С Катя Самарджиева сме Ромео и Жулиета на ХХI век

На 21 февруари т.г. пловдивчанинът Пламен Алексиев простреля в благоевградското с. Логодаш Катя Самарджиева, с която от 10 години живееха на семейни начала в луксозна вила до яз. “Стайковци”. Самарджиева по чудо оцеля, а още докато беше в болницата, децата й изнесоха вещите от вилата и ги прибраха в Благоевград. Стрелецът бе освободен под парична гаранция от 8000 лв. и се върна в селото. Прокуратурата продължава работа по досъдебното производство във връзка със стрелбата и още не му е повдигнала обвинение.

Самият Алексиев е икономист по образование и преди да дойде в Благоевград, е бил заместник-директор и директор на различни предприятия в Пловдив, бил е и директор на Пловдивската фондова борса. Той е почетен професор и носител на златен медал за особени заслуги от международен университет със седалище в Киев, който има филиал в България.

- Г-н Алексиев, как сте?

- Как мога да бъда след тази лична катастрофа? Първите дни, след като стрелях по нея, бях полудял, не знаех на кой свят съм. Добре че бяха хората от селото, канеха ме на гости, за да не съм сам, доста ми помогнаха морално. Преживях една катастрофа, от която най-доброто е, че Катя ще се възстанови напълно.

- Какво точно се случи в деня, който наричате “лична катастрофа”?

- Същия ден се разхождах и намерих пистолета, но не искам да разказвам повече, за да не попреча на досъдебното разследване.

- В Логодаш се говори, че продължавате да пиете?

- Явно го говорят кръчмарските компании на кмета Пламен Червенков, с когото той изкарва работното си време. Тия приказки са предизборни и не е достойно да се пускат за сметка на една човешка драма. За мен те са артилерийска подготовка за изборни резултати. Макар и да не е в селото, след излизането си от болницата Катя продължи да се занимава с организационния живот на ГЕРБ в Логодаш, защото тя създаде тази структура. Макар и по телефона, миналата събота организира почистване на зоната около язовир “Стайковци”, приеха нови членове на ГЕРБ.

Явно някой, и по-точно настоящият кмет Пламен Червенков, се е притеснил, че Катя ще се кандидатира за кмет и ще я изберат. Червенков по-рано беше с Причкапов, после с Паскалев, сега разбрах, че е ходил в централата на ГЕРБ да разправя, че той е основал гербаджийската структура в Логодаш. Видимо иска на всяка цена да изкара поне още един кметски мандат.

- Говори се, че в селото много обичат Катя, защото сте помогнали на доста хора?

- Да, никого не сме върнали. Било с пари, които после хората не връщат, защото няма откъде, било с нещо друго, винаги сме гледали да помагаме. И на кмета сме помагали - за събори, за предизборната му кампания преди 4 години. Построихме и чешма, където са имената ни. Утре нас и да ни няма, имената ни ще останат. Не сме дошли в Логодаш да крадем, а да оставим нещо след себе си. Докато беше в болницата, доста от логодажани дойдоха да видят Катя.

Носеха й цветя, марули, лук - кой каквото има. И съм убеден, че ако реши да се кандидатира за кмет, ще я изберат. Кмета не го обичат много дори за това, че не дава никаква отчетност за парите за вода, които събира. Логодаш е на собствен водоизточник, Червенков сам определя кое семейство колко да плати и не се отчита никъде. По-миналата година повдигнах този въпрос и станах неудобен. А само от Винпрома той взема хиляди левове. Само Катя по-бързо да се възстанови и да поиска, тя ще е следващият кмет.

- Вие като че ли още сте влюбен в нея?

- От първия ден, в който се запознахме преди 10 години, досега не съм спирал да я обичам.

- Къде стана това запознанство?

- Първата ни среща беше в Пловдив, залепихме се един за друг, аз дойдох в Благоевград и оттогава не сме се делили. Денонощно бяхме заедно. До този случай, всъщност. И на Северния полюс да ме извика, ще отида.

- Сега сам ли сте в Логодаш?

- Да, без нея съм. От гледна точна на близките й може би беше правилно да й изнесат вещите от къщата ни, но искам целият свят да знае, че ние сме Ромео и Жулиета на ХХI век - сърцата ни се искат, а близките й и медиите ни разделят. Ще изчакам, сърцето ми е отворено. И за нея в момента е по-добре, че е в Благоевград, защото още е под медицинско наблюдение, прави рехабилитация. Само да оздравее!

- С какво се занимавате сега?

- Сега с нищо. Бях представител на един международен университет, но след случая получих писмо, че заради доброто име на институцията се налага да прекратим служебните си отношения. Сега си гледам кучето, унгарска визла. Остана ми женската, мъжкото някой го отрови преди седмица. Имам още кокошки, патки и токачки, занимавам се с тях.

- Няма ли да узаконите вилата си в Логодаш?

- Имам строителна документация, но трябват доста пари, за да се доизкара докрай процедурата. А аз нямам. Имах малко, но изчезнаха по време на обиска. Не обвинявам никого, но е факт, че вече ги няма.

- И сте сигурен, че не пиете повече и не събирате компании у дома си?

- Финансово едвам дишам, виното ми скисна, не става за пиене. А да дойдат хора, нали нещо трябва да им предложиш? И компании не събирам, защото дори уредба нямаме.