Рафтингът е моята любов, дава ми свобода, учи ме на дисциплина, приятелство и екипност

17-годишната Даяна Георгиева е най-малката и единствена от Пиринско участничка в отбора по рафтинг “Адвенчър Нет” - София, чиито два екипа мъже и жени спечелиха призови места в спорта у нас и в чужбина. От есента на миналата година възпитаничката в класа по английски и руски на СОУИЧЕ Даяна активно спортува и с всеки изминал ден посвещава мислите и живота си на рафтинга. В почивката между тренировката разговаряме с нея:

- Даяна, как откри рафтинга?

- Аз съм от Кресна, баща ми Георги Георгиев /заместник-кмет на общината/ веднъж служебно бе на състезанията, които се провеждат ежегодно, и аз отидох с него. Наблюдавахме лодките и сякаш сърцето ми щеше да изскочи. Баща ми ме качи с група и в момента, в който потеглихме, заех, че това е моят спорт. Просто любов от пръв поглед, както се казва. Беше есента на миналата година и оттогава сънувам лодките.

- Веднага ли се записа в отбора “Адвенчър Нет”?

- Не. Първо научих всичко за рафтинга, след това се записах на курс и започнах да тренирам, всяка събота и неделя сегашните ми съотборници идваха тук и така се включих.

- Много си малка, не се ли страхуваш?

- Да, вярно е, аз съм най-малка в отбора и единствена от региона, всички останали са от София. Разбира се, че има моменти, в които се страхувам, но ако не се страхуваш, във водата може и да има изненади. Безумие е да не изпитваш никакъв страх. Дори и когато се страхуваш, чувството е неописуемо.

- На какво те научи рафтингът?

- На дисциплина, на работа в екип, на това, че качвайки се в лодката, отговаряш не само за собствения си живот, но и за живота на другите. Ако в нашия спорт някой не е част от екипа, т.е. разсеян е и не се отдава изцяло, има голям риск за всички. Рафтингът ми дава свобода, учи ме на дисциплина и отговорност, която ми помага в училище.

- На друго място в България може ли да се тренира вашият спорт?

- Струма е най-хубавата река за рафтинг, теренът е уникален, реката - дива, затова в страната няма друго място, където да се тренира. Трасето, по което ние се спускаме, е 11 километра и колкото пъти да минеш, не можеш да кажеш, че знаеш всичко за пътя.

- Обръщала ли си се с лодката?

- Понякога, за да увеличим адреналина на туристите, които превозваме, ние нарочно обръщаме лодката, преценяваме кога няма риск за пътниците, а ще им бъде приятно. Иначе не ми се е случвало да се обърнем и да стане страшно. Пак казвам, в “Адвенчър Нет” са събрани отговорни хора, спортсмени с желязна дисциплина, ние сме приятели и всеки от нас подхожда отговорно към задълженията си в лодката, затова и “Адвенчър Нет” - двата му отбора мъжки и женски, печели призови места в България и чужбина. Даже сега момчетата се готвят за световно първенство в Коста Рика.

- Не те ли подценяват, като си по-малка?

- Не, защото аз съм част от екипа и нося не по-малки отговорности от тях, освен това рафтингът е моята любов и те виждат колко много се старая да стана като тях.

- Родителите ти как гледат на заниманието ти?

- В началото се страхуваха, сега ме подкрепят, особено баща ми, той идва да гледа тренировките ми, майка ми е по-страхлива.

- Кога тренираш?

- Всяка събота и неделя, чакам съотборниците си и започваме, неуморни сме в тренировките, а когато почиваме, се смеем и забавляваме, вече всички сме приятели.

- Значи рафтингът е твоята любов, а имаш ли време за гаджета?

- За гаджета винаги има време, но сега предпочитам да стана много добра в любимия си спорт, да мога да участвам в състезания като по-големите. Ще работя, докато успея.

- Даяна, какви са мечтите ти?

- Имам много мечти, но в момента се готвя да преследвам целта си, а тя е да ме приемат в Националната спортна академия именно в рафтинг дисциплината, затова не спирам да тренирам и да се усъвършенствам. Обичам водата и се чувствам добре. Рафтингът е екстремен спорт за силни хора. След няколко дни всички от “Адвенчър Нет” отиваме на тимбилдинг на морето и аз с нетърпение чакам деня, защото освен съотборници всички са ми приятели.