С гладиаторски битки и пазар на роби кюстендилци отбелязаха провъзгласяването на Пауталия за улпия

Антични римляни превзеха за няколко дена Кюстендил. И ако някой си мисли, че това е някаква шега, много се лъже. В продължение на три дни съвременните жители на "вечния" град, както наричали Кюстендил някога, станаха свидетели на нагледен урок по история, преподаден от доброволци, които пресъздадоха времето отпреди 19 века, когато римският император Марк Улпий Траян дава на тогавашната паланка статут на град.

Този ритуал, за който има исторически извори, бе пресъздаден на римските терми, съхранени през вековете в центъра на областния град, от потомците на някогашните римски поданици.

Въпреки дъждовното време в първия ден от Античния фестивал на римските терми се събраха много кюстендилци заедно с кмета Петър Паунов, за да присъстват на ритуала по провъзгласяването на Пауталия за улпия.

За да стане това, жреците на бог Марс принесоха на боговете, както са направили предшествениците ни преди 19 века, дарове и жертвени животни, заклани, както е била традицията тогава, в присъствието на живеещите наоколо богати и бедни римляни.

Според историческите данни по вътрешните органи на жертвеното животно, най-често прасе, агне и кокошка, се е гадаело дали молбата им към бог Марс ще бъде изпълнена.

Освен жертвеното прасе на боговете бяха поднесени жито, брашно и вино, за да бъдат милостиви към новия град и заниманията на поданиците му. На цялата церемония присъстваше и пратеникът на римския император Марк Улпий Траян, който прочете на античен гръцки документа, с който Пауталия е обявена за административен център.

Възстановката на първите дни на град Кюстендил отпреди 19 века продължи с традиционния за онова време пазар на роби, на който богатите жители на тогавашна Пауталия имаха възможност да си купят домашни помощници и работници за многобройните ферми и зеленчукови градини, както и за любимите на римляните гладиаторски борби.

Грозните и буйни роби, взети като плячка по време на безбройните походи на войските на Марк Улпия Траян, според тогавашните разбирания били годни само за физически труд и били евтини. Мъжете са се търгували само срещу няколко сестерции, тъй като не били считани за ценна стока. Красивите и добре развити роби обаче често се радвали на добър живот, тъй като били купувани, за да забавляват господаря или господарката, докато съпругът й бил на поход с някой от легионите на император Марк Улпий.

Жените пленници, които не блестели с качества като красота или специфични умения, се продавали даже по-евтино от мъжете. Те често били използвани като домашна прислуга или работна ръка на полето, като наред с това раждали деца, роби по рождение, които обогатявали собственика на майката.

По време на самия търг робите били изкарвани с табелки около врата им, като на тях изписвали имената им, а самите търговци хвалели шумно стоката си, опитвайки да я продадат. Купувачите имали право да проверят не само зъбите на робите, но и специфичните им умения, да въртят меча или копието, да танцуват или да пеят. Опипвали телата, за да са сигурни, че търговците не ги лъжат.

Държавата контролирала търговците на роби посредством идилите, които следели продажбите и наддаванията да бъдат ясни и честни, а също така и цената на робите, както и това дали търговците си плащат данъка.

Кюстендилци станаха свидетели и на гладиаторски борби, които великият и благороден патриций на Пауталия Авел Витари организира за народа, за да отдаде почит на паметта на достойните му предци и в чест на петгодишнината от възкачването на престола на император Марк Улпий Траян.

Нека боговете да благословят това начинание и да закрилят неговия род и наследниците му, помоли се самият Авел Витари. По време на борбите се състезаваха гладиатори от галската и тракийската школа, които показаха изкуството си за забавление на народа. По онова време в гладиаторските борби са участвали и жени, като техните боеве по-късно са били забранени, тъй като били сметнати за неморални.