Решенията и действията на управниците рано или късно изплуват

Доц. д-р Васил Сивов е преподавател в Стопанския факултет на ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград. Завършил е Немска езикова гимназия в Бургас и "Икономика на външната търговия" във ВИИ "К. Маркс". Защитава докторат на тема “Международни сравнения на националните равнища на развитие в условията на интеграция” в Института по световна икономика в Москва. Има специализации по научно-техническа интеграция (в Института по икономика - Берлин, Германия); европейска интеграция (в Европейския колеж - Брюж, Белгия); технологически стратегии в кооперирането Изток-Запад (в Института по световна икономика - Москва); външноикономически стратегии (в Световния търговски център - Ротердам, Холандия).

Работил е в Института по международни отношения и в Института по свeтовно стопанство към Президиума на БАН, Института за социални и синдикални изследвания към КТ “Подкрепа”, Агенцията за икономическо програмиране и развитие, Славянския университет.

Научните му интереси включват методология на политическия анализ, стратегия на европейската интеграция, теория и история на международните отношения, методи на прогнозиране и сценарии на политически събития, глобални предизвикателства.

- Доц. Сивов, коментарите на политолозите влияят върху общественото мнение, но често те са противоположни. Как да разберем кога и на кои политолози да вярваме?

- Има една мисъл на Де Гол, която гласи: “Политикът до такава степен не вярва на думите си, че се изненадва, когато другите го разбират буквално”. Подобна е ситуацията и с политолозите. Заемайки позата на безпристрастни наблюдатели, те винаги попадат в плен на дадена идеологическа химера, от мъгливите висоти на която те коментират текущия политически живот. И тъй като за разлика от политиците те не носят отговорност пред никого, освен пред собствената си съвест, тяхното мнение по закономерно стечение на обстоятелствата винаги съвпада с мнението на този, който ги храни. Така в условията на българския преход те заеха мястото, а някои просто продължиха функциите си на бивши агитатори на БКП и по-млади техни потомци.

Емблематичен пример са стартиралите от бившия Институт по история на БКП Евгений Дайнов и Огнян Шентов, бившите преподаватели в катедрата по научен комунизъм на АОНСУ Красен Станчев и Огнян Минчев. Следвайки своя здрав идеологически нюх, те си създадоха миропомазани от всяка власт институции като Институт по пазарна икономика, Център за изследване на демокрацията, Център за либерални стратегии, Център за социални практики и започнаха да разгромяват собственото си тоталитарно минало. Така че, сблъсквайки се с техните полуистини, най-добре е да се ръководим от своето вътрешно чувство за социална справедливост.

- По Ваше лично мнение кои са главните проблеми на човечеството и вървят ли правителствата в посока на решаването им?

- Съвременните футуролози обикновено представят два сценария за бъдещото развитие - оптимистичен и песимистичен. Оптимистичният обикновено се свързва с ускоряващо се развитие на технологиите - космически, био, нано и информатизацията, които, ако се използват за повишаване равнището и качеството на живота, могат да дадат решение на всички настоящи и бъдещи проблеми. Но те показват и своята тъмна страна, която в името на имперски амбиции, господство на финансови олигарси или религиозен фанатизъм може да унищожи цялата цивилизация.

Песимистичният се основава на свръхпотреблението на ресурси и унищожаването на естествената жизнена среда. Един немаловажен факт: Нефтеният разлив в Мексиканския залив блокира топлото течение на Гълфстрийм и по всяка вероятност стана причина за жестоката зима в Америка и Европа. Канцерогените в залива ще тровят всичко живо още 50 години. Сегашното население на Земята се е увеличило 2 пъти спрямо 1950 г., а производството на стоки и услуги - 8 пъти, потреблението на енергия - 5 пъти, на петрол - 7 пъти. Въпреки това милиард и 400 млн. живеят без достъп до питейна вода, 2 млрд. и 800 млн. без електричество, 920 млн. в перманентен глад.

Това, което наблюдаваме днес, е разпадане на досегашната глобална икономическа и политическа система. Появяват се нови страни-лидери, нови региони с изпреварващ икономически растеж. Порочният кръг ще продължи и ще доведе до общопланетарна катастрофа, ако те продължават да бъдат движени от същите мотиви за налагане на превъзходство и гонене на свръхпечалби. Голямата опасност идва от масовия сит и алчен, както и от гладния и озверял невъзпитан човек. Нуждаем се от ценности за опазване на живота и цивилизацията, които да бъдат закърмени в индивида от най-ранна възраст. Това, което руските писатели А. и Б. Стругацки нарекоха "висша теория на възпитанието".

- Благодарение разкритията на Уикилийкс и родните скандали със СРС-та станахме свидетели на невиждано разголване на управляващите. Означава ли това, че днешните политици са по-некачествени и лоши от онези в предишните десетилетия, чиито действия и решения са останали скрити за обществата?

- Нищо ново под слънцето. Уикилийкс и родният "Биволъ" разкриват издевателства и тъмни сделки около "мръсната война" в Ирак и Афганистан и сега покрай арабските революции. Напоследък се появи и "Бъзикиуийкс", където в псевдоизявления на видни политици се влагат правдиви констатации на сегашното положение в ЕС и горчиви истини за България, които те не биха се осмелили да произнесат. Но и без тях в жълтите и не толкова жълти медии се въртяха историите на "първото демократично правителство" на Филип Димитров, на "управлението на "Мултигруп", на "братовчедската" РМД приватизация на Иван Костов, "царската" реституция на държавните гори и обръчите от фирми на Доган, хиляди знайни и възхвалявани за подвизите им герои.

Техните решения и действия не остават скрити, макар и със закъснение, те изплуват на повърхността и нашите герои, с ръмжене помъкнали кокала, се оттеглят в някое уютно, по-сенчесто кътче на обществения живот. Един трезвомислещ човек винаги може да прецени кой с какво е влязъл и излязъл от политиката и да си направи съответните изводи.

Тъжното е, че в епохата на глобализацията отпадат последните задръжки като национална отговорност и политически идеал. Затова и нашето Народно събрание сега представлява такава трагикокомична картина на политически буфосинхронисти, зад чийто гръб прозира зловещата сянка на тези, които поръчват музиката. На международната сцена излязоха вариететни фигури като Обама, Берлускони и Саркози, а управляващите доброволно си нахлузиха нашийника на транснационалния капитал. Брилянтни примери за това са "Шеврон", който вероятно ще бъде върнат в добива на шистов газ на българска територия, и "Дънди Прешъс", която изнася тонове злато и по-ценни от златото метали с рудните концентрати от нашата страна.

Другата страна на въпроса е, че медиите зациклиха на тема скандали и креватни истории на политиците, вместо да се занимават със съдбата на нацията и света. Така и общественото мнение претръпва и се забавлява с кирливите ризи на управляващите, а престава да реагира на техните престъпни деяния.

- Милиони хора в САЩ, а и в Европа загубиха работата си и жилищата си заради финансовата криза, последваха замразяване и намаляване на доходите и увеличаване на възрастта за пенсиониране. Но в същото време богатите са станали по-богати. Как да си го обясним?

- С естествената логика на капитализма. Стартирайки като ефективна система на максимално използване на всички възможни ресурси в икономиката, той постепенно еволюира във финансово-спекулативен капитализъм, където първоначалната формула "пари - стока - пари прим", т.е. парите, вложени в производство на блага, носят повече пари, се превръща в "пари - пари прим" - парите сами по себе си в своя оборот носят повече пари. Откъсването на стойността на националните валути от златото доведе до размножаването на различните видове дългови инструменти, т.нар. "финансови деривати" и свръхнатрупване на фиктивен капитал. Кризите са своего рода "изгаряне" на излишния капитал чрез банкрутиране на огромно количество фирми и извличането на свръхпечалби от големите финансови корпорации. Още през 1921 г. конгресменът Чарлз Линдберг извежда три основни принципа на икономическата криза:

- увеличаване на паричната маса с всички възможни средства;

- създаване на кредитен ажиотаж, поощряване на населението да взема неограничени кредити;

- рязко съкращаване на паричната маса и искане за връщане на дълговете.

Така се получава затворен кръг. За да погасява катастрофално натрупващите се дългове, системата е принудена да печата все повече пари, а периодичните финансови инжекции увеличават глада за финансови средства. Такъв е случаят с Федералната резервна система на САЩ, чийто последен одит доказа, че за периода 2007-2010 г. тя е раздала над 16 трилиона долара при почти нулева лихва на водещи финансови институции, централни банки и корпорации по целия свят. Такова е положението с предоставяните финансови пакети за спасяване на Гърция и постоянното разширяване на капитала на Европейския фонд за финансова стабилност.

Същевременно това е и своеобразен механизъм за установяване на глобален финансов контрол. Италианският евродепутат Джулието Киеза посочи в интервю 9 големи банки, които играят ролята на "световно Политбюро" и вземат съдбоносните решения в международната политика, икономика и финанси. Резултатът е катастрофално повишаване на световното неравенство. В края на миналата година Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) констатира най-голямото нарастване на пропастта между бедни и богати за последните 30 години. Разривът между 10% от населението с най-високи и най-ниски доходи варира от 10:1 за развити европейски и азиатски страни, 14:1 за Израел, Турция и САЩ и от 25 до 50:1 за Чили, Мексико и Бразилия.

- Социалдемократът д-р Петър Дертлиев казваше, че "тоталитаризмът не е само система, той е и манталитет". България е на едно от последните места в Европа по свобода на словото, гражданското общество едва се пробужда, а изборите през 2011 г. бяха най-нечестните през двете десетилетия демокрация. Старият манталитет ще победи ли крехката демокрация?

- Тоталитаризмът не се изчерпва с това, което обикновено се заклеймява като тоталитаризъм. Известен афоризъм гласи: "Демокрация е да говориш каквото си искаш и да правиш каквото ти наредят". Замяната на откритата политическа диктатура със скрита финансова и имитация на някакви форми на демокрация също може да се разглежда като завоалиран тоталитаризъм. Несигурната икономическа среда поражда стандартната матрица, която принуждава хората да влязат в нейните рамки и да приемат нейните правила. Свидетели сме на нов манталитет, характеризиращ се с откровена арогантност, политически цинизъм и преследване на личната облага с цената на всичко, който прозира зад фасадата на показната демокрация. За страни в преход като България, която е единствената на Балканския полуостров без своя национална кауза, липсата на приемственост между поколенията лишава обществото от съпротивителни сили и води до разпад на традиционните ценности.

- В ерата на интернет сме свидетели на парадокс: плуваме в информация, а в същото време невежеството се множи прогресивно; половината от българските ученици са функционално неграмотни, което от своя страна влияе отрицателно и върху качеството на висшето образование. Как може да се преодолее?

- Още в началото на 20 век великият английски поет Томас Стърнз Елиът отправи съдбоносни въпроси: "Къде е мъдростта, която загубихме в знание? И къде е знанието, което загубихме в информация?" Високата цел на съвременното образование би трябвало да бъде изграждането на цялостен апарат на мислене и възприемане на света, способен да обхване все по-усложняващия се цивилизационен модел. С настъплението на информационните технологии настъпи ерата на фрагментарното мислене, когато човешкото съзнание се изправя пред непосилната задача да се справи с разнородните заливащи го потоци от данни. А това чрез традиционните подходи и методи на образование е невъзможно. Формирането на единна система от знания включва и комплекс от нравствени норми, убеждаващи индивида в смисъла на действията му за благото на цялото общество. Поради неспособност да работи с ценностни критерии днешното образование произвежда тясноспециализирани варвари.

Ширещата се неграмотност в българските училища се дължи и на липсата на държавна финансова подкрепа на науката и образованието. Средствата за научни изследвания в държавния бюджет възлизат едва на 0,14% от БВП за 2012 г., а за образование са 3,4% - най-ниски сред европейските страни. За нуждите на БАН са отпуснати само 55 млн. лв., докато за полицията са 750 млн. лв., а само за подслушвания - 100 млн. лв. Потвърждение на кошмарната визия на Оруел: "Свободата е робство. Невежеството е сила."

- Бедността и корупцията са основна характеристика на страните в Източна Европа. Може ли продажността да бъде намалена/изкоренена с административни, законови и съдебни механизми?

- Според класацията на "Трансперънси Интернешънъл" нашата страна е на последно място в Европа по справяне с бедността и корупцията. При това през последните години положението се е влошило и тя спада от 73-о на 86-о място в класацията на страните в света. Всеки втори българин днес е заплашен от падане под границата на бедността. Класацията потвърждава близката до ума закономерност: корупцията е най-висока в най-бедните и враждебни на бизнеса страни. За държавите в преход действа и известен инерционен ефект - корупцията намалява по-бавно от повишаването на жизненото равнище и подобряването на бизнес средата, а също по-бързо се ускорява при влошаването им.

Ако сумираме бюджета на МВР, съда и прокуратурата, комисиите в Народното събрание и специализираните органи, ще излезе, че за борбата с корупцията се дават около 2 млрд. лв. годишно. Резултатът: създадената антикорупционна структура към правителството БОРКОР все още не действа, гръмките полицейски акции и разкриваните далавери само запълват страниците на медиите. Около стохилядна армия от зле платени чиновници, митничари и полицаи разчитат на подкупа, за да заживеят по-добре от другите, а редовите граждани и бизнесмени от всякакъв калибър се принуждават или се изкушават да го дадат, за да решат неотложни проблеми. Изводът е: не законодателните и съдебни процедури ще сложат край на корупцията, а създаването на поносими условия на живот и бизнес.

- България навлезе в шестата година от пълноправното си членство в Европейския съюз, но средният българин все още не усеща предимството от това членство. Оптимисти ли сте за европейската мечта и за бъдещето на ЕС?

- Да, кампанията за влизане в ЕС започна като главозамайваща еуфория, в която се обещаваше магическо решаване на проблемите и достъп до всички земни блага. Сега настъпва отрезвяването. Проблемът е, че още при прерастването на общността в съюз и приемането на Маастрихтските критерии страните основателки поставиха пред новоприеманите страни изисквания, които самите те не спазваха и както се оказа, нямат намерение да спазват. Това се отнася и за трупаните външни дългове, и за бюджетните дефицити. Въвеждането на еврото свари страните неподготвени да се придържат към приетите показатели и необходимата финансова дисциплина. В резултат на това Гърция се оказа на ръба на финансовата катастрофа, а страни като Италия, Испания, Португалия и Ирландия затъват в своето дългово бреме. Ипотечната криза в САЩ предизвика верижна реакция в европейските икономики, прераствайки в дългова криза на Еврозоната, и предизвика сериозни трусове на основните валути.

Все още няма гаранция, че предприеманите спасителни мерки, като опрощаването на дълга на Гърция, договорения Финансов пакт и въвеждането на Европейския стабилизационен механизъм, ще опазят от пазарната паника останалите страни. Разногласията между страните се засилват. България също се противопостави на правилата за данъчна хармонизация. Още повече че участието й в Европейския стабилизационен механизъм ще възлезе на около 6,1 млрд. евро, или 17% от БВП, като "входна такса" за Еврозоната, докато страни като Холандия, Белгия, Люксембург ще платят от 3 до 5% от техния БВП. Излиза, че най-бедните страни ще имат най-висок дял в спасителния фонд, ако приемат еврото. Всичко това поставя съдбата на колективната валута под въпрос.

- Екологичната култура не е традиционна и е нужно да бъде култивирана. Откъде и с какво трябва да започне "ограмотяването" на българите?

- Не съм сигурен, че става дума за ограмотяване. По-скоро за събуждане от най-ранно детство на усет към единството на живата природа и съзнанието, че сме част от нея. Тази екологична култура е заложена у всеки човек, но е дълбоко потисната след прекъсването на връзката му със земята и оттеглянето в бетонните гета. Разрушаването на естествената среда дава тревожен сигнал в съзнанието на все повече млади хора и те започват да търсят прекия контакт с неиндустриализирания свят. Пример за това е разгръщащото се европейско движение за създаване на екоселища, където млади специалисти се оттеглят, създават чисти от химикали стопанства и възпитават децата си в природосъобразен начин на живот. Непосредственият допир с природата поражда респекта към всичко живо и е първата крачка към усвояването на законите на био- и ноносферата. Така че трябва да се започне със създаването на интерактивна образователна среда и цялостна екологизация на обучението.