С песента "Да бъде" на "Бийтълс" Благоевград си спомня за човека-треньор Любчо Солачки

Тези дни в Благоевград се появи необикновен некролог, от който слънчево ни се усмихва Любчо Солачки - известният треньор по спортна гимнастика, напуснал ни внезапно преди десет години. Необичайното е, че под снимката се редят текстовете на песните "Let it be" / Да бъде / на "Бийтълс" и "Imajyne" / Представи си /, която ни оставиха Джон Ленън и съпругата му Йоко Оно.

"Събуждам се от звуците на музиката, Богородица идва при мен, нашепвайки ми мъдрите думи "Да бъде". Така завършва "Let it be". Но защо този светъл стих, носещ надежда за живот и извисяващ мечтите ни, увенчава листа хартия, спомнящ ни за една гнетяща смърт. По този повод разговаряме с Юлия Солачка, която организира на 29 април панихида за десетгодишнината от кончината на съпруга си.

- Юлия, защо решихте да припомните на благоевградчани за Любчо Солачки по този начин, пренебрегвайки познатите излияния и отпечатахте текстовете на два световни музикални хита?

- Защото в думите и смисъла на тези песни се съдържа веруюто на Любчо Солачки - вярата му в бъдещето, което ще утвърди истинските ценности в живота.

- А какво бе веруюто му за спорта, на какво учеше своите възпитаници?

- Вярваше, че първо трябва да им помогне да бъдат достойни синове на родителите си, да бъдат честни граждани на държавата и чак след това, ако е дал Господ, както се изразяваше, да стават изявени спортисти и шампиони.

- Кой всъщност беше Любчо Солачки?

- Той бе безкрайно скромен и себераздаващ се в попрището, което бе избрал за себе си - да бъде треньор по спортна гимнастика, в което смятам, че имаше достатъчно успехи.

- Кои са големите му успехи, с които трябва да го помнят днешните благоевградчани и всички, обичащи спортната гимнастика?

- В пътя си на треньор той “направи” 276 медала от вътрешни и републикански състезания. Изпрати свои възпитаници по спортна гимнастика на европейски и световни първенства.

- Как се свързахте с него, все пак разликата ви от 13 години не е малка?

- За професията му е характерно, че винаги се движеше в средите на по-млади от него хора - тренираше деца, юноши, надежди в големия спорт. Като хора, живеещи в един град, нещото се случи - срещнахме се и няма нищо необичайно в това. Имахме връзка близо една година. Още в началото ми предложи да се оженим, попита ме: Искаш ли да бъдеш с мен, това бе поетичното му предложение. Но на мен ми трябваше време, за да реша дали да приема, да преценя готова ли съм да направя тази сериозна стъпка. Бях млада, имах планове за живота си. Точно след една година сключихме брак.

- Що за съпруг бе Любчо Солачки? Умееше ли да разпределя времето си между семейството и спорта?

- Спортът възпитава именно това качество - да бъдеш организиран, да умееш правилно да разпределяш житейските си ангажименти. Като съпруг и баща беше безкрайно търпелив и всеотдаен, даваше всичко за най-близките си. Той се грижеше и за родителите си, които живееха на село, помагаше им в земеделието, в животновъдството. Помагаше и на хора извън семейния кръг и професията му.

Веднъж, когато изпитвахме трудности и аз бях принудена да работя в Гърция, бе подарил на някакъв човек печка. Такъв си беше, даваше, раздаваше се. Ако днес трябва да дам пример как би изглеждал добродетелен човек, ще посоча Любчо. Ето, сега мина Великден, почитаме Христовото възкресение, обръщаме се към светци, осъзнаваме каква нужда имаме от човеколюбие, себеотдаване, доброта. А има ли нещо по-хубаво от това да ги откриваме в реални хора - живи или напуснали този свят.

- А как изглеждаше приятелят Любчо Солачки?

- През всичките 22 години, в които бяхме заедно, приятелите му бяха като най-близките му роднини. И на мен предаде тази привързаност към приятели и роднини. Бих казала, че неговите роднини ми станаха по-близки от моите.

- Помнят го като голям веселяк. Откъде идваше тази негова жизненост?

- Беше голям купонджия. Когато в Благоевград се основа клуб “Олимпиец”, той донесе вкъщи снимка от почерпката след учредяването, на която седи на една маса с Иван Славков. Попитах го: Какво правиш на масата на всеизвестния купонджия Батето? А той ми отговори: Не аз отидох на неговата маса, а той дойде на нашата. Както знаеш, около мен винаги е най-весело.

- Как се справят с живота двете ви дъщери, които останаха без баща на твърде крехка възраст?

- По-малката ни дъщеря Никол е истински последовател на неговото дело и продължава традицията - завърши същото учебно заведение, в което е учил нейният баща - Националната спортна академия. Специалността й е кинезитерапия, която е близо до спортната гимнастика. Сега Никол работи в София.

Слава, голямата, от седем години живее със съпруга си американец в Лас Вегас и работи в казина. Майка е на прекрасно момченце. С мъжа си имат и малък бизнес, свързан с музикални и шоу програми. Като българска майка имах удоволствието и задължението да им гостувам през последните години, за да им помагам.

- Ако говорим за фактически продължител на треньора Любчо Солачки, това не е ли племенникът му Антон Гръчки?

- Точно така, Антон е прекият му наследник в спорта. Той е и президент на гимнастическия клуб, който като обществено признание от осем години действа под името на Любчо Солачки. В годините след смъртта на съпруга ми Антон тренира и извежда млади гимнастици до успешни представяния. На последните състезания от етапи за републикански първенства неговите възпитаници се завърнаха с букет от медали.

От 2003 г. в Благоевград се провежда ежегоден международен турнир по спортна гимнастика на името на Любчо Солачки. От 2008 г. освен водещите 7-8 български отбора вземат участие и гимнастици от Сърбия, РМакедония, Гърция, а от 2009 г. идва и отбор от швейцарския град Тичино. В основата на организацията и провеждането на турнира стои племенникът Антон. В състезанието през 2010 г. участва нашият световен и европейски шампион и олимпийски вицешампион Йордан Йовчев, което е голямо признание за приноса на Любчо Солачки в спортната гимнастика на България.

- Как присъства Любчо Солачки в живота на вдовицата Юлия Солачка?

- За мен той продължава да бъде обичащият, радващият се, добрият и закрилящият ни като ангел, пазещ ни през всички трудни години. Обичаме го и помним нашия мил Любчо.