Разпродаваме масиви, няма пазар за гроздето, реколта 2009 отлежава по домовете ни, младите се отказаха
Председателят на кооперация "Широка Мелнишка" Ив. Велков
-Г-н Велков, какви проблеми бяха поставени на последното събрание на кооперация "Широка Мелнишка" в сектора на лозарството"
- Основният въпрос, който бе коментиран, бе за липсата на пазар на гроздето. Винпромите отказаха да изкупуват реколтата ни. Това е голямата тревога на нашите лозари за реколта 2010 г. Като имам предвид реализацията на гроздето от 2009 година и като наблюдавам как се движи пазарът на виното, още сега настръхваме за гроздето през настоящата година.
- Преди няколко дни проведохте среща със собственика на фирма "Мира" Костадин Костов, успяхте ли да се договорите за изкупуване на гроздето от настоящата реколта?
- Да, срещнахме се с
г-н Костадин Костов. Разговорът бе откровен и делови. Ние изтъкнахме нашите тревоги, за липсата на пазар, за гроздето ни. Искахме да проучим какви са техните проблеми и ще имат ли възможност да изкупят реколтата. Г-н Костов ни обясни, че виното на европейския пазар е с много ниски цени, че руският пазар за българското вино е затворен, а в последно време и на английския. Само Полша изкупувала незначителни количества. Винпром "Мира" не изключи възможността да изкупи нашето грозде, но предлага цени под 30 ст. на винените сортове. Цитирам думите на К. Костов: Знам, че това са крайно ниски за вас цени, но друга възможност няма, и в заключение каза: Търсете си начин.
Ние не сме съгласи да си продаваме гроздето под 50 стотинки, защото разходът за един декар е най-малко 300 лв. и тази цена, която ни се предлага, 30 стотинки, е далеч под себестойността на гроздето и кой ще е този, който ще работи на загуба.
- Колко декара лозя отглеждат членовете на кооперацията и какво количество грозде добивате?
- В кооперацията се отглеждат 550 декара лозя, "Мерло" - 200 декара, "Мелник 55" - около 120 декара, "Широка Мелнишка" - 80, бели винени " 70, и десертни - 60. Ежегодно произвеждаме около 700 тона грозде.
- Какво ще стане с новите лозари, които създадоха нови масиви с надежда за доходоносен бизнес?
- Това бе положителното начало в сектора. Създадени бяха много нови лозови масиви.
След като се върна земята, много хора и най-вече млади хора създадоха собствени лозя. Ще цитирам само няколко примера. Това са Васил Чумеров - 65 декара лозя, Крум Божинов - 55 декара, Здравко Панчев, Бисер Янков, Йордан Халачев - по 15 декара, и много други, чието производство далеч надхвърля собствените им нужди. Поставям въпроса това количество, кой ще го изкупи?
- Вярно ли е, че миналата година винпромите не изкупиха нито един килограм грозде и как се справихте с тази ситуация"
- Миналата 2009 година винпромите в Сандански затвориха пазара на гроздето, изобщо не изкупуваха. Само Костадин Костов от фирма "Мира" прие от съчувствие към лозарите 200 тона грозде. През 2009 година поради липса на пазар нашите лозари бяха принудени да залагат гроздето в домовете си, и то в количество двойно и тройно от предишните години. Сега в мазетата на нашите лозари има по 2-3 тона вино, което ще се развали, през летния период. От тук идват и големите ни тревоги: мазетата ни са пълни с вино и нямаме съдове за новата реколта. Здравко Панчев има 30 бидона, пълни с вино.
Тези хора останаха силно разочаровани от политиката към лозарството. Още сега искам да предупредя, че ако срещнем трудности с реализацията на гроздедето, ние ще бъдем принудени да излезем на протест и ще призовем хората да ни подкрепят. Такова отношение към земеделието в България не е имало никога в историята на съществуване на селското стопанство. Обвинявам държавното ръководство, че абдикира от този сектор. Унищожихме тютюна, който е основен поминък за нашия район , идва времето да унищожим и лозарството, поминъка на хиляди дребни стопани.
- Това няма ли да доведе до отлив от лозарството. Какво ще правите с лозовите масиви?
- В момента в нашата кооперация са обявени за продан 65 декара лозя от сортовете "Мерло" и "Мелник 55", ако има желаещи да ги купят, да ме потърсят. А тези млади хора, които споменах по-горе, с любов създадоха тези лозя и станаха специалисти в лозарството. Считам, че държавата може, както в Гърция, така и в някои европейски страни, да дава доплащане към килограм грозде на производителя. Тогава ние ще бъдем съгласни да продаваме гроздето на винпромите и при по-ниски цени, защото ще бъдем компенсирани от държавната субсидия.
- Защо се стигна до положение да продавате?
- Държавата е виновна, че не субсидира лозарския сектор. Ние не обвиняваме винпромите, че не изкупуват гроздето. Аз ги обвинявам само в това, че внасят грозде от други райони, при по-ниски цени от тези, които ние им предлагаме. Но нека имат предвид, че това грозде отстъпва далеч по качество от това, което се произвежда тук. Защото нашият район е уникален.
- Какво е Вашето мнение с налагане на сортове от Франция, Испания, Италия, нашите мелнишки сортове отстъпват ли на тях?
- Аз се разграничавам от схващанията на големите фирми, които налагат френски, италиански и гръцки сортове с непотвърдени за нашите условия качества. Мен ме боли, че се отказваме от традиционни местни сортове, тези с мелнишки произход. Така например "Широка Мелнишка" и мелнишкото вино, които от хилядолетие насам са разнесли славата далеч зад пределите на България, сега са почти на изчезване. От 30 хиляди декара в миналото сега едва ли са останали повече от 5000. В последните 20 години няма нито един декар засаден с "Широка Мелнишка". Причините са известни на всички лозари. Промени се технологията на отглеждане.
- Посетихте и Агро Пловдив, какви са новите тенденции в сектора?
- Засега лозарството е в застой. Там се предлагат много сортове, френски, италиански, испански и посадъчен и посевен. Но нямаше сделки, това говори, че трагедията не е само в Сандански, а в цяла България. Как държавата можа да подпомогне със субсидии зърнопроизводителите в Северна България, а за нас, лозарите, не може.
- Вашите съвети към лозарите, кои сортове са най-благоприятни за нашия край?
- Бих посъветва собствениците на "Широка Мелнишка" да намалят натоварването на лозята, да ограничат до минимум подхранването с азотни торове, да използват листни торове, богати на калии и много важно да оставят богата листна маса здрава до края на гроздобера. В последните години и след промените за сметка на "Широка Мелнишка" се разпространи "Мелник 55" . За мое учудване другите сортове като "Мелник 1300", "Мелнишки рубин" и "Мелник 82" останаха в сянка на "Мелник 55". Сега искам отново по-убедено да споделя, че сорт "Мелник 1300" по всички показатели превъзхожда "Мелник 55". Особено показателни бяха последните две години. "Мелник 55" е силно податлив на заболяване и по-специално на сивото и бялото гниене. Искам да знаят нашите лозари, че в края на юни се разви една непозната за нашия регион болест - бялото гниене, което нанесе огромни поражения на някои десертни сортове като "Велика", "Дунав", "Сиана" и други. На "Мелник 55" също. В същото време при "Мелник 1300" нямаше нито едно поразено зърно. "Мелник 1300" е с рехав и крилат грозд, което е предимство за голямата му устойчивост към болест. Той е по-буен сорт, развива по-силна коренова система, което го прави по-подходящ за по-слаби почви. Всички фенофази, като прорарастване на леторастлите, пробуждане на пъпките, цъфтеж, завръзване и зазряване, настъпват по-рано от "Мелник 55". По добив го превъзхожда един път и половина. И е много важно при претоварване. "Мелник 55" може да не доузрее, но при 1300 това не може да се случи никога. По другите показатели - при захарност, киселинност са с изравнени стойности. В последните три-четири години наблюдавам засилен интерес към този сорт. Тази година Методи Попов от Петрич, който създава овощен материал, ще размножава само "Мелник 1300". И аз съм убеден, че този сорт от само себе си хората ще го наложат в личното си стопанство. Виното от 1300 е с много по-багрилен цвят от това на "Мелник 55". Ние, лозарите, искаме да се запази мелнишкият произход на лозята и виното типични от дълбока древност за нашия край, предимно в едноличните стопанство, така както е гъмзата за Северозападна България и маврудът за Пловдивско.
- Последният сняг, който падна, как се отрази на лозята?
- Нека лозари и овощари да не се притесняват от последния паднал сняг, няма никакви опасности от измръзване. Трябва да се знае, че пъпките измръзват при минус 17 градуса, а при нас температурите бяха около 0. Накрая искам да предупредя лозарите в едноличните си стопанства. Сега в момента на резитбите да плануват реколтата си. Не е необходимо да претоварваме лозята. Не е необходимо да ги торим излишно и не е необходимо да получаваме голяма реколта. При тази липса на пазар.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.