Реформата в здравеопазването на Естония започна през 1998 г.

Анестезиологът д-р Валерий Куртуков, завеждащ отделение по екстремна /спешна/ медицина в Ида-Вируская, централна болница в град Котхла-Ярве, Естония, пристигна в Благоевград по покана на лекари от “SOS Травма център”. Идеята на благоевградските лекари е взаимстване на опит относно организация на работа и информационно обслужване в болницата, която е сред 4-те крупни лечебни заведения в Естония.

По време на престоя си в Благоевград д-р Валерий Куртуков проведе уникална консултация на спешен пациент в Котхла-Ярве, като се свърза директно с дежурния екип в отделението с помощта на интернет. Д-р Куртуков проследи приема на болния и даде насоки за лечението му.

С д-р В. Куртуков разговаряме за начина на организация и медицинската дейност в ръководеното от него отделение.

- Д-р Куртуков, разкажете ни за дейността на Вашата болница и как обслужвате пациентите от спешен характер?

- С последните преобразувания преди 7 години болницата ни Ида-Вируская бе преструктурирана като централна с 400 легла за лежащо болни. Самата болница е изградена през 1953 година в създадения след войната нов град Котхла-Ярве. Там всяко едно миньорско градче си има свое лечебно заведение. Централната болница е обединение на тези по-малки болници в една структура, която обслужва около 175 000 души. Самият град е с около 50 000-60 000 население, но обслужва и съседните населени места.

Преди 13 години шведски експерти създадоха план за развитие на здравеопазването в Естония. Бяха определени 4 големи регионални болници в страната. Сега една от тези болници е тази, в която работя. Реформата бе извършена по шведски проект, защото тяхната медицина е на добро ниво. Икономически ни помогнаха Европейският съюз и Америка.

- Кога започна здравната реформа в Естония, как се развиват лечебните заведения?

- Преди 12-13 години, около 1998 година. Обединението на болниците е с цел създаване на лечебни заведения с добро обслужване и модерна апаратура.

Централните болници са многопрофилни и имат всички необходими отделения.

При нас има болнична каса, всички работещи са здравно застраховани и 13% от заплатата им постъпват в тази каса, самото предприятие внася здравната осигуровка.

Застрахованите пациенти и екстремните случаи, настанени по спешност, не плащат нищо за лечението.

Няма случай на отказване на медицинска помощ, дори и пациентът да не е осигурен и да няма пари, тогава държавата поема лечението.

- При нас, в България, лекарите не получават достатъчно пари, защото болничната помощ не е достатъчно финансирана, как е при Вас?

- В Естония 4% от БВП /брутен вътрешен продукт/ се отделят за здравеопазване, в Европа този процент е 9.

У нас заплатата на млад лекар е около 1500 евро месечно, но това е минималната заплата, а специалистът получава пари за това, че е ръководител на екип, има надбавки, извънреден труд и други, така че заплатата е голяма, но, разбира се, трябва да си положил и много труд. Аз например работя допълнително като анестезиолог и в друга болница.

- Колко лекари работят във Вашето отделение?

- 14, сред тях има специалисти по екстремна медицина, които са обучени по американски модел, ортопед-травматолози и други, целият персонал е 60 човека.

Ортопед-травматолог дежури постоянно в отделението заедно с още двама лекари специалисти по екстремна медицина. С всеки лекар има дежурни по 2 медицински сестри за обслужването на постъпил пациент и още 3 сестри по обгрижване, които също са с медицинско образование, но на по-ниска степен. Може би както са при вас санитарките.

- Как е организирано медицинското обслужване в болниците при Вас?

- Двама представители от нашата болница през 2001-2002 г. заминаха за САЩ, за да изучават организацията на работа. Американският модел на обслужване на спешните пациенти бе приложен и при нас.

Отделението по екстремна медицина е от състава на Клиниката по анестезиология и интензивна терапия, преди се наричаше реанимация. При нас има още терапевтична и хирургична клиника. Централната болница е създадена на базата на тези клиники. Екстремната медицина е нужно за населението отделение.

При нас по закон болниците трябва да разполагат с добра апаратура и висококвалифицирани кадри, нито едно лечебно заведение няма да получи лиценз за работа, ако няма добре организиран работен процес.

- Д-р Куртуков, как водите на отчет пациентите?

- При нас информацията за всеки пациент като здравен статус се съхранява на електронна карта. Колко пъти е постъпвал и с какви заболявания, всичко е съхранено на чип, много малко от информацията е на хартиен носител. Информацията за болния излиза при въвеждане на личния му код. Веднага ще ви го обясня - когато болният постъпва, се извършват необходимите изследвания - компютърна томография /скенер/, рентген, клинични изследвания и други, всички тези изследвания аз и дежурният екип проследяваме чрез информационната мрежа. Така скъсяваме времето на диагностичния процес, в същото време имаме възможност за консултация със специалист по съответното заболяване, например неврохирург или невролог, както и да потърсим второ мнение от специалист. По този начин диагностичното уточняване е бързо. Максимум до 1-2 часа е поставена диагноза. Базата данни е в компютъра, което дава възможност за проследяване.

При постъпването на пациентите медицинска сестра определя три категории в зависимост от симптомите и състоянието им: червен цвят са с животозастрашаващо състояние, жълт - с тежко нестабилно състояние, зелен - неотложни пациенти, които могат да чакат 3-4 часа.

При нас медицинското обслужване от страна на личните лекари не е на ниво и много от пациентите при нужда от неотложна помощ я търсят директно в екстремна медицина. Дежурният лекар го приема и вече преценява състоянието му, ако се нуждае от болнично лечение, го хоспитализира.

- По колко пациенти преминават през Вашето отделение за ден, месец...

- Месечно преминават по 350-400 пациенти, на ден по 60-80. За изминалата година сме обслужили 25 574 болни, от тях с травми - деца и възрастни - са 11 248, с друга патология - 14 326. Настанени със спешен екип са 1281 болни, сами потърсили медицинска помощ - 12 335, хоспитализирани са 310 спешни случая. Редно е да уточня, че родилките и децата постъпват директно в родилен дом и съответно в детско отделение.

- При Вас провежда ли се следдипломно обучение и кой поема финансирането му?

- Всяка година лекарите се явяваме на изпит и показваме своите знания пред изпитна комисия. Градският съвет плаща за нашите квалификационни курсове, имаме и спонсори. Последното ни обучение във Финландия плати нашата болница. Сега предстои изграждане на нова болница по финландски модел. През 1991 година бях в Германия на работна двумесечна практика в спешна помощ и болница. Специализирал съм и в Англия. Вече 15 години нашата болница организира международна научна конференция, аз съм член на управителния съвет. Конференцията е съвместно с преподаватели от Тартурский университет и Медицинската академия за следдипломно образование в Санкт Петербург съвместно с шведски професори. Темата на научните разговори е по анестезиология, интензивна терапия и екстремна медицина. И тук искам да уточня, че изключително важно е за лицето на един град да е създадена добра организация на медицинско обслужване, която наистина да работи ефективно. Тогава и градската управа може да разчита на приходи от туристи и екскурзианти, не само от постоянно живеещите.

- Лекарите от Естония бягат ли в чужбина?

- Да, разбира се. През 2004 година в Естония работеха 1448 лекари, само за 6 години са напуснали над 500. Колегите обикновено постъпват на работа в клиники във Финландия, Дания, Норвегия, Швеция. Причините са икономически, както и в България, отиват за по-високи заплати. Руснаците пък идват да работят при нас, в Естония.

- Какво Ви направи впечатление в България?

- Аз съм идвал и друг път, лятото съм почивал на Черно море. Сега съм на гости тук, в Благоевград. Ами какво да ви кажа. Имате чудесна страна, много хубави градове и села, но пътищата са много зле, особено в село Долно Осеново, докъдето се разходих. Българите карат лъскави луксозни коли, което говори, че в страната се шири корупцията.