Самодиагнозата и самолечението могат да бъдат и фатални

Проф. д-р Златимир Коларов е роден 1954 година в София. Той е потомствен лекар. През 1980 година завършва медицина в София и работи десет години като ординатор и асистент по вътрешни болести в различни болници в страната - Бяла Слатина, Пазарджик и Пловдив. В момента работи в Клиниката по ревматология на Медицински университет - София. Автор е на 190 научни статии и съобщения, отпечатани в български и чуждестранни списания и представени на научни форуми в страната. Член е на Съюза на учените в България, на Научното дружество по ревматология, на асоциация “Остеопороза” и на Клуба на лекарите-писатели към ЮНЕСКО. Доктор е на медицинските науки. Д-р Златимир Коларов е автор и на 5 художествени книги и 4 сценария.

- Д-р Коларов, кой е най-често задаваният Ви въпрос?

- Един от най-често задавените въпроси на мен и колегите ми е: Защо при едно и също лечение едни болни оздравяват, а други - не? Защо след лечение едни болни се подобряват, а други се влошават? Защо се развиват странични ефекти при едни, а при други - не?

За да бъде излекуван един болен, е нужно първо вярно поставена диагноза, правилно назначено и провеждано лечение, и още нещо... Съвременна медицина доказва, че хората едновременно са еднакви по устройство и основни физиологични функции на тялото и различни по начина и степента на изява на иначе еднаквата им структура и функции при всеки индивид. Поради това едни боледуват, а други - не. Причината е генетична. Всеки човек се ражда със свой уникален генетичен код.

ВСЕКИ ЧОВЕК ЕДНОВРЕМЕННО Е УНИВЕРСАЛЕН И УНИКАЛЕН,

универсален с другите и уникален “сам за себе си”.

В началото на дадено лечение се подхожда стандартно, с общоприети лечебни схеми за съответната болест, и се следи индивидуалната реакция на болния към провежданото лечение. И болният не трябва да вини лекарят при липса на ефект или проява на нежелани реакции при правилно назначено лечение, а да знаят, че причината е техният индивидуален, генетично предопределен отговор към съответните лекарства.

- Какво имате предвид?

- Всяка болест е комплексна по характер, резултат от формата, стадия и активността на болестта и състоянието на организма. Пациентът трябва да помисли трезво и логично върху сложните медицински проблеми, касаещи живота и здравето му.

ЧОВЕК ТРЯБВА ДА НАМЕРИ СВОЯ ИНДИВИДУАЛЕН ПЪТ В БОРБАТА С БОЛЕСТТА.

- Д-р Коларов, какво представлява ревматичната болест?

- Ревматичните болести могат да се класифицират: с възпалителен характер /артрит или възпалителни ставни заболявания/; дегенеративни и метаболитни ставни болести - шипова болест /артроза/, подагра и други; мекотъканен ревматизъм. Първата група болести се характеризира с възпаление на ставите и околоставните меки тъкани или на други органи. При повечето от тях причинителят на възпалението е неизвестен и поради това не е възможно да бъдат излекувани напълно. Възможно е овладяване на болестта, възстановяване на болния и връщането му към ежедневните задължения. При реактивните артрити причинителят е известен и те са лечими в 95% при своевременно диагностициране и целенасочено антибиотично лечение.

Втората група болести се характеризират с необратими промени в качеството на ставните и околоставните тъкани и структури вследствие на възрастови, професионални и механични болестотворни фактори - изтъняване и промяна на гъвкавостта и еластичността на ставния хрущял и в резултат на това - разрастване на малки костни образувания по ръбовете на ствата, известни като шипове. Необратимостта на тъканите промени предопределя и невъзможност за пълно оздравяване. Възможно е овладяване на болката и повишаване качеството на живот на болния, ако спазва стриктно съветите на своя лекар.

Третата група болести се характеризират с промени на околоставните меки тъкани - сухожилия, сухожилни влагалища, бурси и други.

Ще посоча и процентите, в които се срещат трите групи ревматични болести: ревматични болести с възпалителен характер се откриват при 7% от пациентите, дегенеративни и метаболитни ставни болести - 38%, мекотъканен ревматизъм - 55%.

- Как може да се диагностицира заболяването?

- Съществуват три основни метода: клиничен преглед със снемане на анамнеза и обективно изследване; другият метод е лабораторни изследвания - стандартни, биохимични, микробиологични и инструментални изследвания, които включват диагностициране на рентген, скенер /компютърна томография/ и ядрено-магнитен резонанс; извършват се и ендоскопски изследвания.

Искам да посоча, че диагностичният процес е сложен и отговорен,

БОЛНИЯТ ТРЯБВА ДА ПОМИСЛИ ТРЕЗВО И ЛОГИЧНО, ПРЕДИ ДА РЕШИ ДА СЕ “САМОДИАГНОСТИЦИРА”.

А правилната диагноза е неизменно условие за адекватно и правилно лечение. Важно е не поставянето на диагноза изобщо, а на ранна диагноза, преди развитието на макар и минимални органни промени, много преди развитието на необратими органни деформации, както е при повечето хронични болести. Идеята е да се спре развитието на болестта и пациентът да се предпази от инвалидизация, ако е възможно - да се излекува напълно. В напреднала фаза на болестта промените са типични, силно изразени и могат да се разпознаят от специалист от пръв поглед. Затова се казва, че

ДИАГНОЗАТА НА БОЛНИТЕ ОТ РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ Е “ИЗПИСАНА” ВЪРХУ РЪЦЕТЕ, НА БОЛНИТЕ ОТ БОЛЕСТТА НА БЕХТЕР - ВЪРХУ ГРЪБНАКА, НА ТЕЗИ ОТ КОЖЕН ЛУПУС - ВЪРХУ ЛИЦЕТО,

и други. От друга страна, в тази фаза вече е много трудно да се въздейства върху болестта, тъй като повечето промени са необратими.

Още преди 2500 години в Китай се се опитвали да диагностицират различни болести чрез пулса. В древна Индия лекарите са опипвали пулса и са броили дишането на болния, опипвали са корема, черния дроб и далака и са измервали големината им с линийка. При изследване на ревматично болен чрез палпация се опипват различни органи и структури на опорно-двигателния апарат: ставни и околоставни структури - сухожилия, сухожилни мускули, залавните места на мускулите към костните израстъци. Отчита се наличие на излив в ставата, т.нар. “хурст” - пукане в ставата при движение; състояние на вътреставните и околоставните връзки; болезненост и сила на болката, и други промени.

- Д-р Коларов, какво ще посъветвате пациентите си?

- Болният трябва да осъзнае, че промените от болестта са неизбежни, и да се приспособи към тях. Това е необходимо, за да изживее дните си спокойно, пълноценно и градивно и да бъде в помощ на своите близки. Колкото по-бързо го направи, толкова по-добре за него и за тях.

Искам да посоча и още нещо,

БЪЛГАРИНЪТ Е СВИКНАЛ ДА СИ ПРАВИ ВСИЧКО САМ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДА СЕ ЛЕКУВА.

Това е израз, от една страна, на природната му интелигентност, от друга - вродената му недоверчивост, че друг ще се справи по-добре от него, и от трета - на пословичната му пестеливост - “защо да си губя времето да търся майстор и да давам пари за нещо, което мога сам да си направя”.

Ако принципът да си правиш всичко сам понякога е полезен в ежедневието и бита, и пести време и пари, относно здравето самодиагнозата и самолечението е много вредно, в повечето случаи изключително опасно поради възможността от грешки, които могат да бъдат и фатални.

За ревматично болния бих могъл да набележа няколко най-общи начина за самопомощ: да спазва стриктно всички препоръки на своя лекар; да не прекратява лечението, когато почувства подобрение; да не приема лекарства без предварителна консултация; при силни болки да приема таблетка парацетамол или аналгин и да потърсил лекарска помощ; да използва помощни средства - бастуни, наколенки и други, когато това се налага; да се облича с широки и удобни дрехи, които не затрудняват движението му; доколкото е възможно да промени обстановката в дома си, така че да намали риска от подхлъзвания, падания и травми.

- Има ли проблем със спазването на диета?

- Повечето ревматични болести не изискват спазването на определена диета, с единични изключения - подагра, усложнения при развита вече ревматична болест, както и при бъбречни увреждания при системния лупус, при наднормено тегло.

ОТСЛАБВАНЕТО ТРЯБВА ДА СТАВА БАВНО - ПО 7-8 КИЛОГРАМА ЗА ГОДИНА,

което се постига не с гладуване, а с промяна на хранителния режим, с ограничаване на някои храни, повишеното приемане на други и преразпределение на храненето през деня. Бързото отслабване е вредно и опасно - носи риск от изтощаване на организма, прави го податлив на зарази, отключване или развитие на метаболни, ендокринни и други болести.

Не може да се прилага една и съща формула относно диетата с един и същ успех при различни хора с различно тегло и различно състояние на организма. Важи основният принцип за конкретните нужди на конкретния болен в конкретния момент. Ако трябва да се спазва определена диета, най-добър съвет ще даде лекуващият лекари и консултант диетолог. Не забравяйте, че всеки организъм има нужда от основните хранителни съставки - белтъци, въглехидрати и мазнини, и допълнителни - витамини, минерали, баластните вещества /целулоза и пектин/ и вода.

СВЯТО ПРАВО НА ВСЕКИ ЧОВЕК Е САМ ДА ОПРЕДЕЛИ ДАЛИ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ЛЕКАРСКАТА ПРЕПОРЪКА,

най-вече за нещата, касаещи неговия живот и здраве. Това е израз на свободната му воля да организира и направлява живота си, всичко друго би било насилие. Доказана истина е, че възможността за избор, добро самочувствие са неизменни условия за пълноценна борба с болестта.