Работим за по 400 лв. в общината, за да издържаме семействата си, се трудим по 12-15 часа на ден

Руслан Асенов и Методи Методиев влязоха в хорските усти като най-личните предприемачи в ромската махала на Дупница -"Ценеви". Там те откриха хитовото заведение "Грация" - уютно и топло. В него всеки ден се четат вестници и се водят спорове кой е най-свестният политик в Дупница и страната. Част от ромите много обичат Бойко Борисов заради лафовете му, които знаят наизуст. Отсяхме най-яките и поучителни, каза Асенчо и поде докато си сърба кафето: "Женските пари са змийски кости. "Затова никога не съм ползвал женски пари в живота си". С Алексей Петров повече съм се бил, отколкото съм говорил...

На собственика на заведението Методи Методиев, който е шеф на бригада по чистота в общината, най-много му допада Бойковото:Отсега искам да чакате с метли и снегорини, като падне снежинка, да я хващате още във въздуха. Ако прочета “Снегът пак ги изненада”, ще бъда много ядосан. Затова ви предупреждавам - в петък ще вали сняг!

С Методи и Руслан разговаряме за живота и политиката.

Резултати от последните местни избори в Дупница сочат, че кв. "Ценеви" е цитадела на кмета Атанас Янев. Тук почти изцяло населението е ромско и масово подкрепя кмета Янев и издигналите кандидатурата му партии ОДС и “Движение нашият град”.В трите секции - 45, 46, 47-ма, на първи тур Янев печели 75% от гласувалите 1017 избиратели, а опонентът му Първан Дангов - 25%.На втори тур картината е следната: от 1070 гласували за Янев - 64%, за Дангов - 33%. За общинските листи най-голяма е подкрепата за ОДС с Панчо Панайотов, Вергил Кацов, Лорета Николова и Емилия Михайлова и за” Движение нашият град” начело с председателя на Общинския съвет Явор Тодоров -70%.

- От кога сте на работа в община Дупница?

Руслан: От три години работим в общината, на трудови договори сме. И всички са много доволни от нас.

Методи: Получаваме по 400 лв. на месец.Но при извънреден труд и повече.Нашата задача е чистотата на града. Където ни изпратят, там отиваме. Най-вече отпушваме шахти. Ние свършихме и тежката работа след наводненията.

- От махалата, а и строителни предприемачи твърдят, че сте се замогнали през мандата на Янев?

Руслан: Ние работим като луди. Лятото в извънработно време сме прекупвачи на череши. Извозваме и препродаваме по 20-30 тона череши. Припадал съм от умора. Често ме спасяват в Спешния център на Дупница.

Методи: Изкупуваме по един тон на ден череши и ги караме по борсите, най-вече в Бургас. Купуваме ги от Шатрово. Там има черешарник Иво Димитров.

- Заведението, което вдигнахте в центъра на махала “Ценеви”, колко Ви излезе?

Методи: Заведението е само мое, то не е на Руслан.Струва ми около 12 000 лв. Взех заем от “Пощенска банка” и от една близка, която е в Италия. Сега от оборота връщам малко по-малко парите.

- Парцела от общината ли купи?

- Не, явих се на конкурс и го взех под наем за 75 лв. на месец с право да поставя заведение. Срокът за ползване е пет години. Заведението е временен обект, с дървена конструкция.

- Много артистично си го направил, особено с онзи коминочистач, дето се усмихва на входа.

- Купих го като новогодишен подарък от Евробазара, само като го погледна и ми се изпълва душата с настроение. Не може да не се усмихна, така действа на всичките ми клиенти. Щастлив съм, че мога да радвам хората по този начин.

- Истина ли е, че сте най-големите активисти в предизборната кампания на кмета Атанас Янев?

Руслан: Не, това не е вярно, не се бъркаме в решенията на хората за кого да гласуват.

- От коя партия сте?

Руслан: Ние сме безпартийни.

Методи: Аз бях застъпник на кмета Атанас Янев и приятеля ми също.

- Все сте заедно и човек може да си каже, че сте братя.

Руслан: Заедно сме в живота, но не сме братя, в една година сме родени, вече сме на 35 г. В една махала и на една улица сме израстнали като деца.Учихме в едно училище - “Климент Охридски”.

- И все пак за махалата сте богати хора.

Методи: Ние искаме, дай Боже, всички да сме богати, но ние не сме. Работим по 12-15 часа и повече на ден, но печелим колкото да издържаме семействата си. Аз си купих “Мерцедес” от 94 г. Допреди да започна работа в общината, докарвах коли от Германия, както правят повечето дупничани.

Руслан: Баща ми изкара над 15 години в Либия. Животът и здравето му отидоха в пустинята, за да сме ние, двамата синове, добре. Аз живея в неговата къща, нямам моя. Ако бяхме богаташи, с Методи поне щяхме да си направим по една къща. Брат ми от години е в Португалия, труди се. Нищо наготово не сме получили, освен бащинията.

- Казват, че сте най-близките приятели на консултантите Пламен Галев и Ангел Христов, затова работите в общината и построихте заведение.

Руслан: А, стига, бе, това не може да е истина.

/смее се/. Много ми е интересно да знам кои го казват. По физиономии се знаем, даже много пъти като работим с бригадата по града и Пламен и Геле минат с джипа, Галев пита как сте, поздравява и отминава. Винаги си вдигаме ръцете за поздрав, ама да сме приятели, май не е така. Те често ни наблюдават като чистим, следят за качеството на работата и от общината също. Доволни са от нас.

Методи: Аз ще се радвам да се запозная с тях.