С пиенето съм средна работа, черпят ли ме, не отказвам

66-годишният Стефан Йорданин е известна "птица" в град Рила. Няма човек, който да не го познава - било като впечатляващ изпълнител на песни от репертоара на Елвис Пресли и Оскар Бентън, като тънък познавач на женските сърца, вещ дегустатор на отбрани вина и ракии, произведени от съгражданите му, разказвач на "мръсни" вицове и какво ли още не. С вроденото си чувство за хумор Стефан е "мерудията" на всяка компания. Без него на мнозина в малкото градче не им върви нито пиенето, нито мезето в кръчмата.

- Твоите съграждани те знаят повече като Стефан Елвиса, свързвайки те с най-известния през 60-те години американски певец Елвис Пресли, защото много добре имитираш гласа и песните му. Кога откри, че имаш талант на певец?

- Още като ученик. В началото на 60-те на мода бяха "Бийтълс", "Ролинг Стоунс", Елвис Пресли, Джони Холидей, Рой Орбисън и много други светила в рокендрола. Двайсет години по-късно се появи и Оскар Бентър, когото обожавам и до днес.

По онова време нямаше интернет, а в Рила я е имало един-два телевизора, я не. Единствено хубава музика можеше да се чуе от Радио Скопие и повечето от съставите, които свиреха по ресторантите и младежките забави, крадяха оттам песните за своя репертоар. От бивша Югославия се внасяха и всички плочи, които се въртяха по тогавашните кръчми и вечеринки.

- Какво от репертоара на Елвис ти харесва най-много?

- Всичко, защото той е певец с разтърсващ, нежен и агресивен глас. Поне като такъв го помня аз и до днес. Бая гаджета свалих с баладата му Love Me Tender /Обичай ме нежно/. Но честно да си призная, повече си падах по рокендрол изпълненията му.

- Не разбрах обаче как си започнал да пееш негови песни?

- Случайно. Като ученик се опитвах да свиря на барабани. Вкъщи “репетирах” с тенджерите и тавите на майка ми и се “разпявах” с някои от любимите ми негови изпълнения. Господ ми е свидетел, че не знаех нито една дума на английски и затова нагаждах към текста някакви си мои измишльотини, които обаче никога не можех да повторя. Приятелите ми знаеха, че се паля с неговите парчета и една вечер ми предложиха да изпея нещо.

- Как реагира публиката?

- Беше като ошашавена и още оттогава ми лепнаха прякора Елвиса.

- После какво стана?

- Какво да стане? Започнах да свиря с приятелите ми по кръчмите тук, в града, и в Рилския манастир. Даваха добри пари за онова време, пиенето за музикантите беше аванта, а за мадамите не ми се говори. Всичко беше на шест.

- Елвис Пресли ли ти е най-любимият изпълнител?

- Не. Когато изгря звездата на Оскар Бентън, започнах да имитирам неговите песни. Ставаше голям фурор - особено като запеех Bensonhurs blues, по-известна като “Бу-бу-бу”.

- Страхотна песен. Мисля, че е една от най-хубавите му.

- Така е. Жените просто се размекват като восък, когато я чуят.

- Знаеш ли, че Оскар Бентън е артистичното му име?

- Знам. Ferdinand van Eis е рожденото му. Да ти кажа стана ми тъжно, когато разбрах, че в края на 2010 завинаги е прекратил музикалната си кариера. Имал си проблеми с алкохола човекът.

- Ти как си с пиенето на тези години?

- Средна работа. Черпят ли ме - не отказвам, дойде ли ред аз да плащам - “ставам” пълен въздържател.

- Това е интересна стратегия.

- Абе така е, но много тарикати взеха да я прилагат напоследък и номерът все по-трудно минава.

- Колко песни от твоята младост може да изпееш днес?

- Как да ти кажа - хем много, хем нищо, защото, както разбра вече, не зная английски език и затова пея на рило-английски.

- За пръв път чувам за такъв език.

- Не си единственият, но аз си пея на него, натъкмявайки някакви си мои думи към музиката, и става страхотна манджа, в която и аз самият не знам какво точно съм сложил в нея. Ама хората я харесват и ми ръкопляскат, а някои се решават и да ме почерпят. Тези, последните, ги харесвам най-много, но напоследък нещо взеха много рядко да се мяркат на хоризонта ми.

- Рила се слави като град, в който всеки втори е или музикант, или го раздава като певец. Как си обясняваш тази музикалност?

- Отговорът е много прост. Когато са строили теснолинейката за Рилския манастир, тук са работили и доста италианци. Нали се сещаш как са се “разпявали” след работа. Това е обяснението за нашата всеобща музикалност.

- Уважавам чувството ти за хумор и ще те питам - как си с вицовете?

- Знам много, ама нито един не е като за пред хора.

- Човек като тебе няма как да не е бил ухажван от дамите. Колко от тях си записал в ергенския си тефтер?

- Щях да знам с точност, но като се ожених, жената взе че ми изхвърли доказателствата. Ама си спомням, че като запеех, всички мадами ме гледаха изчерпателно. Не можеха да ми са нарадват - прегръщаха ме, целуваха ме, канеха ме на кафе с райбер. Абе, поживях си, да ти кажа честно.

- Като ти е било толкова готино, защо реши да сложиш край на ергенлъка си?

- Защото вече бях навъртял 30 лазарника. Тайно си правех сметка да изкарам още трийсет като ергенин, ама се появи нейно величество жена ми и сложи край на плановете. А като каза, че е съгласна да дойде от Варна и да живее в Рила, окончателно свих знамената.

- Съжаляваш ли, че си се оженил?

- Не! Загубих свободата си доброволно. Но пък за компенсация имам две прекрасни деца - едно момиче и едно момче, които заедно с внуците обичам много.

- А жена си обичаш ли я?

- Абе кой мъж и коя жена се обичат след 36 години брак?! Не знам дали си забелязал, но на всеки сто вица 90 са посветени на мъжа и жената, което показва, че такива приказки от рода “любов за цел живот” са чиста измишльотина. Виж, за уважението ми към нея - винаги ще го има.

- Кой ти е любимият виц от серията “мъж-жена”?

- Не ме питай, защото, ако го разкажа на читателите ви, довечера ще трябва да спя навънка. А зимата не е най-подходящият сезон за такива самодейни изпълнения.

- Освен като Стефан Елвиса, в Рила те знаят и като Дуди. Като гледам, май са ти лепнали този прякор заради килограмите. Защо не вземеш да свалиш малко “категорията”?

- Защото човек трябва да си тежи на мястото. Ако сваля двайсетина кила, рилскиот ветър че ме откара чак у Кочериново, а аз съм заявил отговорно и пред свидетели, че там индивидуално нема да стъпим никога.

- Мъни, един от твоите добри приятели, ми каза да те питам и за онази история, свързана с един 8 декември - празника на студентите. Ще я разкажеш ли на читателите ни?

- Този празник според мене отдавна трябваше да го преименуват в празник на студентките, защото другата част не е интересна. Та на историята! Преди години ние, местните купонджии, разпивахме на студентския празник най-често в кръчмите на Рилския манастир. Бях вече женен, имах и деца, но по “независещи” от мен обстоятелства се наложи да остана в манастира цели пет дни. Връщам се аз махмурлийски тържествено вкъщи, а жената вдигна децата и вика - “Вижте, вижте, деца “студенто” най-после се прибира”. Оттогава гледам да съкращавам студентската си “програма”.

- Какво си работил, преди да се пенсионираш?

- Бил съм тракторист, шофьор, работник по поддръжката в Рилския манастир, музикант.

- Кои са ти приятелите тук, в Рила?

- О, ако тръгна да ги броя всичките, няма да стигне цяла страница на вестника. Търсят ме във всяка компания, защото пея, разказвам вицове, свиря. Най-често съм с момчетата от група “Зевзеците”, с Херцо, Мъни Фотото, Фриката, Соте Морския. Правим си кеф на душата, като свирим и веселим останалите приятели в кръчмата.

- Ти ли си душата на компанията?

- Ако нема некой по-мераклия, аз поемам главната роля. Явно е требвало да стана артист, ама съм се разминал, защото в Рила никога не е имало професионален театър.

- Любимият лаф на твоите приятели е “Може да сме безделници, но не сме без празници”?

- Не знам дали е точно така, защото мързеливи хора в Рила нема, но съм сигурен, че за много от моите съграждани наистина всеки ден от годината е празник, т.е. ден, в който са на разпивка и сладки приказки.

- Кажи ми сега кое е любимито ти питие?

- Онова, което не требва да се плаща. Пийвам и вино, и ракийка, не отказвам и водка. Разнообразявам асортимента, защото ако човек кара само на едно питие, може да фане котлен камък. Ненавиждам обаче лимонадата, защото нито едно мезе не й върви.

- В Рила всяка зима през декември се организира “Кратун месец” - публична дегустация за най-хубаво младо вино. За тебе кое вино е по-хубаво - червеното или бялото?

- Онова, от което на масата има най-много.

- Как минава животът на хората в един малък град като Рила?

- Както си го нагласиш. На мене ми е готино, лайф из лайф, както казват хората. С приятелите ми гледаме купонът да стане, ден да мине, друг да дойде. Другото е пълна скука, особено сега, през зимата.

- Имат ли рилчани чувство за хумор?

- Дал Господ, дето има една приказка. Това прави живота им по-интересен, въпреки немотията. Малко хора знаят например, че Рила е единственият град в България, където още в началото на миналия век нотариално е било регистрирано зевзешкото дружество “Пакост”, което дори и до днес си пази собствения печат. Девизът на членовете му е “Я и пакост да ти направим, пак че ти ареса”.

- Кои са основателите му?

- Ето на тази снимка е един от тех - бай Георги Странджата, този с мустаците вдясно. По онова време е държал малка кръчма в Рила, където са се събирали местните “хъшове”. Оттам му е излезнал и прякорът. Правили са си разни номера, но всеки е разбирал, че това е майтап.

- Пенсията, която получаваш, стига ли ти да си нагласиш живота, както ти искаш?

- За 46 години трудов стаж и 109 точки днес получавам 250 лева. Дори и да ги лижа като сладолед, вместо да ги харча, пак нема да ми стигат. Това не е пенсия, а помощ от комсомолско събрание. Но какво да правя - това са ми дали, това съм взел. Нека да съм жив и здрав, ще изкарам и с тях.

- Колко от нея даваш на жена ти?

- Колкото аз река. Но не й давам почти нищо, защото всички разходи по къщата са на моя сметка. Караме я, дето има една дума, ден да мине, комат да загине. Тя обаче е добър човек и не ми се сърди, че гледам на живота по този начин.

- Как започна тази година за тебе?

- Точно както завърши изминалата - с активна дегустация на различни вина и мезета с приятелите ми - моите “асистенти”. Започнахме от именния ми ден, който е през декември, и както е тръгнало, така ще продължи до следващия.

- Съжаляваш ли за нещо?

- Единствено за годинките, които се изтърколиха, без да ги усетя.