С 900 000 лв. изгоряха джумалии за парцели в двора на Владишкото

Община Благоевград още дълго време няма да може да се отърве от старата пералня до Джамията, която от няколко месеца се опитва да даде на инвеститор за СПА център. Дори да се намери паралия, който да купи срещу 449 000 лв. правото на строеж на мястото на изцяло порутената сграда, бизнесменът ще влезе в сделката
БЕЗ ВСЯКАКЪВ ШАНС
ДА ПОЛУЧИ СКОРО
СТРОИТЕЛНО
РАЗРЕШЕНИЕ.
Причината - неизрядните комшии, които задължително трябва да се подпишат като запознати с проекта, да нямат възражения към него, а ако имат - да ги изложат аргументирано и да получат отговор от Общинската администрация ще бъдат ли зачетени те, или не.
Въпросните комшии са съсобственици в двора на митрополията, популярна сред благоевградчани като Владишкото. Освен Неврокопски митрополит Натанаил, който се води собственик на част от парцела съгласно нотариален акт от 1942 г., актове имат и частни лица, които тепърва ще обикалят българските съдилища в доказване на тезата, че са си купили имота правомерно.
Явно без да знае това, миналия месец община Благоевград изпрати на домашните им адреси писма-уведомления, че на мястото на пералнята ще се строи СПА център и хотел, а уличната регулация ще бъде променена предвид наличието в проекта на подземен гараж. В 14-дневен срок всеки от тях трябваше да направи възражение, ако има такова.
НИКОЙ ОТ ЧАСТНИЦИТЕ НЕ Е ОТГОВОРИЛ,
установи проверка на “Струма”. Причината е, че на главите им виси много по-сериозен проблем от този кой ще им е комшия - дали въобще са собственици на имота.
Според съдебно решение на Окръжен съд - Благоевград Илия Дешев, Ангел Лазаров, Петър Манасиев и Георги Илиев нотариалните им актове за собственост са редовни, но в същото време те нямат нищо в двора на Владишкото, защото покойният митрополит Пимен нямал право да им продаде парцелите.
Това решава съдия Румяна Бакалова, при която 4-мата започват съвсем друго дело - за делба на терена. До този момент никой от тях не подозира, че сделката е нередовна.
Вместо да одобри разделянето, към което четиримата ищци нямат никакви претенции и е съвсем рутинна процедура, съдия Бакалова дава съвсем друга насока на делото, тръгва да обследва из основи начина на придобиване на имота,
ПРЕМИНАВА С ЛЕКОТА ПРЕЗ СЛОЖНИЯ И ЗАПЛЕТЕН КАЗУС С ЦЪРКОВНИЯ РАЗКОЛ
и двата синода и след много заседания обявява сделката, направена преди 12 г., за нищожна.
Първият документ по този казус е от 16 юли 1992 г., когато в регистъра на вероизповеданията в община Благоевград е регистриран Епархийски съвет на Неврокопска митрополия с председател митрополит Пимен и 4-годишен мандат. Към онзи момент съгласно Закона за изповеданията това е единственият легитимен орган, имащ право да се разпорежда с имотите на Неврокопска митрополия съгласно чл. 143, 146, т. 4 и 9 от Устава на БПЦ. Тези два члена дават всякакви възможности на църквата да управлява имотите си - да ги дава под наем, заменя или продава.
На тази база през 1996 г. Неврокопският епархийски съвет, ръководен от Пимен, взема решение да
ПРОДАДЕ ЧАСТ ОТ ДВОРА НА ВЛАДШКОТО, КОЕТО Е 9,4 ДКА.
Става въпрос за 3 парцела по 500 кв.м всеки. В решението изрично е упоменато, че продажбата ще стане по тарифна оценка от община Благоевград. Идеята е да се направят 3 кооперации с по 4 апартамента, а едното от жилищата да бъде построено и дадено безвъзмездно за нуждите на Неврокопска митрополия.
Подалите молби за купуване на парцелите са 12 души - свещениците Васил Марков, Тома Манасиев, Петър Стефанов, Георги Илиев, Кирил Котев, Андон Шавулев и Николай Иванов, и църковните служители Ангел Лазаров, Николай Икономов, Илия Дешев, Виктор Попов и Младен Треновски. Впоследствие някои се отказват от строителството - главно защото нямат пари.
Договорите за покупко-продажба са
НАПИСАНИ В НАЧАЛОТО НА 1997 Г. ОТ НОТАРИУС КАТЕРИНА
ТАМБУРАДЖИЕВА.
Трите парцела са продадени от митрополит Пимен за по 300 000 лв. всеки. Илия Дешев си спомня, че за да осигури своя пай от 100 000 лв., се наложило да продаде наследствения апартамент на съпругата си в Пазарджик.
Документите са напълно изрядни, но по същото време дядо Пимен се поболява и никой не се сеща, че старецът трябва да подпише и суперфицията /строителното разрешение/ за кооперациите. Малко по-късно митрополитът почина в болница “Св. Анна” и за да започнат да строят, за неотказалите се собственици на парцелите остава единственият вариант - да направят делба чрез съда.