С един диригент и петима актьори правим и невъзможното, за да просъществува изкуството

Лина Ангелова е родена в Благоевград през 1964 г. Завършва ударни инструменти в Средното музикално училище "Любомир Пипков" в София и в Академията за музикално и танцово изкуство - гр. Пловдив. Трудовия си път започва като преподавател по ударни инструменти в Обединена школа по изкуствата, шест години по-късно е приета с конкурс в Камерна опера - Благоевград, а от една година е неин директор. Обича да свири и затова казва за себе си: "Преди всичко съм музикантът и оркестрантът Лина Ангелова, пък след това съм директор, свирещият директор".

- Лина, много е оживено в Камерна опера. Защото идват празници ли?

- Така трябва да бъде. Щастлива съм, че всички тези концерти се случват дори и в най-лютата зима. Започнахме с оперно-симфоничния концерт с гост-диригент Константин Илиевски, който е прекрасен диригент. Много добре работихме, хубава програма направихме и хората я оцениха, бяха доволни.

Сега имаме щастието да работим с маестро Юли Дамянов, който е специалист в оперетното изкуство, дълги години е работил в Музикалния театър в София и почти всички големи оперети са в репертоара му. Той изпипва детайлно нещата и публиката ще види един концерт-спектакъл на високо ниво - комичен и развлекателен, който да зареди публиката с енергия, жизнерадост и хубаво настроение. Да посрещнем заедно пролетта най-сетне след дългата зима. Всички имаме нужда от това. Работим здраво, не се даваме на по-големите български състави, въпреки че сме едва 36 човека заедно с петимата ни солисти.

- Опера с петима актьори?

- Така е - с един диригент и петима актьори. Двама от тях - Ботьо Янчев и Бистра Топалова, както и диригентът маестро Красимир Топалов, буквално са дали живота си за операта. Достойно се представят и по-младите солисти Теодора Петрова, Юрий Николов и Кирил Шарбанов.

Направо се раздават на сцената. Отскоро при нас е и Гергана Янчева. Адски е уморително те да пеят и играят във всички постановки, концерти - били те за възрастни или за деца. Ето сега например играем детски оперен спектакъл, в него представяме мънички фрагменти от четири опери: "Вълшебната флейта" и "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, и "Любовен еликсир" и "Рита" от Доницети. След него ще починат буквално един час и продължаваме с репетициите за оперетния концерт. Тоест те участват във всичко и нямат заместници, а ние сме живи хора, всеки се уморява. Това е зловещо отношение към човешкия глас, който е най-съвършеният, но и най-капризният музикален инструмент. Певецът наистина трябва да си го пази и да се грижи за него. Не може в един ден да направи хиляда неща, просто няма как да станат.

- Тогава разчитате на гости?

- Няма начин да няма. Има и друго нещо. Заглавията, които ние изпълняваме и поставяме, са много редки, тоест те са подходящи за нашия камерен състав и не се изпълняват на другите сцени в България, не ги познават повечето солисти. По тази причина много малко са тези певци, които можем да включим и да изпеят тези заглавия. Трябва специално да ги натоварим с това, което съответно да бъде заплатено, да им осигуриш поне две представления - за да бъде доволен и удовлетворен човекът от труда си. Една опера не се учи лесно и бързо, в зависимост от големината - два месеца примерно за едночасова опера; три и повече месеца за по-голяма опера. Изобщо това е дълъг период: научаваш музиката, след това попиваш в образа - комичен или драматичен, в който трябва да влезеш и да го изиграеш.

- Една година вече си директор на Камерна опера. Как оценяваш изминалия период?

- Ние трябваше просто да се спасяваме по някакъв начин. Аз замествах последния директор, очевидно колегите видяха, че се справям и всички казаха: "Ти си човекът!" Абсолютно единодушно, дори и хора, които не очаквах. В този момент бяхме много сплотени, много единни. Аз обаче им казах, че, естествено, ще дам всичко от себе си, но сме буквално на дъното, твърде много са трудностите и не мога да обещая чудеса.

Преживяхме го, премина, сега гледаме смело напред и готвим новите неща. По-трудно е със заглавията, защото те изискват по-голям бюджет - много средства, много посоки - режисьор, солисти, костюми, декори и пр. Един концерт вече за нищо го нямаме - подготвяме го за две-три седмици. Така е, когато се работи - няма проблем.

Трябва обаче да кажа задължително, че за да стигнем дотук, го дължим на всички нас, от първия до последния човек, защото нашето изкуство е колективно, екипно и без никого от нас не може. Затова на всеки наш художествен съвет аз казвам на колегите: "Очаквам ваши предложения, очаквам всички ние заедно да вървим, да гледаме в една посока и да преследваме целта: да бъдем задължително опера!" Защото това е интересното изкуство, това е богатото изкуство. Да, ние правим и симфонични концерти, но да сме театър дава много повече.

Радостна съм и смея да кажа, че въпреки тежката зима и многото трудности имахме текущи представления на операта "Рита", излезе премиерата на новия оперен детски спектакъл "Вълшебният свят на операта" - нещо много прекрасно, предназначено за децата от ученическа възраст. Реших да започна с по-големи дечица, защото спектакълът предлага много информация и наистина ще тежи за по-малките.

- Нещо като лектория?

- Да, но с построен декор на сцената, солистите са облечени в костюми - тоест те влизат в образи от различните опери, които представяме. Запознаваме децата с изкуството опера - колко е богато и необятно, че съдържа всички други изкуства в себе си.

- Знам, че преди години ходехте в детските градини и училищата.

- И сега го правим. На 2 февруари, в най-големия сняг, ние всички се качихме на микробуса, който ползваме от общината, и отидохме в Целодневна детска градина №2, която се помещава в Единадесето училище в кв. "Еленово". Едвам изкачихме баира, имаше натрупан сняг, беше хлъзгаво и валеше на парцали. Отидохме всички - оркестър, солисти, диригент, и там наистина ни гледаха малко като извънземни. Не вярваха, че в тая зимна приказка навън нещо такова се случва там, на място при тях. Бяха очаровани всички - учителки и деца. Показваме инструментите, говорим за тях и свирим популярни пиеси - това е първата ни програма "На гости на оперния оркестър", с която запознаваме децата с всеки инструмент от оркестъра. Защото тези инструменти не могат да се видят другаде освен при нас. Запознаваме децата и с човешките гласове, но виждат солистите в концертно изпълнение.

Друго е в спектакъла "Вълшебният свят на операта", там те са в костюми. Когато влизат, аз казвам на децата: "Те са в образ, няма да им говорим. Сега ще видите Неморино колко е тъжен, как страда, защото е нещастно влюбен." И той точно това показва. Много тайни и вълшебства има в оперното изкуство и ние отваряме по малко вратичката, за да видят децата какво се крие и какво се случва зад кулисите.

По този начин печелим децата. Не мога да ви опиша с какъв интерес гледаха солистите! Тази програма така се приема от децата, че накрая искат автографи от солистите. Важното е да стигнеш до детските сърца. Сгряват ни техните усмивки и овации. Когато организираме детски концерт, учителките с интерес питат: "Какво ново ще ни покажете?" Няма нужда да ги убеждаваме. Трябва да се работи в посока и за малки, и за големи. Защото малките са бъдещата ни публика.

- Общината разглези благоевградчани с безплатни концерти - това, от една страна, е хубаво, още повече че е криза. Но, от друга страна, хората губят навика и рефлекса, че за да гледаш изкуство, трябва да си платиш.

- Това Камерна опера не го прави. Аз твърдо наложих билет от този сезон. Подарък беше Коледният концерт и операта "Рита" за Осми март. Това беше нашето предложение за общинската културна програма - да отидем при нашата публика, и то във фоайето на общината. Но оперно-симфоничният концерт в зала "Яворов" беше с билети. Оперетният ни концерт "Пролетни гласове" ще има символичната цена от 3 лева, защото искам да е масово, да дойде нашата публика, да не са причина парите. Да се повеселим и заедно да посрещнем пролетта с прекрасната музика. Зрителите ще чуят популярни фрагменти: Йохан Щраус - "Прилепът", Имре Калман - "Царицата на чардаша", "Веселата вдовица" и "Страната на усмивките" на Лехар, "Хубавата Елена" на Офенбах - все обичани оперети. Това е по-достъпното изкуство, нека си го кажем, и хората наистина много го харесват.

- В този смисъл много важна е работата на организаторите, които ще доведат публиката в залата, а не да разчитате зрителите сами да дойдат на касата... Имате ли организатори?

- Наложи ми се аз да правя това през миналата година и бях доволна. След това за известно време се занимаваше едно хубаво дете, но после реших, че ми е по-важно на тази бройка да взема нов солист. И отново аз се занимавам с организирането. Ще видим докога. Умея добре да представя продуктите на операта, но не стигат сили за всичко.

- Направихте концерт с Веско Ешкенази.

- Това е събитие от голям мащаб за града ни. Нашата концертмайсторка Милослава Йорданова предложи да направим "Годишните времена". Аз пък осъществих тази мечта да стане не с кого да е, а с Веско Ешкенази. Той е прекрасен цигулар и музикант, който обикаля целия свят, свири на всички световни сцени. Концертмайстор е на Кралския концертгебау оркестър в Амстердам, Холандия.

- Как успя да го привлечеш, хонорарите на такива артисти са високи?

- Много съм щастлива, че кметската управа прегърна идеята с две ръце и всичко стана факт за дни. Общината е съорганизатор на концерта с Ешкенази, заедно го направихме, защото е непосилен финансово за Камерна опера.

- А ползвате ли и външно финансиране, спонсорство?

- Миналата година намерих за операта "Рита" дарители, които дадоха финансова и материална помощ. Без тази помощ нямаше да излезе "Рита". Търся помощ, защото нашият бюджет е много ограничен. Навсякъде се работи по този начин. В това отношение имам разрешение от общината.

- За Осми март напуснахте сградата си и представихте "Рита" във фоайето на общината. Има такава тенденция по света да се излиза извън оперната сцена.

- Операта "Рита" тръгна от кв. "Вароша" миналото лято и вече я играем навсякъде. Тя е много мобилна, наистина камерна. Успява да създаде атмосферата и сценичното настроение.

- Можете ли да пътувате и със спектакъла "Вълшебният свят на операта"?

- Да, мисля, че ще съумеем. Проблем е действително товарният транспорт, защото общината има малка товарна кола, докато при нас има големи, мащабни декори - поне това, което досега е изработено. Мислим в тази посока и в бъдеще ще се съобразяваме и ще работим с по-мобилен декор. С "Рита" съумяхме въпреки малкия декор - тезгях, две маси и четири стола, да постигнем добър ефект. Във "Вароша" използвахме красотата на природата, естествения декор: чардаците на къщите, розовите храсти, чемшири, асмата - всичко се включи страхотно в действието.

От друга страна обаче, зрелищното си е зрелищно! По принцип най-зрелищни трябва да бъдат детските постановки - да грабнат децата, да бъдат впечатлени, за да поискат пак да дойдат. Това е магията на театъра. Всичко е въпрос на премерен компромис.

- Не може ли да ползвате стари неща?

- Как да не може! Всичко използваме - и костюми, и декори. Ние вече сме се задръстили от декори, та макар и стари. Затова трескаво търсим място за нормалното им съхранение. Наистина съм благодарна на сегашното ръководство на общината, защото срещам разбиране, любов буквално, без да преувеличавам, желание да се решават проблемите. Надявам се да разрешим и този позатлачен от много години проблем.

- Доволна ли си бюджета за 2012-а?

- И да, и не. Спрямо миналата година е по-голям, за което благодаря. Разходите за дейност са най-важната част от нашия бюджет, за да има продукция. Например тоалетната скоро ще я направим, но пак не във вида, в който ни се иска. Но пък си казваш: откъде накъде ще дадеш няколко хиляди лева за тоалетни, при положение че ти трябват за нов декор, за костюми за новата постановка; за хонорар на новите солисти, които да поканиш, и т.н.? Изобщо приоритетно избираш - затова ще позакърпим малко нещата.

- Предстои 40-годишен юбилей от създаването на Камерна опера и 35 години, откакто е в Благоевград. Как се готвите за него?

- През юни ще съсредоточим повечето прояви, посветени на юбилея. Макар че от началото на юбилейния сезон всеки наш афиш за хубавите концерти, които направихме до момента, излиза под надслов "40 години Камерна опера". За юбилейното тържество готвим нова комична опера - "Тайният брак" от Доменико Чимароза. Поставяна е преди 25 години, през 1987, откогато вече си имаме дом в тази хубава сграда.

Есента пък ще честваме 100 години от освобождението от турско робство на Благоевград. Предложението на Камерна опера, което прегърна и заместник-кметът г-жа Жикова, е всички културни институти заедно да зарадваме нашата публика с оперетата "Българи от старо време" на Асен Карастоянов. Това ще бъде много трудна задача, висока летва, съвместна продукция на Камерна опера, ДТ "Н. Вапцаров", ансамбъл "Пирин" и Биг Бенд - Благоевград. Нашият Ботьо Янчев би бил страхотен Хаджи Генчо. В интерес на истината осъществяването на тази оперета е голямата му мечта и сме я обсъждали през годините. Нека да направим едно тържество за града в рамките на тази годишнина. Дано пък сега да е дошъл моментът, в който "Българи от старо време" да се случи. Аз съм оптимист и нося голяма надежда в себе си, вярвам в хубавите неща.

- В тая тежка, смазваща ситуация с какъв ентусиазъм говориш за операта и за бъдещето!

- Не ми се мисли, ако го няма изкуството. Сегашното младо поколение е толкова закъсало духовно, че има огромна потребност от това, което правим ние. Знаем много добре какво слушат вкъщи и навън, от което ме побиват тръпки. При нас им предлагаме нов свят - направо ги омагьосваме, виждат нещо съвсем различно - отваряме им други врати, други светове. Жадно гледат с огромен интерес и ти благодарят. Зареждането е двустранно - и ние от тях, и те от нас.

- Планирате ли турнета из България и в чужбина, при положение че нямате свой транспорт, а и финансите ви са оскъдни?

- Съвсем скоро, другата седмица, гостуваме в Перник с операта "Рита". Поканата дойде от тях. Аз правя реклама, предлагаме се на различни общини и очакваме покани и от други места. Имаме си страница във Фейсбук, на стената качваме всичко, което вече се случило. Защото ние сме много различни - големите опери предлагат големите заглавия, докато нашите са уникални и малко познати.

От години нашият състав като цяло не е излизал в чужбина, последно бяхме в Гърция, на остров Корфу. Но работим и в тая посока. От миналата година работим със "Симфониета" в София и маестро Свилен Симеонов, който кани нашия оркестър като допълнение към неговия състав. Имаме вече едно сътрудничество, пътуват голяма част от колегите.

В тези трудни времена трябва да докажем, че нашето хубаво изкуство трябва да го има. Въпреки че е най-скъпото изкуство, Благоевград има своята Камерна опера и трябва да опази това богатство.