Рисувал съм всичко, от картини и икони до 100 кв.м стенописи

Кирил Ангелов Господинов е художник, иконописец, скулптор, грънчар и живописец. Живее в село Долна Градешница, община Кресна, където е и роден на 12 май 1963 година. Родовите му корени са от село Шугово в Гърция. Завършил е Художествената гимназия в София, служил е като войник в Стара Загора. Работил е като гипсаджия и бояджия в Завода за авточасти в Сандански и при изграждане на военни сгради в София. Освен с рисуване сега се занимава и с лозарство - отглежда над 20 дка лозя. Има брат и сестра, които работят в Лондон.

- Г-н Господинов, какво удивлява художника, светлината и мракът, или има и друго?

- Смятам се за художник и го приемам повече в израз на цветове в хиляди нюанси. Цветовете са красотата на света и колкото повече от тях се събират в единност, толкова повече удивляват. В нашия Божи свят ме удивлява това, че го има, и още повече че и аз съм в него.

- Как се е получило думата “господин” да стои и зад бащиното ти име?

- Ами това е още от времето на робството. Живеели сме в село Шугово, сега е в Гърция, откъдето сме забегнали, че нашите не са искали да се пишат гърци. Там един мой прадядо бил нещо като Дан Колов. Ходил по народни борби и доста турски пехливани тръшкал, че случвало се и по двама да поваля. Заради пехливанлъка го наричали пехливан. Позавидели му и както съм чул, бил убит. От дядо ми Киро съм слушал, че що имал челяд била прибрана и отгледана от някой си, който се казвал Господин и така сме станали Господинови.

- Има ли продължение на пехливанлъка в рода ти?

- Опитвал е дядо ми Кирил, а и баща ми Ангел не е пропускал да накара някой, който се опита да го бъзне, да гледа небето с гръб върху земята, ама така, неофициално. На младини и аз се поопитвах, ама само между другото. Понаучих на младини и малко каратето в школата на “Пирин” в Благоевград, ама не съм човек, на когото може да му притрябва...

- Вярваш ли в предопределеност на съдбата?

- Да. Мисля, че Господ на всеки е определил какво и що, и откъде и докога. На мен лично ми е определил да рисувам. Това ми иде още от дете. Никой не ме е подтиквал към четката и боите, освен може би само Бог.

- Бог значи творец. Ти също твориш, не приемаш ли, че и в тебе има нещо от него?

- О, като Бог, дори и в малък формат, не се приемам, но като творец - да. И то е защото все пак правя неща, които не са правени, досега не ги е имало.

- С какво рисуваш?

- С въглен, с четка, с голи пръсти. Зависи какво се прави. Въгленът повече ползвам при графиката, която, за да се опази, фиксирам с лак. При иконите ползвам най-вече масло и по-малко акварел, но правя и комбинирано.

- Приемаш ли рамката като част от картината или иконата?

- Да. Рамката е част от всяка творба, защото я ограничава, допълва и подчертава. Но аз рядко използвам рамки, защото много от това, което правя, стои върху голи стени. Правя какви ли не сцени, като някъде може да се стигне и до 50 или 100 квадратни метра.

- Къде си излагал досега?

- Нямам изложби и сигурно няма да имам. Стенописите, които правя, не се местят, а пък иконите, които приемам за нещо свято, влизат в църкви и параклиси, а и оттам няма излизане. Моето ателие няма стени и таван. Най-често рисувам на открито, често и качил се на скеле, и при студ, и при пек, и вятър когато брули, може и сняг и дъжд да те ръси. Тук ще разкажа и една случка. Рисувам нещо за фирмата на гърка Йоанис. Направил съм скеле, помага ми и приятел. Някой обаче, вероятно нарочно, махнал една от подпорите, та като се качим, и да се събори скелето. Качваме се, скелето полита, ние падаме, а червена боя се посипва по дрехите ни. Тича Йоанис и гледа, че сме в червено и мисли - кръв, ама за нерадост на злосторника беше само боя.

- С кои творби се гордееш?

- Щастлив съм, че иконите на иконостаса в църквата “Св. Георги Победоносец” в родното ми Долна Градешница са мои. Там имам икони на Света Богородица, Исус Христос, Свети Георги Победоносец, Свети Илия, Свети Димитър и другите, които се полагат по църковния канон на иконостаса. Мои икони стоят в старата църква на Кромидово. Там старите бяха откраднати. Един Свети Иван Рилски стои пред храм-паметник “Свети Иван Рилски” в Кресна. Правил съм икони по много частни поръчки, било в рамки, било на стенопис.

Пресъздавал съм творби-шедьоври на стари майстори, сред които е и една Мона Лиза в стенопис по Леонардо да Винчи в заведение, което се нарича “Мона Лиза”, в Долна Градешница. Правил съм и много стенописи с ловни сцени. Такива имам из цялата ловна механа на Васил Десподов в Кресна. Имал съм много поръчки от Кресна, Благоевград. В Сандански имам близо 100 квадратни метра стенопис само в ресторант “Скалата”.

- По поръчки ли работиш?

- Ами почти всичко, което правя, е по предварителна заявка. За мен изкуството е нещо, което се гледа от позиция на творец, но и нещо, което осигурява работа и дава препитание.

- Нищо ли не правиш така, за себе си?

- Е, правя, но предпочитам да не пълня къщата си, където може и никой да не го види, а да са там, където отиват хора. Когато работя, все имам чувството, че трябва перфектно да правя нещата, тъй като ще стоят на места за много хора и много от тях пред тях ще се молят, за да видят добро, а и за да правят добро. Това ме прави отговорен и когато работя, се старая да не влизам в грехове, за да е всичко в светлина и чистота.

- Има ли завист между хората на изкуството?

- О, има. И не само сред тях. Всеки си мисли, че художникът взема много и като поръчва, все гледа да мине тънко, че дори и стойността на боите да не плати. Иначе завистта според мен си е нещо много хубаво при творците, защото може да даде импулс, да стимулира за работа, да амбицира човек да задмине тези, които са пред него. За мен лично това, което правя, си е нещо като молитвата “Отче наш”. Няма начин да работиш за някого и да не се постараеш да остане доволен.

- Работата по поръчка не убива ли таланта?

- Не мисля, но може понякога да те отклони от лични виждания и принципи. Това не е хубаво, ама се налага. И въпреки това творецът може винаги да каже нещо свое, нещо по свое виждане. Пък и самото изкуство е въпрос на гледна точка, на лична оценка. Всичко е въпрос и на време. Нали имаме примери за творби, правени за една супа, а сега се продават за милиони...

- Имаш ли предпочитан цвят?

- Аз съм за наситените цветове, пастелните, което ще рече много цветове, събрани в едно. Само един цвят е бедност, богатството е в многоцветието.

- Работиш и външно. Каква гаранция даваш на творбите си?

- Поне 500 години.

- Благодарен ли си на съдбата, че те е предопределила за художник?

- Да. Занимавам се с изкуство, с това, което искам да се занимавам. Бих могъл да си изкарвам хляба и с друго, но изкуството все пак ме прави творец. Така, както си правя сметката, поне двайсетина други работи биха ми осигурявали хляба. Мога да бъда бояджия, мазилкаджия, кофражист, зидар, мозайкаджия, дърводелец, а и музикант, че на младини свирех добре на акордеон. Предпочитам рисуването. За мен то е малко като катунарството, че повече съм навън, ама иначе е добре, че сам съм си и съдия, и кадия, и без началник над себе си.

- Има ли художници, от които се учиш?

- Човек се учи най-много от себе си. Това, което правят другите, може да послужи само като ориентир. За мен моето не може да е на някого, а неговото да е мое. Пътят към изкуството е само един - личен. Е, вглеждам се в импресионистите, в Пикасо, Гойя. От нашите признавам Светлин Русев, споделял съм творческите си напъни с покойния Димитър Угринов, със скулптора Христо Бараковски.

- Тъжно ли ти е понякога?

- Да. И най-вече от липса на събеседници. Липсват ми компетентни мнения и оценки, но така е в едно село като Долна Градешница.

- И с какво го компенсираш?

- С приказки с приятели за много неща пред чашка ракия или вино, а може и на кафе. Пък и се грижа и за 20 дка лозя. Повечето от гроздето отива на пазара, но си правим и домашни еликсири.

- С какво друго запълваш часовете, когато не работиш?

- Ами имаме си у дома прасе, кокошки. Две котки - майка и син, които са много умни. А и едно черно куче - Цезар. Умно и властно е като самия император на Рим Гай Цезар. Мама тръгне ли до магазин или другаде, а и по ниви, все с нея. Цезар следи котките и ги пази. Сами си отварят вратите у дома.

- Какво правиш сега?

- Работя стенописи за една гръцка фирма в Долна Градешница. Казва се “Никос Транспорт”. Има широк двор, барбекю, та глася подходящи сцени на десетки квадратни метри. Мястото е определено за разпускане, за веселие, та търся подходящи мотиви и решения. Имам поръчки в Кресна, а голям мерак имам да направя всичко що трябва за новия параклис в Долна Градешница, който не само краси вече селото, но е и край първокласното шосе за Кулата. Там искам да оставя неща, които да бъдат така издържани, че и разбиращи от такова изкуство да не намират думи за упрек. Абе, както казват хората, “Прави каквото трябва, пък да става каквото ще”.