Разочарован съм от здравеопазването в България, болният е превърнат в разменна монета между Здравната каса и лечебното заведение, няма пациент, а клинична пътека

- Д-р Димитров, какви впечатления добихте за тази една година от родната ни медицина в страната?

- Първо през изтеклата година изпитвах смесени чувства, защото за съжаление през изминалите 11 години, през които аз отсъствах, здравеопазването вместо да се подобри, е станало по-лошо. В момента здравеопзването в България е всичко друго, но не и хуманно.

- Защо смятате така?

- Поради няколко причини. Създадена е една Здравна каса, която е монополист, тя определя рамки, в които здравеопазването не би трябвало да бъде поставяно. Едно и също заболяване при различни болни протича по различен начин и болестта не може да бъде вкарвана в „калъп“ /за всички да се прави едно и също/. Да, начинът на лечение е един и същи, но подходът трябва да бъде индивидуален. Сега с така съществуващите клнични пътеки има поставени рамки, от които ние не може да мръднем. Или ако се отклоним, ни глобяват. Например остър панкреатит, т.е. възпаление на задстомашната жлеза, при това заболяване много често говорим за хроничен рецидивиращ панкреатит /има болни, които се настаняват за болнично лечение многократно през годината/. И веднага ще посоча, че при всяка хоспитализация на болния трябва да се направят задължителни изследвания, едно от тях е компютърният томограф – скенер. Това натоварва бюджета на учреждението, от една страна, защото изследването струва близо 60 лв, а в същото време болният получава лъчево натоварване. При условие че хирургът знае, че това е рецидив, какво би помогнала повторната компютърна томография. Да, тя трябва да се направи, и аз съм за това, но когато има строги индикации, когато има съмнение за загнояване и други настъпили усложнения вследствие възпалителния процес. Но да се прави изследване на скенер на болни, които се хоспитализират по 4-5 пъти на година, през 2-3 месеца, е излишно. Подходът към всеки един болен трябва да бъде индивидуален, а не предварително определен.

- Вие идвате от Израел, и там ли се работи по този начин?

- Не. Затова ги казвам всички тези неща. Идвам от една страна, която е много напреднала в медицината. Мога да направя сравнение, лично мое мнение, с което не искам да аганжирам никой друг. Сега в Израел има 4 болнични каси, на път е да бъде открита още една, пета, и много частни застрахователни дружества. Те са в много голяма конкуренция помежду си. Няма такова ограничение два пъти в годината да се избира личен лекар. Във всеки един момент там ти имаш право да преминеш в друга каса и парите веднага преминават в новоизбраната. Конкуренцията за пациенти е огромна. Какво правят в Израел - увеличават пакета на медицинските услуги и намаляват цените, за да бъдат предпочитани пред другите каси. Например предлагат допълнителен пакет – оперативно лечение в частна болница с безплатен избор на екип.

- У нас Здравната каса “ухажва” ли пациентите?

- По така съществуващите условия в момента в България пациентът като субект отсъства. Болният е разменна монета между касата и лечебното заведние, тук има клинична пътека, а не пациенти, контролът е по документи, игра на химикал, създават се условия за документни измами. В документа винаги могат да се напишат неща, които не са извършени, но са документирани. В Израел всяка една каса може да сключи договор с болница за различни дейности, примерно една болница дава по-ниски цени на рентгенологични изследвания, значи касата сключва договор за диагностична дейност. В същото лечебно заведение има високи цени на оперативно лечение, тогава касата няма да сключи договор, става въпрос за една пазарна икономика - търсене и предлагане. Последната тенденция в Израел е самите здравни каси да си строят болници. На тях им е най-евтино сами да си определят цените на медицинските услуги. Самите каси си строят собствени диагностични центрове за инвазивна кардиология, параклинични изследвания и други. В Израел има така наречените хосписи - болници за доизлекуване. Всяка една каса е сключила договор с хоспис.

- А клиничните пътеки спазват ли се там?

- Там понятието пътека, както казах, не същестува, в Израел има болен, който се лекува комплексно. Образно казано, в България, ако болният постъпи по една клинична пътека, не може да бъде лекуван по друга. Но самият болен може да има и други придружаващи заболявания, сърдечно и белодробно обременени. Това не означава, че аз трябва да лекувам хирургичното заболяване и болния да го оставя без терапия за другите болести.

В Израел няма ограничения за престоя на пациента в болница, самите диагностични процедури и лечение са по преценка на лекуващия лекар. Всяка каса изпраща представител, който всяка сутрин е длъжен да посети болницата. Този представител получава информация за състоянието на болния и посещава пациента, за да се осведоми лично от него за мнението му, проучва дали е доволен. Всеки представител на здравна каса се запознава с документацията не за да контролира, а за добиване на предства как ще се лекува пациентът, какво лечение ще се провежда. Представителят задължително се информира каква е прогнозата, този болен, ако се залежи дълго време, те му осигуряват място за долекуване в техен хоспис. Защото на тях им е по-евтино лечението да продължи в болница за доизлекуване. Там здравните каси не правят проблем колко време болният ще се лекува, ако се нуждае от хирургична грижа под лекарско наблюдение, може да престои в болница и месец. Има една динамична връзка между здравната каса и болничното заведние. Касите не спъват работата на лекаря, напротив, дават възможност за максимално добро лечение, затова медицината в Израел е на водещо ниво.

- В България кое е водещото звено - лекарят или касата?