Ректорът проф. д.н. Иван Мирчев: Частни кооперации затварят кампуса на ЮЗУ от всички страни

Проф. д.н. Иван Мирчев е роден в Благоевград през 1955 г. Завършил е Политехническа гимназия “Св.Св. Кирил и Методий” през 1973 г., а през 1980 г. висше образование в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Математика”. Преподавател е в ЮЗУ “Н. Рилски” от 1981 г., като през годините е заемал различни длъжности - от ръководител катедра през зам. декан и декан на Природо-математическия факултет до научен секретар и зам. ректор на университета. Избран е за ректор през 2007 г., а в края на 2011 - преизбран за втори мандат. Зам. председател на Съюза на математиците в България, действителен член на Международна академия на науките на Висшите училища - Москва, а от м.г. е член на УС на Българската федерация по баскетбол.

- Проф. Мирчев, втория си управленски мандат стартирате с доста мащабна строителна програма на впечатляващ спортен комплекс на терен от 10 дка, в който няма само басейн. Югозападният университет все пак не е Национална спортна академия, защо фокусирате вниманието си върху спортните съоръжения и площадки?

- Порочно е да се твърди, че програмата е мащабна, защото за университет като нашия 3 млн. лв. годишно за строителство на спортни обекти или наука не са голяма сума на фона на 34-милионния ни бюджет. Погрешно е да се смята, че ще се превръщаме в НСА, защото това, което правим, е за да заприличаме на нормален европейски университет, в който студентът има нормален кампус, здравна клиника и възможности да прекарва свободното си време, а не да стои само пред компютъра. Със спортния комплекс, който започваме да изграждаме, осигуряваме, на първо място, образователния процес на студентите във Факултета за обществено здраве и спорт, обезпечаваме и научната дейност на кинезитерапевтите ни с Центъра за функционални изследвания, в който инвестициите ни вече са 1 млн. лв. по проекти.

- Проектът за строителство на спортните площадки предвижда мини голф игрище, а няма басейн, защо?

- Напротив, има. Двете крила на спортната зала не са целият ни закрит спортен комплекс, на гърба й е проектиран блок С за тежки спортове, в това число и бокс на единия етаж и спортна и художествена гимнастика на втория. До нея е залепен открит басейн. Точно на неговото място е проектирано в момента пейзажно мини голф игрище, но сме готови да се лишим от него. Много се надявам министърът на образованието С. Игнатов да стане нашето лоби пред министър Дянков и пред премиера Б. Борисов за довършване на цялостния проект. Без всякакво колебание ще заменим мини голфа с проектирания басейн и ще връчим с удоволствие лопатата за първа копка и ножицата на финала на министър-председателя. Лошото е, че напоследък започвам да се притеснявам сериозно за бъдещето ни. Имам усещането, че всички отговорни институции в Благоевград декларират само на думи колко важен е Югозападният университет за региона и за развитието на града в частност.

- Защо, какво Ви тревожи?

- Това, че ако погледнете в дерето на гърба на I учебен корпус, ще видите новопостроени хотели с идея да се печелят хиляди левове от настаняване на студенти. Пред сградата на Ректората се строи, едната кооперация вече е готова с голяма дискотека, както дочувам на партера, скоро ще се извиси и втора, в двора на едното ни общежитие също вече има нова частна кооперация. Доколкото имам информация, на зелената площ пред университета след светофара до пътя в посока за София също се предвижда да започне строителство, при това на цяла поредица сгради. Разбирам частните интереси на гражданите, на които съдът е възстановил имотите, но не разбирам липсата на държавническо мислене у управляващите за бъдещето на университета.

Така, както преди години общинската власт демонстрира държавнически подход по отношение на терена за кампус на Американския университет, редно е да го направи и за ЮЗУ “Н. Рилски”. Трябва да надскочим провинциалното мислене, ако искаме да бъдем наистина европейци и да ни приемат като такива, за да не обясняваме един ден като известния бай Ангел Тасински, Бог да го прости: “Аз строих водопровод за 20 000 граждани, а вие сега сте 80 000 селяни!” Думата ми е, че ако Благоевград навремето не е проектиран от хора с размах, защо да продължаваме в същия дух?! Нашите планове са да достроим започнатото по времето на проф. Кирил Чимев трето общежитие, но оттам нататък накъде ще се развива университетският кампус на ЮЗУ?! И изобщо това кампус ли е, като отвсякъде сме притиснати от частни кооперации и без възможност за организиране на нормална охрана?!

Или декларациите, че много го обичаме този университет, защото храни половината Благоевград, са само думи, а на практика не ни интересува какво ще става след 5 или 10 години? Може би остарявам, но ми се струва, че е важно какво ще оставим след нас и дали това ще е град с два европейски образователни центъра, или място, което не се различава от студентския град в София с плътно застроените частни дискотеки, кръчми и хотели...

- Говорите за университетски кампус, а всъщност учебните ви корпуси са из целия град, неотдавна Общинският съвет ви продължи договора за ползване на сградата на Стопанския факултет срещу съда...

- Като цитирате конкретно III учебен корпус, нека припомня една наглед дребна подробност, ние искахме продължение на договора за 10 години, но бе гласувано за 5. Обяснението беше: “Нали знаете, че като изтече срокът, ще го удължим”. Може и да е така, но как да влагаме средства, например за подмяна на дограмата, което е абсолютно наложително, без да сме напълно сигурни, че ще ползваме сградата по-дълго време?! Не искам да бъда разбран погрешно и не обвинявам никого. Но си струва общинските съветници, кметът и областният управител заедно да вземат важните решения за бъдещето на ЮЗУ “Н. Рилски”, така както навремето, та макар и при комунистическия режим, едни други държавни мъже са взели съдбовното решение, че в Благоевград е добре да име висше училище. Нека днешните държавни мъже на Благоевград вземат също толкова съдбовно решение за перспективите на ЮЗУ в полза на града и на благоевградчани.

- В какво си представяте да се изразява това решение, в забрана за строителство ли?

- Има много варианти, като овъзмездяване например от страна на общината на собствениците на имоти в района на кампуса. Едното ни общежитие е почти залепено за сградата на Професионалната гимназия по електроника и електротехника. Готови сме да освободим някоя от ползваните от университета сгради в центъра на града, ако ни предоставят училището за учебен корпус, така ще започнем да оформяме истински университетски кампус. Това са само идеи, върху които обаче си струва да се помисли сериозно, ако искаме да оставим нещо значимо след себе си.

- Веднъж споменахте, че с добра спортна база за тренировки и възстановяване ЮЗУ ще може редовно да е домакин на лагери на национални спортни тимове, това в рамките на мечтите или реалност е?

- В момента базата ни в местността Бачиново е заета за 3 седмици от 100 национални състезатели по таекуон-до. До няколко месеца там ще имаме изграден и възстановителен център плюс две игрища. Кадетите по баскетбол тренираха в нашата зала, националите ни по волейбол дойдоха на подготовка преди състезанията и квалификациите през май и също ползват университетската зала, като ще направят изследвания във функционалния център. А като изградим и откритите спортни площадки, имаме амбицията ЮЗУ да се превърне в център за провеждане на редица студентски първенства и олимпиади.

Отборите ни печелят призови места в републикански състезания, но ние не целим да прави суперпрофесионален спорт, а да съчетаваме образованието на младия човек с възможност да се развива и в любимия си спорт. Такива са ни и финансовите възможности. Трябва обаче да се знае, че не концентрираме вниманието си само на развитието на спорта в ЮЗУ, миналата седмица Академичният съвет реши всички магистърски и докторски програми да предлагат обучение и на английски език от есента. Не може да имаме претенции да ни приемат като европейски университет в европейска държава, а в същото време на кандидат-студенти от Кипър да казваме “sorry”, но преподаваме само на български език. Имаме и много по- смели идеи, но някои от тях няма как да осъществим без съдействието и участието на общината.

- Какви?

- Благоевград да стане конгресен център на докторанти и постдокторанти, като домакинството може да е на ротационен принцип с университети в чужбина. За съжаление обаче Благоевград няма нужната инфраструктура, представете си да организираме форум на млади учени с 300 или 500 участници, къде са хотелите, в които да ги настаним?! Представете си обаче, ако успеем да направим такъв форум, който ще е фиксиран във времето и на който ще каним поне по 5 световноизвестни учени да изнасят доклади пред младите, а най-добрите докторантски доклади да се публикуват в реферирани списания и да бъдат цитирани.

Нека го съчетаем с един европейски студентски фестивал по изкуствата и като прибавим културния афиш на общината, можем да превърнем поредицата от събития в пролетни празници на културата и науката, които да са с почти 2 месеца продължителност и да преливат едно в друго. Идеята ми е още доста сурова, но се радвам, че в лицето на зам. кмета по културата Жанета Жикова виждам подкрепа, разбиране и мислене на човек с европейски манталитет. Този проект бих определил наистина като много амбициозен, а не това, че един университет е решил да си направи спортни площадки - нещо съвсем естествено.

- Не виждам особен ентусиазъм у студентите да спортуват, ако се съди по задължителните им часове по физическо...

- И аз да съм студент, и аз няма да искам да ходя! В тенис залата и във фитнес залата няма съблекални, а само 5 закачалки. Колко приятно ще се чувствате, ако трябва да влезете на лекции и упражнения с колегите, след като добре сте си изпотили в часовете по спорт?! Но вижте дали има половин свободен час за ползване на закритата зала, където условията са отлични! Тя е непрекъснато заета, може би по 12-13 часа на ден, като извън учебните занятия се ползва от бизнесмени, полицаи, хора, които се събират да спортуват заедно и си плащат почасово.

- Новото спортно съоръжение ще може ли също да се ползва от благоевградчани?

- Разбира се, тези площадки по някакъв начин ще трябва да бъдат поддържани и още отсега сме наясно, че няма да печелим от тях. Сигурен съм, че студентите ни ще се възползват от новите възможности да спортуват, а гаранция за това ми дава наскоро проведеният футболен турнир между факултетите. По 18 часа в залата вреше и кипеше и имаше 3 пъти повече публика, отколкото на представителните ни отбори по баскетбол и хандбал.

- Не се ли притеснявате, че студентите може да Ви обвинят, че вдигате таксите, за да задоволите амбицията си да строите?

- Не могат да ме обвинят, защото тези пари са по европейски проекти. Освен това е заложен ръст около 15% на студентските стипендии, с 10-12% сме предвидили до края на 2012 г. увеличение и на заплатите. Не се хваля, в това тежко време, когато много хора са без работа или са на ръба на оцеляването, не искам да звучат цинично декларации, че университетът стои стабилно, но това само трябва да радва благоевградчани. Кризата и на нас ни се отразява, не можем да си позволим специализирани лаборатории по химия, по биохимия, по физика... Образование и наука отдавна не се правят с черна дъска и тебешир.

- Предстои изключително важна за ЮЗУ институционална акредитация. Преди 6 години в качеството си тогава на зам. ректор Вие отговаряхте за това, сега като ректор притеснявате ли се от предстоящите проверки и оценки?

- Като ректор трябва да кажа, че не се притеснявам, за да изглеждам много уверен и силен, но истината е, че се притеснявам, защото оценките се дават от хора, а хората често са субективни. Виждате резултатите на рейтинговата система на висшите училища в България, според тях най-добри юристи са тези на Икономическия университет, а най-добрите икономисти са на Софийския университет. В този смисъл се притеснявам и от предстоящата акредитация, а не защото се съмнявам в качествата на колегите, които ще пристигнат при нас и за 5 работни дни трябва да преценят проблемите и достойнствата ни. Реално не би трябвало да се притеснявам, защото университетът ни стои доста добре за нашите стандарти и релативно по отношение на другите училища имаме сериозна позиция и на Балканите.

- Тревожи ли Ви непрекъснато намаляващият брой на кандидат-студентите през последните години и падането на качеството на “материала”, с който работите?

- Проблемът е в начина на финансиране. На всички е ясно, че всеки ректор се стреми да има голям брой студенти, а не какво “качество е материалът”. Немного доброто качество води до снижаване на качеството на работа и на преподавателите, защото на никого не е приятно да работи с недобър отбор. Но защото системата е “парите следват студента”, никой не си гони лошите студенти. Затова трябва да се намери политическата воля начинът на финансиране на висшите училища да се промени и фактът, че 25% от приетите студенти няма да получат дипломи, да не влияе на финансирането на институцията. Тогава и ние ще си вършим работата по друг начин, и между студентите ще се появи естествена конкуренция, която пък ще контролира работата на преподавателя.

- Проф. Мирчев, във втория, последен мандат на управление сте, защо се изхвърляте с мащабни проекти, като можете да го карате много по-спокойно?

- Докъм 40-45-ата си година за човека най-голямо удоволствие е да получава. “Катери” се по разни стълбички, покорява “върхове”, постига професионални успехи. С остаряването обаче човек започва да помъдрява и осъзнава, че най-голямото удоволствие не е в получаването, а още по-голямото удоволствие е нещо да направиш и да оставиш след себе си. По времето на проф. Чимев наистина се построи много, макар и някои от проектите да останаха недовършени. Проф. Гюдженов направи Ректората, едното крило на I учебен корпус, реновира бившата Партийна школа на Бачиново. Вътрешният двор и спортните съоръжения се паднаха на мен. Уверявам ви, че и за следващите ректори ще има още много работа.