С "Ножица трепач" към върхове в храма на Мелпомена! Благоевградчанинът Симеон Тодоров-Монката: "Ако един път хората влязат в театъра, ще го направят отново, сигурен съм"

Симеон Тодоров или както всичко го наричат Монката е в трупата на благоевградския театър от началото на годината. Той вече направи уникална дебютна роля в представлението "Ножица Трепач".

Монката е на 26 години, учил е актьорско майсторство в класа на Огнян Спиров в ЮЗУ.

Намираме го в малка почивка между репетициите на представлението, което в момента подготвят. С голяма усмивка ни приветства и разказа за любовта му към театъра.

Здравей, Мони! Разкажи ни какво е за теб актьорската професия, мечта или случайност е?

При мен всичко в началото беше една пълна случайност, след като стана реалност се превърна в мечта. Когато разбрах какво точно е актьорството, то се превърна в нещо, с което искам да се занимавам. Вече близо 10 години любовта към театъра е в мен и се опитвам да се развивам все повече и повече.

Постоянно си повтарям, че има още много за учене и много път за вървене. Човек всеки ден се учи!

Как се случи, как се запали по театъра?

Аз учех в Професионална гимназия по Икономика в Благоевград и с мой приятел направихме един скеч, толкова много се забавляваме и когато усетих емоцията, която предаваме на хората, може би тогава осъзнах, че искам да бъда актьор.

Ти си учил "Актьорско майсторство" в Югозападния университет, как преминаха години на обучение?

Годините ми там преминаха толкова бързо и пълноценно, с усмивка минавам покрай "Усет" и с лека носталгия.

В момента, в който разбрах, че в Благоевград има такава специалност, усетих, че това е моето място. Смятам, че хората, обучаващи ни тук са много способни, те даваха всичко от себе си. Обръщаха ни огромно внимание, а в учебния театър всички бяхме като едно голямо семейство.....

Преди да се присъединиш към трупата на Благоевградския театър си бил в Габрово, колко време беше?

Веднага след като завърших отидох в Габрово в кукления театър и изкарах 3 сезона там. В момента продължавам да се занимавам с кукли, даже днес имах представление в Перник.

От януари месец съм в трупата на Драматичен театър "Никола Вапцаров" и се чувствам прекрасно. Благодарен съм на колегите, те ми помагат да се приобщя бързо и да се чувствам като у дома си.

Доста банален въпрос но, има ли роля, за която мечтаеш?

От 1 курс съм си мечтал да изиграя "Хамлет", правили сме откъси, когато учехме, но е друго да хванеш една роля от началото до края.

Как минава твоя ден, денят на един актьор?

Към 7:30 ставам и не пропускам да разходя кучето ми, след това отивам на репетиции в театъра. На обяд имаме почивка, която използвам, за да се видя с приятелката си Христина и след това обратно в театъра, където репетициите продължават. В момента репетираме ново представление, даже във вторник ни е предпремиерата.

В свободното си време прекарвам време с приятелите ми, много обичам футбола, шест години тренирах в "Пирин 1992", тогава беше "Македонска слава".

Младежите ходят ли на театър или предпочитат да прекара свободното си време на друго място?

Младите хора трябва да започнат да ходят повече на театър, в днешно време се правят прекрасни пиеси, които са адаптивни за всякаква публика.

Ако един път влязат в салона, ще го направят отново, сигурен съм. Много е хубаво чувството да видиш хора на твоята възраст да влизат в театъра, да се интересуват от изкуство, да го ценят...

Аз вярвам, оптимист съм, много скоро залите в театрите ще бъдат препълнени.."

Благодаря ти

Разговаря Роси Митева