С кмета К. Паскалев работим за завод за получаване на ток от дървeни отпадъци

Проф. д.т.н. Владко Тодоров Панайотов е роден на 7.5.1950 г. в Бяла черква. Инженер по специалността “Химическа кибернетика”, владее руски, английски и испански език. Зам. ректор на Минно-геоложкия университет (МГУ) - София, член на Съюза на учените в България (1984), на Съюза на химиците в България (2006), на Балканската минна академия (2004), чуждестранен член на Руската минна академия (2007). Почетен гражданин на град Кърджали (2005). За приносите му в минната индустрия, в науката и образованието преди няколко месеца му бе връчен орден “Стара планина” I степен.

Депутат е втори мандат в Европейския парламент от Алианса на либералите и демократите за Европа, член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. В момента поддържа информационни офиси в четири града: Кърджали, Перник, Кюстендил и Благоевград. Тези дни той проведе среща с ученици и колектива на Професионалната гимназия по електроника и електротехника (ПГЕЕ) и с кмета на община Благоевград Костадин Паскалев.

- Проф. Панайотов, каква беше целта на срещата Ви с учениците и учителите на ПГЕЕ в Благоевград?

- На първо място, да разберат мястото и ролята на европейския представител на България в Европа, какво той прави за хората. Аз имам своите направления в областта на околната среда и на индустрията, но ако хората имат нужда от нещо, което жизнено ги засяга, аз вкарвам това нещо в своята програма, в своя дневен ред. За голяма радост и преподавателите, които са много грамотни и стойностни, и учениците проявиха огромен интерес. Целта на посещението ми беше да им покажа, че всичко, което се прави горе и се приказва, касае и тях, и техните родители, и техните деца.

За мен е много важно и отговорно да видя те как възприемат зеленото бъдеще на Европа, кое ги мотивира. Обещах им да направя един конкурс сред учениците за това как те виждат бъдещето на Европа и на България в технологично отношение, като прилагат най-модерните методи на електрониката и електротехниката, които учат. Авторите на първите три или пет най-добри проекта ще поканя в Брюксел на издръжка на Европейския парламент - да дойдат с преподавателите си, да видят, че Европа е близо до тях, че те са истински европейци.

Искам наред с мотивацията, че ще дойдат в Брюксел, учениците да се мотивират да вкарат творческо мислене - да помислят и да предложат сами идеи, макар и на пръв поглед нереализируеми, оригинални свои решения, да ги опишат, да кажат: Ето влака или самолета на бъдещето, ново гориво?

- А какво Вие научихте за себе си от тази среща?

- Тази среща беше за мене знакова, защото аз рядко се срещам с ученици - занимавам се със студенти, но сега виждам колко е отговорна нашата мисия спрямо тия млади хора. Защото някак си ги изпускаме в гоненето на решението на ежедневните проблеми и смятаме, че от само себе си някак си те ще разберат всичко, ще го оценят и ще действат. Обратното, трябва да започнем от тях, защото те ще бъдат трансформаторите на новите идеи към своите родители, към баби и дядовци - ще ги научат на разделно събиране на отпадъците, на икономия, на енергийна ефективност.

Именно чрез тях ние можем да си прокараме идеите и смятам в бъдеще към тях да насоча усилия. Ще се опитам да помогна да бъдат интегрирани със сходни на тяхното училища в Европа, да стане някакъв обмен на материални средства, на лекционен материал, на модерни начини на образование. Успях да осигуря на Минно-геоложкия университет, на който съм зам. ректор, връзки с Германия, САЩ и по евроинтеграцията, но сега виждам, че тука са основите. Тия хора после идват като студенти и ако те нямат европейско мислене, значи нещата не са добре, никога няма да го получат и трябва да насочим там своето въздействие.

Времето беше кратко, но смятам, че въпросите, които зададоха, начинът, по който реагираха, изказванията, мненията и становищата показват, че и преподавателите, и учениците много дълбоко са влезли в тази материя, тази проблематика им е стигнала до душата, което за мене беше най-важното. Затова си струва наистина човек да работи, защото от тези 20 деца 2 да тръгнат по тоя път, сто на сто някое ще се сети нещо ново, някаква идея ще приложи и ние ще я лансираме нагоре.

- Видяхте се и с кмета на Благоевград К. Паскалев по какви теми разговаряхте с него?

- Аз съм очарован от него - оставяме настрани политики, партии - това е един човек държавник, мислещ за града си и в национален мащаб как да се решат проблемите. И той знае как да се решат. Първо, защо европейските пари не достигат до хората, къде се къса връзката, къде е слабото звено, какви са проблемите, защо така се получава? И ако той, бидейки човек с огромен опит, с възможности, успява да преодолее някакви слабости в тая връзка - че парите не стигат, другите общини едва ли ще могат да се справят.

Стига се дотам, че се губи смисълът от това да се кандидатства за европейски пари, защото от момента на кандидатстването до момента на пристигането и усвояването им минава толкова много време, че човек забравя какъв проект е започнал да прави, ситуацията се е изменила и се обезсмис-ля. Тая бюрокрация трябва да се намали, сроковете да се конкретизират и намалят до минимум. Като евродепутат аз ще потърся възможности на европейско ниво да дискутираме с комисарите, с хората, които владеят тази материя и средствата.

За това говорим - те да бъдат убедени, че в България в края на краищата ситуацията се е променила, тук има едни честни, работливи, умни хора, които са европейци по своята същност, и ако има тук-там някакви изключения, те не бива да определят облика на България и трябва да ни гласуват по-голямо доверие; да съкратят бюрокрацията, ако искат въобще да има ефективно внедряване и ефективна реализация на европейските идеи. В противен случай ние ще бъдем едни формални членове на Европейския съюз, които ще реализират една стотна от цялата идея на Европа. Но може би там нямат тая информация, затова съм благодарен на г-н Паскалев, че ми каза всичко това - за пръв път аз чувам от кухнята проблемите.

Отделно с него говорихме за това какво можем да направим в бъдеще заедно в областта на околната среда, нови енергийни източници, инвестиции не само от Европа, а и от други краища на света. Също така за получаването на енергия от отпадъци смятам да доведа в Благоевград инвеститор да дискутираме. Той има идеи как това да стане и в други региони на страната. Аз съм оптимист, но и реалист и знам, че всичко, което приказваме, ще стане изключително трудно.

Но ние трябва да мечтаем, искрено да го искаме и да търсим начини за реализация. И аз се радвам, че в Благоевград попадам точно на такива хора - имам предвид и кмета, и колектива на ПГЕЕ. Защото аз не гледам от формална гледна точка, че това е средно училище, а като двигател на идеите, това е реализаторът - тия млади хора, които гледат много недоверчиво, много плахо; същевременно те са като рентген, много чисто и много чувствително възприемат информацията, усещат фалша, ако има такъв, усещат и истината, и в края на срещата мен ме зарадва това, че всички до един станаха, дойдоха и ме заобиколиха: “Искаме да участваме в този конкурс!” Това е страхотно и показва, че тези семенца вече покълват.

- Много средства от ЕС се предвиждат за земеделието у нас и е много тъжно, че почти не се усвояват. Една от причините е, че проекти се правят по сложен начин и който се занимава със земеделие, не би могъл сам да си направи проекта, а професионалистът, който го пише, не разбира от земеделие.

- Когато говорим за защита на интересите на България, ето това е вече защитата? Това не означава битка с някакъв противник, а точно да обясниш по най-добрия начин защо трябва тази процедура да се приложи в най-удобния за нашите земеделци начин. Условията в различните страни са различни, не са еднакви, и трябва към България да има точно такъв подход. Като всичко това изисква обяснение - да не бъде стандартизирана процедурата толкова бюрократично, разтегната във времето и изпълнена с недоверие. Аз организирах няколко семинара, свързани със земеделието. Единият, по тютюните, беше в Кърджали, бяха поканени хора и от Благоевградска област, осигурих и автобуси да дойдат 40-50 души, но явно времето беше много късо и не успяха да пристигнат.

В семинарите, които организирам, има представители на цялата верига от всички заинтересовани: Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, от Европейския парламент, кметовете на по-големите и особено на по-малките общини. Целта е да се покажат добрите практики, да покажат къде е печалбата, как става. И когато се зададе въпрос, да може да се получи конкретен отговор защо това става или защо не става.

- Какво да очакват малкото хора от нашия регион, които продължават да отглеждат тютюни?

- По принцип Европа има твърда политика по тютюните, още 2003-2004 г. е дала директива за преустройство на този отрасъл, съответните средства, инструкции. Оказа се, че до много хора тази информация не е достигнала и те си продължават. Тежко е да се каже, но от една страна, отрасълът трябва да се преструктурира, тоест да останат сортове, които са по-качествени, по-желани, по-скъпи, по-печеливши, по-търсени. И затова беше много ценно присъствието на всички фирми потребители - те бяха също там и изказаха своите становища и виждания.

С две думи: тютюнът няма да бъде ликвидиран, никой не говори нито за забрана, нито за ликвидиране, обаче се говори вече също за адаптиране към новите реалности. Това трябва да се направи. Поканих и взеха участие известни учени от България, които представиха нов сорт пшеница, която е пригодена и расте в такива региони, на такава почва - без хумус, песъчлива. Въпрос на генетика. И се оказа че ако даде не 700, а 500 кг от декар, ще излиза сметката. Човекът ще излиза на печалба, ще си храни животните.

Същевременно се осигурява един нов вид поминък. Лично на мен ми се ще да откъсна тези хора от този робски труд, защото те поколения наред работят тая изключително тежка работа. Аз не предлагам алтернатива на тютюна, няма алтернатива на тютюна, но има друг вид производство, в което тези хора могат да се ангажират. В мен дълбоко е залегнала идея за Кърджалийски и за Благоевградски регион, имам съгласието на инвеститора, очакваме всеки момент да дойде - от дървесни отпадъци да се получава електрическа енергия.

На първия етап ще се произвеждат пелети (дървени гранулки, които горят), които при специална обработка са три пъти по-калорични от сега съществуващите. Това означава фабрика със строители, с булдозеристи, с шофьори, с хора, които ще обработват отпадъчната дървесина. Всяка година гората се чисти, има си определена норма за сеч. Всичко това пасва на една такава фабрика.

Водили сме разговори няколко пъти, напълно е подходящо точно за тези региони, за които стана дума. И това за мен ще бъде най-голямата награда, ако успея, защото това означава и ново образование, нов манталитет. Искам те да разберат - добре, гледайте тютюна, печелете от него, но има и друга възможност също така, която ще даде на вас и на вашите деца друг поглед към живота въобще.

Дано Господ да помогне да реализираме тази идея, защото на тия хора трябва да се помогне - те са много достойни, много работливи, много честни, много заслужили. Аз съм издигнат от Кърджалийския регион, почетен гражданин съм на Кърджали и за мене е въпрос на чест това нещо да го направя. Правя всичко възможно. Трябва човек да мечтае 100 неща, да постигне 1. Ако мечтае 1, нищо няма да постигне.

- Как се чувства един учен като Вас в ролята на политик?

- Лично за себе си мога да кажа, че се чувствам много комфортно. Защо? Защото това, което работех тук - новите технологии в минното дело, в пречистването на водите, екологичните решения - всичко това намери 100-процентно приложение там. Наскоро се създаде интерпарламентарна комисия с огромен авторитет и престиж - Комисията по снабдяване на Европа със стратегически суровини, и аз съм неин вицепрезидент.

Стратегически суровини са всички метали, без които не могат да се изготвят нито компютри, нито мобилна техника, нито електроника, нито бъдещите инсталации за получаване на енергия: платина, паладий, злато, германий, литий, редкоземни елементи - всичко това Европа го няма и което трябва да се търси далеко от нас. Обаче за голямо съжаление други страни са ни изпреварили и ние трябва да търсим нова дипломация, нова стратегия, нов начин на преговаряне. Да се направи по такъв начин договарянето, че те с удоволствие да ни доставят суровините не за 2-3 или 5 години, а за много дълъг период - 50-100 години. Това е нов тип стратегия.

Когато отиваш, примерно в страни от Латинска Америка, от Африка, Канада, Австралия, това са новите територии, където трябва да се работи, трябва да се знаят точно проблемите, точно ползите за дадената страна и ползата за Европа. Наистина тази материя е много деликатна, но ако ние час по-скоро не я реализираме, оставаме в много тежко положение, защото трябва да купуваме - стотици милиарди на година трябва да даваме, за да купим тези суровини. И ако в един момент няма откъде да ги купим?

В акумулаторните батерии за електромобилите има литий, който в Европа го няма. Той се добива в Китай. Без този литий батерията я няма. Затова ние предлагаме освен Китай да потърсим и други източници за литий. След това да потърсим за следващата генерация батерии, след литиевите има по-прогресивни батерии - цинково-въздушни: те имат по-дълъг живот, по-дълъг пробег, по-широк температурен диапазон. България може да се включи в това производство.

И за всичко това трябва да се говори с фирмите - автомобилните, добиващите металите, с нашите институции - съответните институти в БАН, МГУ и Техническия университет, КЦМ в Пловдив, които също имат ресурса да участват в това производство. И полека-полека България да се включва в най-модерните технологии и да бъде в този технологичен влак: може в предпоследния вагон, да не казвам последния, но да не изпаднем от влака, защото влакът заминава, няма връщане.

Машината на Европейския парламент е такава, че трябва поне две години преди събитието да заложиш верните параметри. Барабанът, когато се завърти, след две години вади вярната матрица - ако си поставил верните данни, имаш едно правилно решение за България, печеливше. Ако си заложил неверни данни или нищо не си заложил, върти се машината - няма нищо, край, ти си губещ завинаги. И затова там отговорността на европейските депутати е огромна, защото от тези данни, които те ще заложат, от това, което те ще предвидят, зависи до голяма степен бъдещето на България.

- Докъде в бъдещето гледа Европейският парламент?

- Европарламентът чертае планове до 2050 г.: краткосрочната стратегия е до 2015-2020 г., и дългосрочна - до 2050 и по-нататък. Защото ако нещата не се реализират в срока до 2020 г., стават много скъпи, много сложни, а някои от тях - почти нерешими. Затова трябва желязно да се спазват нещата.

- Електромобилите ли са най-непосредственото бъдеще?

- У нас внесоха вече първите фирмени електромобили, френски. Отделно има много инициативи да се преустроят бензиновите, което е пак постижение - в Техническия университет и другаде. От 2015 г. ще започнат и водородните автомобили да навлизат на пазара. Те представляват съвършения автомобил. Аз карах такъв автомобил в Европа - абсолютно никакъв шум, ускорение, пълен комфорт, никакви емисии - отзад само водна пара се получава. Нещо изключително. Глобалният въпрос е как ще произвеждаме водород и как ще го съхраняваме.

Защото не трябва да се произвежда от ток от контакта, а да се произвежда от възобновяемите енергийни източници, които не емитират нищо - слънчеви панели, вецове, вятърни. Освен това трябва да бъде евтино, в момента е доста скъп: сега е някъде от 7 до 9 хиляди долара за тон, нужно е да достигне едни нормални нива. Водородът е три пъти по-силен енергийно от бензина. Открит остава въпросът за съхранението му.

Предстои среща в Брюксел точно по водорода, където се канят най-големите фирми производители и на двигатели, и на автомобили, и на водород. В Европа вече започва, независимо от проблемите, да се изгражда инфраструктура - хранилища, тръбопроводи, захранващи станции. Аз бях човекът, който докладва Българската водородно общество (БВО) пред Европейската водородна асоциация (ЕВА) и тя беше приета м.г. за неин член, което е голямо достижение, тъй като вече при всички големи проекти ще бъде отчитано мнението на България, ще бъде канена.

- Какво бъдеще има България в областта на технологиите?

- В няколко направления: например коопериране в производството с електрически автомобили. Вече съм говорил с “Даймлер” и с хора от БАН - това е реалното. След това водородните горивни камери. Говорил съм с ЕВА и БВО. По мой спечелен проект бе променен европейският бюджет с 2 млн. евро точно за новите енергийни източници, където също може да участва БВО в областта на водородните камери. Другото са дървесните отпадъци: дървета винаги ще има и нужда от енергия винаги ще има, да направим вериги от фабрики - да дадем хляб на хората, много по-евтина ще бъде енергията и ще може да захранва един град като Кърджали или Благоевград без проблеми. Това нещо е работещо.

Да доставяме суровини от чужбина, които да идват да се преработват в България, да се изградят нови металургични производства, много модерни, с европейски пари, и България да бъде един от основните доставчици на Европа в областта на суровините, което я прави стратегически важен партньор. Да се отворят нови производства в областта на рециклирането на електронните и електрическите отпадъци, което също е много важна ниша.

Може да се направи така, че България да стане център, където ще се събират електронни и електрически отпадъци от балканските страни. Това са реални неща, които могат да се направят. Отделно може да се инвестира в трето поколение соларни инсталации, които са много по-евтини и много по-ефективни, сега се разработват в САЩ. Около това трябва да се върви. Нови като манталитет, като образование, като подход печеливши и търсени. Всичко останало, каквото е било, трябва да забравим.