С правителството си стиснахме ръцете за реформа

Яни Георгиев е роден на 5.12.1965 година. Зодия Стрелец. Женен, с големи две деца - син и дъщеря, които вече са студенти в София. Съпругата му Надя Каратова е икономист по професия, в момента е зам. кмет по финансите на община Кюстендил.

От 2001 година Яни Георгиев неизменно е председател на РКС на КНБС в Кюстендилско. Преди това е работил като инженер в ликвидирания вече завод "ЕЛКО". Има диплома и за икономист.

- Господин Георгиев, вие, синдикалистите, сте от малкото хора, които са наясно с икономическата ситуация на трудовия пазар в Кюстендил, каква е тя в момента и имаме ли основание да се гордеем, че безработицата в региона е "едва" 40%?

- Да, вярно е, че само преди броени дни излязоха резултатите за безработицата в региона за първите девет месеца на годината. Вярно е и това, че навсякъде в другите населени места броят на безработните с малко, но намалява. Изключение от общата картинка прави Кюстендил, където броят на безработните за същия период не намалява, а се увеличава. И това не е измислено от мен, а това показват данните на статистиката.

Истината е, че теза данни не ми харесват, но и не ме изненадват. Не може да се очаква намаляване на безработицата в един град и община, където предприятията, т.нар. средни предприятия, са едва осем /8 бр./, а за големи въобще не можем да говорим, и там работят 250 души. Ако направим анализ на тези осем структури, то това са общината, полицията, областните представителства на държавните структури, "Кюстендилска вода", което ще рече държавни или общински предприятия и фирми. Липсва частната инициатива, липсва големият бизнес. Основната част от фирмите, които осигуряват заетост в региона, са малки, с до 10 човека персонал, което е и хубаво, и лошо. От една страна е хубаво, защото в условията на криза тези дружества по-бързо се адаптират, защото са по-гъвкави, по-малки, не носят големи дългове и много лесно могат да преориентират както гамата от произвежданите от тях продукти, та дори и цялото си производство в по-конкурентоспособно. Лошото е, че за да не се чувства толкова силно застой и невъзможност младите, а и хората на средната възраст да си намерят работа, то в областния център трябва да има и големи предприятия.

Тези, средните, мога да ги изброя на пръстите на едната си ръка - "Аркотроникс", предприятие за производство на кондензатори, но с чужди капитали, както и шивашката фирма "Мода болита", и май изброяването свършва дотук.

- Какво става всъщност с фирма "Аркотроникс", там нещата преди около година-година и половина не вървяха, сега как са?

- С огромно удоволствие мога да кажа, че сега дружеството е едно от най-добре развиващите се икономически. Основният собственик на акциите на "Аркотроникс" е американският концерн "Кемет", произвеждащ скъпа електроника за автомобилната индустрия и който явно е възвърнал пазарната си ниша, тъй като това предприятие е единственото, което в момента набира и назначава хора на работа. Само преди дни синдикалната организация там подписа и нов колективен трудов договор за 2011 година, в който е заложено увеличението на заплатите на работниците в "Аркотроникс" с 50 лв. месечно, както и специални премии за Коледа и Нова година. Радостен съм, че усилията на синдикатите преди време, когато работниците там стачкуваха, дадоха резултати, в предприятието има стабилна синдикална организация, която работи добре и хората в дружеството се чувстват защитени.

- Можете ли да се похвалите и с други такива добре работещи синдикални организации в Кюстендилско?

- За огромно съжаление отговорът ми е - не. Напоследък хората, които идват в КНСБ и търсят подкрепата на синдикатите, го правят най-вече когато започват съдебни дела. Тогава положението вече отдавна е излязло от контрол. Те най-често имат да получават огромни суми от заплати, не могат да си вземат трудовите книжки, или като в един от последните случаи, след като работодателят им грък си вдигна чукалата и се върна в родината си, останаха без трудов стаж. Едва тогава работници и служители ни търсят. По-тревожното е, че даже и когато ни потърсят, за да подадат сигнал за нередност или незаконосъобразно поведение, хората не искат да си кажат името, както и името на фирмата, в която работят. Страхуват се, че ще изгубят и тази работа, която имат. Разбирам ги, но много често в такива случаи установявам, че хората не знаят правата си. Винаги, когато дойдат при нас, дори само да се оплачат, им казвам, че ще подадем сигнал до Инспекцията по труда и там тяхното име няма да бъде споменато по никакъв начин, той /сигналът/ ще бъде подписан от КНСБ, но те пак се страхуват, това е положението.

- Нека за малко да се върнем на въпроса за шивачките от гръцката фирма, които нямат трудов стаж?

- Да, този случай стана известен чрез медиите, но се оказа, че съвсем не е прецедент. Нито за Кюстендилска област, нито за страната. В други случаи, когато работодателят е оставил счетоводните документи на фирмата, то тогава Инспекцията по труда служебно заверява трудовите книжки на работниците. В този конкретен случай обаче работодателят не е оставил никакви документи и заради това се стига до доказването на трудовия стаж чрез съда.

Истината е, че и този случай го има разписан в документите на Инспекцията по труда, но към закона, кой знае защо, вече няколко години все още няма правилник за прилагането му. И тук отново се връщам на темата - хората не си знаят правата. Всеки работник трябва да пази трудовата си книжка лично. Което на практика означава, че тя трябва да бъде в дома му, а не при работодателя. Ако този документ е у работника и той редовно настоява в него да се нанасят всички промени, които настъпват в статуса му като работник, нещата ще бъдат значително по-лесни. Имам чувството, че повечето хора все още разчитат на това държавата да се грижи за тях. Минаха двадесет години от прехода, а ние все още не сме се научили, че всеки сам трябва да се грижи за себе си.

- В този ред на мисли, само преди няколко дни правителството, синдикатите и работодателите си стиснаха ръцете и увeличиха възрастта за пенсиониране. Какво всъщност постигнахте?

- На няколко пъти достигахме до доближаване на позициите и в следващия момент обикновено г-н Дянков влизаше с някакво свое предложение, несъобразено с водените разговори, и преговорите се връщаха в изходна позиция. Последно в неделя имаше заседание на Съвета за тристранно сътрудничество - по отношение на вдигането на осигурителната вноска може и да се съгласим с повишение от 1,8%. Искам да кажа, че това увеличение не е само за работодателите, защото те се опитват така да го представят, всъщност 60% от това увеличение е за тяхна сметка, останалите 40% поемат работниците (служителите).

Постигнахме договореност да започне увеличаването на осигурителния стаж от 2012 г. , въпреки че ние настоявахме това да стане от 2015 година. По-голямата ни победа обаче е, че когато хората на средна възраст сега в България стигнат до пенсия, те ще получават не 30% от брутната работна заплата, която са получавали, а 65%. Или в проста сметка, ако са получавали заплата от 300 лв., при сегашната пенсионна система пенсията им ще бъде 100 лв., а при новата схема на изчисление пенсията им ще бъде около 200 лв. Това наше постижение особено много ме удовлетворява, стига следващото или някое от по-следващите правителства да не реши отново да променя пенсионната система.

- Кои са най-големите недостатъци в нашия пенсионен модел и как могат да се преодолеят?

- Пенсионните модели в света са различни. Нашият е така нареченият солидарен модел - т.е. работещите внасят осигуровки в НОИ, от които средства се плащат пенсиите на сегашните пенсионери. Има и други системи - на принципа на частните осигурителни фондове в България, т.е. всеки си има своя партида, внася средства в нея и когато навърши години и стаж за пенсия, съответно я получава. Тези средства може да се наследяват - всичко е въпрос на договорености. Не че и в момента няма наследяване - получават се наследствени пенсии, процент от пенсията на починалия съпруг за преживелия и т.н. Така че го има този елемент, но въпросът е, че обществото с консенсус преди 20 години е приело, че в България ще действа солидарната система на пенсиониране. Но от 2000 г. родените след 1960 г. задължително се осигуряват в задължителен пенсионен фонд, т.е. има смесена система - и солидарна, и елемент на самоосигуряване. Но родените след 1960 г. ще се пенсионират тогава, когато приключи сега заплануваната втора фаза на пенсионната реформа. Надявам се дотогава да се стабилизира системата с предприетите действия. Сега у нас пенсионерите получават 35% от заплатата си. Това е най-ниският процент в Европейския съюз, където средният е 60-65%. С начертаните мерки се стремим в края на 2024 г. вече заместваемостта на доходите да бъде 65%. Сега много хора остават с твърде нисък доход след пенсионирането си и много самоубийства се регистрират в тази възрастова група.

- В публичното пространство се коментира въпросът за специалните привилегии на някои държавни служители. Не е ли време и те да си плащат осигуровките като всички останали работещи?

- Така е приет Законът за държавния служител. Ако се реши, което е нормално, да започнат те сами да си внасят осигуровките, справедливо е да има компенсаторен механизъм, т.е. увеличение на възнаграждението например. Защото те не са виновни, че са заварили такова законодателство.

- Как оценявате позицията на работодателите?

- Както казах, от тези 1,8 процента увеличение на осигурителната вноска 60% са за сметка на работодателя, а не цялата сума. При една заплата от 300 лв., при 2% увеличаване на вноската, от следващата година работодателят трябва да плаща 3,60 лв., а работникът - 2,40 лв. Преобладаващият брой фирми в Кюстендил са с по 50-60 работници и служители, малко са тези с по 100 и повече. Така че за една фирма със сто работници работодателят трябва да плаща допълнително 360 лв. - това е едно работно място всъщност.

Работодателите малко преекспонират ситуацията. Аз искам да ги попитам - а м.г., когато се намали с 2% осигурителната вноска, имаше обещание от тяхна страна, че ще запазят работните места, ще увеличат трудовите възнаграждения и т.н., но нищо подобно не се случи. Така че с този процент нагоре сега нищо фатално няма да се случи и би било редно работодателските организации да преосмислят позицията си по този въпрос. Очаквам, че ще се споразумеем, те вече декларираха съгласие. Може би още ще разговаряме за съотношението - 60:40 ли да бъде, или 50:50.

- Хората в Европа много енергично и масово протестират срещу увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране. Вие правихте подписка в Кюстендилско, имаше ли достатъчна подкрепа?

- В Кюстендил имахме два пункта за събиране на подписки - до пл. "Велбъжд" и в кв. "Изток". За две седмици и половина събрахме 4239 подписа на 120 страници (в цялата страна са се подписали около 230 хил. души). Подписката бе предадена в парламента. Тоест в Кюстендил над 10% от хората я подкрепиха. Можеше и повече, но този факт говори все пак добре за кюстендилци. Променят си мисленето и се разделят постепенно със страха, че и да протестираме, нищо няма да се случи. Трябва да действаме заедно, не да чакаме друг "да вади кестените от огъня"... Ако бе станало това, което искаше правителството първоначално, две години нямаше да има пенсионирани, хората трябваше да чакат, след като са работили по 30-40 години... Едно поколение трябваше да търпи експериментите на 2-3 правителства.

- Има ли гаранции, че приетите условия за протичането на пенсионната реформа няма да се променят в близките години?

- При досегашната реформа, която стартира през 2000 г., три правителства поред след това намаляваха осигурителните вноски и докараха НОИ до такова състояние, че 64% от пенсиите на нашите родители да трябва да се плащат от бюджета на държавата. Така че, надявам се, като се подпише и приеме сега споразумението, следващите кабинети да имат мъдростта да не променят нещата. У нас обикновено всеки идва на власт с някакви идеи и започват реформи на всеки 3-4 години и затова сме на този хал. Пенсионната система не може да бъде реформирана за една-две години. Най-справедлив за хората е плавният преход.