Ректорът проф. д-р Ив. Мирчев: Очаквам да се стигне до закриване на специалности

Преди дни Министерство на образованието обяви рейтингова система за висшите училища в България, въз основа на която по думите на министър Сергей Игнатов ще се диференцира финансирането на вузовете. Идеята е в зависимост от мястото в класацията на съответното професионално направление да се дават повече или по-малко пари и по този начин университетите сами да се лишат или закрият “непечелившите” специалности. Дали в Югозападния университет се притесняват за намаляване на финансирането в отделни направления, дали ще се стигне до закриване на специалности и кои са очакваните и кои неочаквани позиции, на които е поставен благоевградският вуз, коментира ректорът проф. д-р Иван Мирчев.

- Проф. Мирчев, притеснявате ли се, че в бюджета за следващата година ще бъдат орязани средствата за някои от направленията, в които рейтингът на ЮЗУ не е особено висок според огласената нова система?

- Нямам притеснения по отношение на финансирането по простичката причина, че според тази рейтингова система основните професионални направления на ЮЗУ и онези, които са атрактивни за цялата страна, стоят много добре. Ние сме в първите 5, 7 или 12 висши училища в класацията. Друго ме притеснява. Създаде се Национална агенция за оценка и акредитация /НАОА/, която да направи рейтинги на висшите училища, целта бе тя да закрие част от многото висши училища и специалности, които показват незадоволителни резултати и лош начин на работа и обучение. Само че събитието не се случи. Бюджетите на университетите, според нормативната база, се определят в зависимост от оценката, която им е дала НАОА, в която членовете на акредитационния съвет и председателят се назначават от министър-председателя, т.е. това е една държавна агенция. Само че до този момент никой от министрите на образованието не направи диференциация на парите за университетите на тази база. Ако имам притеснение то е, че не знам дали и сега това няма да се окаже добро пожелание. Бюджетът, който в момента се прави, е в една доста напреднала фаза, ако се гласува Законът за държавния бюджет, след това парите не могат да бъдат намалени. Спокоен съм, че в такъв случай ще има един екзистенц минимум, базова държавна субсидия за всяко професионално направление, респективно специалност в него и евентуално ще има бонуси , които да бъдат давани на онези, които според тази рейтингова система са по-добри. Трябва да изкажа и някои мои резерви по отношение на тази рейтингова система, която по същество е много хубава. По принцип всяка подобна система за отчитане на рейтинг е много добра, навсякъде - и в Европа, и в САЩ, имат рейтингова система. Колкото и да е субективна, една рейтингова система измерва нещо, което се доближава до абсолютната истина. Друг е въпросът защо да е точно тази рейтингова система, а не например тази на НАОА?! Разбрах, че в новата система са заложени и резултатите от оценяването на НАОА. От всички висши училища предадохме на английски едни много подробни доклади, направени за рейтингова система, която щеше да бъде определена от т.нар. независим чуждестранен одит, който трябваше да е английски, и техни специалисти щяха да посещават университетите в работни групи и да направят съответно рейтинг.

- Това отпада ли?

- Не знам, надявам се не. Но трябваше да има посещения на място за оценка, а такива не е имало. Преди 2-3 месеца имаше рейтингова система на базата на изследване, проведено от МБМД, Софийския и Пловдивския университет, където резултатите в известен смисъл се различават от сегашните. Например професионално направление “Икономика” на ЮЗУ бе на 4 място, а в момента е на 11. Ето го и разминаването, което е доста сериозно. Макар че влизаме в топ 12 на големите български университети, в крайна сметка разликата е доста фрапираща. Освен това меренето по някакъв начин винаги е грешно. В сегашната система например между редовете на практика казва: не учете химия и физика в ЮЗУ, защото завършилите тези специалности там са с голям процент безработица и ниски заплати, под 600 лв. Но при меренето на тези показактели дали е отчетено колко от завършилите съответния университет са отишли да работят в чужбина?!

- Предполага се, че е така, защото цитирани средни заплати в размер например на 1800 лв. говорят по-скоро за работа в чужда компания.

- Може да е така, но може и да не е. А и защо критерият да е заплатата. Качеството на обучение се прави от 3 стълба. В катедра “Химия” например в ЮЗУ работят двама академици, един член кореспондент, трима професори и четирима доценти. Тази катедра в последните 2 години има над 2,5 млн. лв., спечелени по проекти по европейски програми за оборудване на лаборатории, изследователска дейност и правене на наука. След като имаш библиотека, много добър преподавателски състав, много добра материална база, добри контакти с институти в БАН, защо меренето да е на база на това как се реализират завършилите. Защо не се допусне например, че масата от завършилите химия се реализира в Англия или САЩ?!

- А така ли е в действителност?

- Теоретично е възможно. Когато говорим за рейтинговата система, трябва да бъда разбран правилно: рейтинги трябва да има! Отговорните и умни ректорски ръководства ще разберат, че в крайна сметка всеки университет трябва да си потърси идентичността. Да види какво се случва със специалностите му. Истината е, че в България първо университетите са много, второ - акредитираните професионални направления и специалности в тях също са твърде много. Ако умножите броя на университетите, които подготвят студенти по икономика по броя на икономическите специалности по броя на часовете за лекции, упражнения и лабораторни и разделите на 360 часа, колкото приблизително е нормативът във всички висши училища, ще се окаже, че в България трябва да има още към 10-15 000 хабилитирани лица, за да се води качествено обучение. Това означава, че не е нормално да има толкова много специалности в толкова много висши училища, тъй като се генерира некачествено образование или обуславя наличието на пътуващи професори. В този смисъл от първата година на ректорското място се опитвам да убедя, но не мога да се пребоя с общото събрание и Академичния съвет на ЮЗУ, че е наложително да скъсаме “пъпната връв” с някои специалности, защото се оказва, че от създаването на университета досега нямаме закрити, а само откриваме нови. Не е нормално да има 65 бакалавърски и 75 магистърски специалности в ЮЗУ.

- А нормално ли е “Педагогика”, която е първата и една от основните специалности в ЮЗУ, да е на 6-о място в класацията за рейтинг при общо 8?

- Това е пример, който сочи, че това мерене е неточно. Обезпечаването в педагогическите специалности в ЮЗУ не е по-лошо от това в Софийския университет. Мнението ми не е в никакъв случай субективно, аз самият съм възпитаник на СУ. Опитвам се да бъда критичен и да извлека ползи от тази рейтингова система. Защо в ЮЗУ трябва да има 7 вида педагогика - предучилищна и начална с чужд език, специална, социална, чиста педагогика... Защо трябва да има 12 учителски, както им казваме, специалности “Педагогика на обучението по...”?

- В това направление ЮЗУ е на последно място заедно с Шуменския университет...

- Защо студентите да не учат чиста химия, математика, география, история и т.н. и само за 12 месеца след това да придобие учителска правоспособност?! Това се опитвам да направя и се надявам до края на мандата си да стане. Истината е, че тези специалности донякъде са направени предни години конюнктурно, за да може да има наднормени часове. Това си мисля, че ще отпадне естествено, защото вече не даваме пари нито за наднормени часове, нито за брой изпитани студенти.

- Смятате ли, че тази рейтингова система би довела до закриване на специалности?

- Оздравително да. Дори смятам, че това е една от целите й. Но не ми се ще прибързано да говорим за отпадане на специаалности, ака приложим тази логика, тогава в УНСС част от специалностите в направление “Икономика” трябва да отпаднат, тъй като се оказва, че в СУ и Нов български университет има такива с по-висок рейтинг от този в УНСС. Рейтингът не е медал, който ще си закачиш на ревера и до края на живота ще си го носиш. Рейтингът тази година е такъв, догодина ще е различен, той е динамичен и ще е грешка да хукнем да закриваме специалности само защото към този момент едни специалности не са атрактивни. Трябва да намерим разумния баланс, ние не сме занаятчийско училище и това, че хората днес не искат да учат по някакви причини философия, математика или физика, не означава, че в този университет не трябва да има тези специалности.

- Рейтинговата система поставя ЮЗУ на предни позиции за направления “Информатика” и “Право”, това изненадва ли ви?

- Не, защото предишните изследвания посочиха същото. Изненадва ме разминаването, което се получава за направление “Икономика” в ЮЗУ, в предишното рейтингово изследване то бе поставено на 4-то място и не смятам, че е обективна тази 11 позиция от всичко 15, на която е в последното изследване. Изненадан съм и за мястото на “Публична администрация”, по-точно направление “Администрация и управление”, което е 12-о в рейтинговата система, също и от позицията на “Педагогика”. Категоричен съм, че за тези три направления мястото, което ни е отредено, не е обективно, защото позициите ни са сериозни и други изследвания сочеха съвсем различни резултати. Но като цяло този рейтинг с всичките грешки, които може да се получават, поставя ЮЗУ “Н. Рилски” в първата десетка между 5-о и 11-о място и ние сме удовлетворени, като се има пред вид, че това все пак е моментна снимка.

- Казвате между 5-о и 11-о място, но при каква конкуренция? Със сигурност ЮЗУ не може да се сравнява с тясноспециализираните вузове като Медицинска академия, Консерваторията, Художествената академия, военните училища...

- Така е, висшите училища в България са общо 52 с наскоро открития пернишки университет, от тях 37 са държавни, а 32 са субсидирани от МОМН и е логично да се сравняваме с тях.

- Защо изключвате частните като Американския, Нов български университет?

- Трябва ли да бъркаме частното училище с държавно, като се има предвид, че издръжката на един студент в държавните висши училища е средно към 700 лв., а в частното за аналогична специалност плаща по 2000-3000 лв. годишно?

- С таксите ли ще обясните челните места на Американския университет в направленията, в които се обучават там студенти, и особено в реализацията и заплащането на завършилите? Да разбирам ли, че таксите са определящи за качеството на образованието и ако е така, то тогава защо Софийският университет също в много от направленията държи призови позиции?

- Не, не мисля, че таксите са определящи, но в крайна сметка каквото и да си говорим, накрая опираме до пари. Едно е да обучаваш студенти при условие, че годишно получаваш за всеки един по $10 000. Може би не всички ги дават, но някой осигурява тази сума за обучението им. Съвсем друго е да получаваш за същия този човек в областта на икономиката например 700 лв., сравнение не може и да става. По презумпция, ако намеренията са сериозни, с 10 000 долара можеш да осигуриш много по-добро качество и практическо обучение. Затова си мисля, че с държавната субсидия, която получаваме, образованието, което правим, е много сериозно, при това специалистите, които правим, се котират добре.