С уникален апарат д-р Румен Богданов вдига на крака болните от диабет В Пиринско

Д-р Румен Богданов е председател на Българската асоциация за лечение на диабетно стъпало. Специализирал е в Англия. През 1998 г. организира програма за профилактика и лечение на диабетно стъпало, но за съжаление през 2000 г. със стартирането на здравната реформа това решение отпада. В момента д-р Богданов е управител на единствения в страната център за лечение и профилактика на диабетно стъпало, намира се в сградата на бившата VIII поликлиника в София. Разговаряме с д-р Богданов една година след като той започна прегледи на пациенти в Благоевград.

- Д-р Богданов, сериозен ли е проблемът с диабетното стъпало?

- За огромно съжаление броят на диабетноболните се увеличава, в България има около 450 000 хора със захарен диабет, от тях близо 10 000 са в Пиринския регион. Възрастовата граница пада до 50-55-годишни, а държавата не плаща за профилактика. Заболяването е социалнозначимо и е огромен проблем на обществото, особено в късния му стадий с настъпили усложнения. Едно от най-тежките усложнения на диабета е т.нар. диабетно стъпало. Опасно е намаляването на чувствителността до липса на повърхностна и дълбока сетивност. Характерно е, че краката на болните са със суха кожа и при горещо време с нищо не може да ги охладят, при студено - не могат да ги затоплят.

От следващия месец диабетноболните от Пиринския регион вече имат възможност да се изследват на специален апарат педобърограф в Благоевград. Това е най-съвременният метод в света за изследване на диабетното стъпало. Вследствие уврежданията на малките кръвоносни съдове се получават множество промени - скъсяване на сухожилията, падане на напречния и надлъжен свод, променя се конфигурацията на стъпалото и точките с най-голям натиск. Това води до промени в ресорната функция на стъпалото и се развива голям риск за образуване на рана, която е отворен вход за инфекции и развитие на гангрена. Пациентите, болни от захарен диабет, нямат чувствителност на стъпалото, те няма как да преценят, че е настъпила промяна в стъпалото, и единственият метод да се изследва ходилото е този апарат - педобърограф. В момента такъв има само в София, идеята ми е изследването да бъде достъпно и за пациентите от Пиринско.

Апаратът, с който ще диагностицирам в Благоевград, е подвижен, информацията се обработва чрез компютър и веднага на монитора излиза точната конфигурация на стъпалото, т.нар. 3D сканиране. На практика пациентът стъпва върху специална пластинка, изображението се оцветява в различни нюанси и така се преценява натискът върху отделните участъци. Нормално хората стъпват върху петата си и върху първа и пета метотерзална кост. На базата на това изследване се изработват индивидуални стелки за хората с диабетно стъпало.

Тази медицинска услуга вече е достъпна и за пациенти от Благоевградска и Кюстендилска област, идеята е да се предотврати развитието на рани, защото вследствие загубата на чувствителността болните не могат да усетят къде има проблем. Със стелките се преразпределя центърът на тежестта и не се получава рана. В момента в страната е трагедия със стелките, болните си носят обикновени обувки.

На 5-ата година след като е открит диабетът, започват проблемите с увреждане на нервите. Много често диабетът се открива късно, пациентът вече има нарушения, промяна в стъпалата - скъсяване на сухожилията и други промени, но разбира за тях едва когато се открие повишената кръвна захар, т.е. той вече има усложнения. Наистина е жалко, че диабетноболните не знаят за тези проблеми и научават, когато проблемът вече е възникнал.

Всеки ден през кабинета ми преминават по 2-3-ма диабетноболни с тежки гангрени от цялата страна. При тях ампутацията е задължителна, преценява се дали целият крак, или може нещо да се спаси. Това за тях е последна помощ, а е можело да се направи много преди това. Но в България въобще няма такава специалност за лечение на диабетно стъпало, няма разкрита от Министерство на здравеопазването.

- От колко години се занимавате с проблемите?

- Близо 15 години, и до момента няма никаква промяна, на практика аз съм единственият специалист в страната. От 1996 година започнах работа в Диабетен център в София, където съм и сега. През 1998 г. специализирах в Лондон, след това продължих да се занимавам. Аз не съм съдов хирург или кожен специалист, аз се занимавам само с диабетно стъпало и хората трябва да знаят за този проблем. В Англия болните са диспансеризирани под лекарско наблюдение, правят се индивидуални стелки и обувки.

В нашата страна има клинична пътека, която включва ампутиране на крака в хирургия, когато нещата са непоправими, а не за профилактика и лечение. Сега на практика диабетноболните ги наблюдава личният лекар, болният отива при специалист, когато има оплаквания, но никой не следи състоянието му.

В света подиотристите са специалистите по диабетно стъпало, които са обучени да наблюдават и проследяват състоянието на болния и го насочват към специалиста, от който имат нужда - съдов хирург, ортопед, медицински педикюр и други. Хората са го измислили, те знаят, че диабетното стъпало е най-скъпоструващото и профилактиката е решаваща.

- Какво ще препоръчате на диабетноболните?

- Първо, искам да уточня, че стресът и ежедневните проблеми водят до това заболяване, постоянно се регистрират нови случаи на болни от захарен диабет. Всеки от нас сред близките си има болен от диабет, заболяването се разпространява и трябва да се извършва профилактика.

Искам да приведа един пример: Наскоро прегледах една жена от Симитли, лекувана в София и изписана от болница с диабетно стъпало. Пациентката си отива вкъщи и започва да се лекува с изписания й йодасепт, раната съответно не се затваря и започва да се влошава. Идва за преглед при мен, назначавам лечение и спасяваме крака. Но понеже не идва на контролен преглед, в един момент състоянието й пак се влошава, защото няма чувствителност по стъпалото и няма как да прецени. Започва да ходи с обикновени чехли, няма болка и не забелязва раната, въпреки че бе предупредена и трябваше да дойде за контролен преглед. По спешност попада в болницата в Благоевград и сега загуби крака си.

Не трябва да се подценява и най-малкият възникнал проблем. Ако на тази жена й се бяха направили специални стелки и обувки, тя нямаше да стигне до ампутация.

Когато има рана на пръст, дори и да почернее, не се предприема веднага ампутация, задължително болният трябва да се покрие с антибиотик, да се превързва правилно, гангрената трябва да стане суха. Хората трябва да знаят и да отиват навреме на лекар-специалист за диабетно стъпало. На практика аз лекувам тези болни, които не ги искат никъде поради усложненията, вместо да консултирам тези, на които мога да предотвратя образуването на ранички и да им помогна.

- На колко време трябва да се извършва контролен преглед?

- Пациентите с тежки изменения по стъпалата и предишна рана, която трудно е лекувана, трябва на всеки 2 месеца да идват на преглед, защото не знаят кога нещата ще започнат да се влошават. Над 80% от раните са предотвратими чрез превантивни действия. Те мислят, че е нормално, щом имат диабет - значи ще имат и рани по краката. Важно е да знаят, че раните не преминават от самосебе си, защото се получават по други причини. Раната на краката възниква в резултат на усложненията на захарния диабет, поразяването на кръвоносните съдове. Целта е да избавим диабетноболните от ненужни страдания и ампутация.