С най-дългата реч: “Наздраве!”, Винената партия на Симитли проведе 14-ия си конгрес

Тежък изнесен конгрес на Охридското езеро организира през уикенда Винената партия, пръкнала се преди 14 години в Симитли и успяла до момента да привлече членове от цялата страна.

Единствената българска партия, която не губи членска маса и регистрира несекващо нарастване, довери организацията по конгреса на видния си член от Благоевград Здравка Чимева и туроператорската й агенция “Алфатур”. От Чимева бяха хотелът до романтичното езеро и дегустациите на македонски вина, организирани щедро и напоително от домакините, а от останалите участници в пленума - препълненият с домашно производство багажник на автобуса, наричан пред непросветените за алиби “конгресна литература”.

През няколкото дни в западната ни съседка, наситени с обиколка на Битоля, Охрид, Струмица и всички съседни църкви, крепости и манастири, участниците в пленума нито за секунда не забравиха, че всъщност пътуват по работа. Литературният прочит на багажното съдържание започваше още със утрешното кафе. По обяд от микрофона на автобуса вече се декламираха класически произведения от арабската епика в стил:

“До гроба ми не слагайте вода.

На онзи свят аз няма да се мия.

Но ако някога възкръсна на таз земя,

червено вино дайте ми да пия”.

Вечерите бяха оставени за разбор кое вино е най-пивко, разбира се - докато групата продължаваше с тежката конгресна програма.

Пленумът стартира с малък гаф: собственикът на благоевградското фотостудио “Мишел колор” Михаил Христов бе спипан от председателя на Винената партия инж. Иван Лулейски да пие бира и няколко часа Мишо бе натирен на задната седалка да се срамува от постъпката си заради вандалското потъпкване на основния партиен постулат “Членовете на партията пият само вино, бирата е за бръснене”. За да отклони намръщените погледи от грешника, заместник-председателят на партията - инженерът на “Агромах” Петър Щерев, набързо раздаде на всички песнопойки с подбрани песни за червеното вино, отнякъде се намери и акордеон и скоро дисциплинарното наказание на Христов бе отменено, а автобусът поде стройно хорово изпълнение.

Всички речи през тези няколко дни бяха еднотипни. Най-дългата бе “Наздраве”.

Къртовски труд по усвояване на конгресните книжа отхвърли собственикът на ресторант “Пирин” в Симитли Кирил Ралински и верният му спътник Стоян Джигуров, работещ като сервитьор в ресторанта. Достоен принос имаше кметът на симитлийското с. Мечкул Христо Димитров, бившият шеф на кадастъра Иван Бележков, сем. Цвети и Георги Шимбови - собственици на хотел и ресторант в “Орлова чука”, и много други все видни партийни членове.

Винената революция в старите български земи край Охрид не мина и без жертви - едно прилошаване и един ухапан от оса пръст обаче се приеха като минимални военни загуби за такова колосално събитие като “14-ти пленум на Винената партия”.