбирки. Причината е, че по къщите се появиха стъклариите - чаши, кани, шишета и други съдове, които изместиха дървото, пък тях взе да ги измества пластмасата, порцеланът. Аз с предмети на бита почти не се занимавам. За мен по-стойностни са сувенирите, че са си изкуство. Все по-друго е, когато направеното от мен стои на стена или във витрина на шкаф, или пък се носи на бяла шия или ръце, нали?