Ректорът на ЮЗУ “Неофит Рилски” – влюбен в „най-красивата“ от всички науки

Доц. д-р Борислав Петров Юруков е роден през 1954 г. в Благоевград. През 1973 г. завършва средно образование в Строителния техникум, специалност „ Строителство и архитектура” в Благоевград, а през 1981 г. – висше образование в СУ “Св. Климент Охридски” специалност “Математическа логика”.

Преподавател е в ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград от 1981 г. През 2001 г. защитава дисертация за присъждане на научната степен „доктор”.

От ноември 2003 г. е доцент в ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград. Бил е ръководител на катедра „Информатика“, два мандата декан на Природо-математическия факултет и заместник-ректор по научноизследователската дейност на ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград. Ръководител на десетки международни и национални проекти.

Специализирал е в Yaroslavl State University University College of London и др. Член е на Съюза на математиците

Не е ли предизвикателство да си начело на образователна институция във времето на демографски срив?

Несъмнено, защото не е тайна, че в последните няколко години броят на свободните места в държавните и частните висши училища е значително по-голям от броя на завършващите средно образование.

Всеки университет се стреми да предложи най-доброто, най-атрактивното, най-търсеното на образователния пазар в съревнованието за студенти.

Югозападният университет е сред университетите с традиции, който разполага с висококвалифицирани преподаватели, много добра материално-техническа база и много възможности за студентите да развиват своите таланти и умения в областта на науката, художествено-творческата и спортната дейности.

Предлагаме обучение на български и английски език в 71 бакалавърски, 97 магистърски програми и 68 докторски програми. При наличието на толкова специалности за един млад човек е лесно да избере това, което търси за себе си и в какво иска да бъде обучаван.

Стараем се да отговорим на образователните нужди на региона, а и на цяла България, като разкриваме атрактивни специалности като тези във Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“, където обявените места за медицински сестри и акушерки се запълниха изключително бързо.

Допълнителните специалности в областта на спорта, даващи треньорски профил, не само учителска правоспособност, също привлякоха студенти. Имаме нови специалности в Техническия факултет, водещ български университет сме и по брой докторанти, които се обучават при нас.

Напоследък все по-усилено се говори на различни образователни форуми, а и в Стратегията за развитието на висшето образование за периода 2014-2020 г. е залегнал принципът, че финансирането на университетите ще зависи от качеството на научната дейност, която осъществяват университетите? Имате ли притеснения в тази посока?

През февруари т.г. Народното събрание прие Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г.

В този основен държавен документ е формулирана оценката за актуалното състояние на висшето образование в страната и са маркирани основните насоки за неговото усъвършенстване. ю

Там изрично е казано, че при хронично недофинасиране се обезценява интелектуалния труд и се стига до така наречената образователна емиграция.

Сред приоритетите на Стратегията е и идеята, че правото на финансиране за научна дейност от националния бюджет трябва да имат само ВУ със сериозни научни резултати, а размерът на средствата за наука да зависи от тези резултати.

В този смисъл Югозападният университет “Неофит Рилски” няма за какво да се притеснява, защото активно осъществява международна дейност с образователни, научноизследователски институции от Европа, САЩ и Азия, научноизследователска дейност, финансирана от програми за европейско териториално сътрудничество “Гърция-България” и “България Македония”, Седма рамкова програма, Фонд “Научни изследвания”, Световната банка, COST, Програма “Развитие на човешките ресурси” и др.

Изградени са и функционират повече от 30 лаборатории и научноизследователски центрове.

Сред приоритетите ни са повишаването на качеството на обучението, на научните изследвания, развитието на иновациите. Очакваме до края на годината да бъдат обявени покани за кандидатстване по новата оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж” 2014-2020 г. и Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България 2014 – 2020 г.”, където да сме допустим кандидат.

Ето защо вече сме сключили договори за партньорство, осъществили сме много контакти с университети и други институции от Европа и имаме стратегически планове за проекти.

Горд съм, че вече имаме и спечелен проект по Осмата рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, тъй като спечелването на проект по нея е изключително трудно, а и престижно.

Няма да избързвам да говоря за него, тъй като сега предстои да се сключи грантово споразумение по него, ще добавя само, че в този проект Университетът е в консорциум с още няколко престижни университети от Западна Европа. Да не пропусна и европейската програма „Еразъм+“, която стартира през 2014 г.

Броят на сключените по Еразъм+ договори с партниращи университети е 72, което е доказателство за международната разпознаваемост на университета и показва, че ЮЗУ „Неофит Рилски“ е предпочитан партньор за транснационално коопериране. Интересът към „Еразъм+“ е огромен.

Проектът “Youth Mobilization – Cultural Heritage and Athletic Valorization (YMC(H)A)”, финансиран по Европейска оперативна програма на териториално сътрудничество Гърция – България 2007- 2013, е един от проектите, с който Югозападният университет се гордее много. Той спечели наградата в категория „Културно и езиково многообразие и идентичност“.

През месец май в Женева на Световния форум по въпросите на информационното общество (WSIS Forum 2015), на тържествена церемония ми беше официално връчена наградата. Проектът на ЮЗУ беше отличен сред повече от 300 номинирани за участие в конкурса. Само 18 успяха да получат престижни награди.

Мисля, че това е едно много голямо постижение, не само защото някои от съорганизаторите на форума бяха ООН и УНИЦЕФ, които смея да кажа, че не се нуждаят от представяне.

Приоритетно за нас като университет е разработването на екипи от учени на международни и национални проекти, като да използват максимално фондовете на Европейския съюз.

Между другото в Стратегията се предвижда частта от субсидията, която се разпределя според броя на обучавани студенти, постепенно да се намали до 40 на сто, а останалата част да се разпределя въз основа на коефициент за качество на обучението, свързан с обективни количествени критерии като успешна реализация на студентите (процент заети, начална заплата), научни резултати и др.

В този смисъл за нас е важно усилията на Университета да бъдат насочени в посока, която ще позволи адекватна реакция на промените.

В последните няколко мандата в Югозападния университет ректорите са все математици. Закономерност ли е това и как виждате връзката на математиката с хуманитарните послания на университета?

Това за закономерността сигурно е вярно. Може би просто, когато нещо работи добре, хората не искат да променят традицията.

Факт е, че Югозападният университет в последните години, благодарение на доброто управление, има много добър баланс. Не мисля, че има китайска стена между математиката и хуманитарните науки.

Математиците често описваме математическите формули с емоционални термини и сравняваме изживяванията, свързани с тях, с наслада, като тази, която изпитваме от красиво музикално или пък художествено произведение.

Математиката е фино изкуство. Ще си позволя да цитирам Пол Валери: въпреки че неговият жизнен и професионален път е свързан с хуманитарните науки и литературата, той е проявявал интерес и към развитието на модерната физика и математика: „Не съм специалист по математика, а само неин почитател, влюбен в най-красивата от всички науки.”

За всички нас – и привържениците на точните науки, и на хуманитаристиката – е важно да направим научните изследвания, осъществявани в и от Югозападния университет, по-разпознаваеми, да издигнем престижа му на по-високо ниво, не просто да следваме добрите национални и европейски практики, а и да ги задаваме в сферите, където са най-сериозните ни научни постижения.

PUBLIC-REPUBLIC.COM