С жени се работи трудно, младите дами имат по-привлекателни интереси от спорта

Румяна Станоева, която е по-позната на спортните фенове с моминската си фамилия Тошева, е родена на 13 януари 1975 г. в Благоевград. Започва да играе хандбал на 10-годишна възраст и преминава през всички формации на родния “Пирин” и националния отбор. Със зелено-белите е шампион и носител на купата на България, била е и голмайстор на “А” група.

Завършва висше образование в ЮЗУ “Н. Рилски”, специалност “Учител по физическо възпитание”. Започва работа в ОУ “В. Левски” в с. Бело поле през 2000 г. и остава там до закриването на училището пет години по-късно. По същото време слага край на активната си състезателна кариера и е назначена за специалист “Младежки дейности и спорт” към община Благоевград. В момента заема същия пост в Младежкия дом. Омъжена е, има две деца - Весела /12 г./ и Борислав /2 г./.

- Румяна Би ли останала в отбора и след второто майчинство, ако “Пирин” не се беше разпаднал? Примерите в българския хандбал не са един и два?

- Щеше да ми бъде трудно като активна спортистка, но организационно винаги съм готова да помагам. Иначе съм във форма и дори мога да играя след нормално проведена предсезонна подготовка.

- Защо женският профил, с който са свързани по-сериозните успехи на благоевградския хандбал, вече не се развива?

- С жени трудно се работи. Сега обикновено във възрастта, когато се изграждат състезателите, младите дами имат по-привлекателни интереси.

- С подкрепата на ЮЗУ “Н. Рилски” мъжкият тим на “Интер Академик” влезе за първи път в “А” група и дори оглави класирането след III кръг. Следиш ли изявите му?

- Няма как да не ги следя. Първото място в “А” група е сериозно постижение, независимо че става въпрос за временно класиране. Самият факт, че при мъжете досега не можехме да се похвалим с такова нещо, е показателен.

- Обмисляла ли си идеята да станеш хандбален треньор?

- Непрекъснато си го мисля. Дано не ми остане като нереализирана мечта.

- В Благоевград има около 40 клуба. Не са ли доста?

- Това е броят на регистрираните спортни клубове. В интерес на истината реално действащите са 15-16.

- По времето на Христо Ковачки в “Пирин” се изляха много пари. Отборът спечели всичко възможно в България, записа и първите си победи в европейските клубни турнири. На школата обаче бе обърнато слабо внимание. Не започна ли именно от там началото на края?

- Сега гледам на нещата с друго око - от позицията на организатор. Тогава бях просто състезател и въобще не съм мислила в тази насока. Не мога да давам съвети, но някъде в системата има нещо нарушено.

- Все пак хандбалът продължава да се развива, макар и само в мъжкия профил. Какво ще стане, ако Софка Арабаджиева, председател на “Интер” и треньор на мъжкия отбор на елитния “Интер Академик”, реши да се откаже?

- Дано не се случва такова нещо. Пожелавам й много здраве и дълголетие. Не си представям хандбала в Благоевград без емблематичната й фигура. Повечето от спортовете тук се крепят именно на хора като Софка, които правят и невъзможното в тежката ситуация, в която се намираме.