Работил съм в 11 правителства и никога не съм проявявал политически пристрастия

Директорът на Дирекция по вероизповеданията Емил Велинов е достатъчно известен на хората от Югозапада. Граждани и кметове познават щедростта му и едва ли има храм, който да се възстановява или строи, без да е получил подкрепата на висшия държавен служител от Благоевград. С евангелска убеденост Емил Велинов изповядва: Може да имаш една риба и един хляб, но с тях да нахраниш или частично да задоволиш много хора. Помощта му са изпитали земляци от Гоцеделчевско и Петричко до Благоевградско и Рилското корито. Поредната му грижа бе църквата в с. Бело поле, за чието изграждане той съдействаше до деня на освещаването й. В земетръсната ни действителност Емил Велинов стои устойчиво и всеки премиер търси неговия опит.

- Господин Велинов, как успявате толкова години на политически и църковни сътресения да останете невредим в качеството си на отговорен държавен ръководител?

- Започнах работа в Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет на 6 март 1991 г. и оттогава съм работил в 11 правителства. Никога не съм проявявал политически пристрастия. Политиката на всички кабинети в областта на религиозната толерантност за мен е закон, независимо кой е министър-председател. Когато той ми очертае приоритетите, касаещи отношенията на държавата с вероизповеданията, изпълнявам указанията, спазвайки стриктно законите на страната. Досега не съм имал проблеми с нито един от министър-председателите, с Конституционния съд или с областни съдилища.

- И със сегашния ли премиер нещата вървят гладко?

- Радвам се, че с господин Борисов можем да се разберем в рамките на 10-15 минути, тъй като времето му е изключително ограничено. Той много се радва, когато се открива нова православна църква и между другото пряко наблюдава строителството или възстановяването на храмове, които трябва да бъдат завършени до края на 2010 г.

- Как се уравновесяват у Вас държавникът, политикът и дипломатът?

- Когато имам поставени сериозни въпроси, независимо дали са от Министерски съвет, или от друга институция, като държавник се стремя да се придържам към точката на закона. Като политик определям нещата така, че да са в полза на страната и най-вече за младото поколение. В качеството ми на дипломат се уча от турската, френската и английската дипломация. Това е дипломация от позицията на изчакването. Те не вибрират проблема, т.е. не го нажежават, не го изкарват на показ веднага, а проучват всички възможности за решаването му. Пазят в тайна мисленето си по даден въпрос, с който са се занимавали 4 или 10 години.

- Имате ли по-особено отношение към нуждите на молитвените домове в Югозападна България?

- Много пъти са ми задавали въпроса и най-често от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил. И все го свързват с това, че съм от Благоевград и няма ли конфликт на интереси. Никога не съм отделял като приоритет Благоевградския край от другите райони в страната. Обичам и уважавам кметовете “досадници”, които непрестанно ме атакуват за решаването на един или друг проблем.

- И кои от тези “досадници” ръководят общини в Благоевградска област?

- Помагал съм на много църкви и джамии в Гоцеделчевско, където има един прекрасен кмет. Владимир Москов се грижи еднакво за молитвените домове и на източноправославните християни, и на мюсюлманите, и на протестантите. На такъв човек няма как да кажеш “не”, макар да не можем да изпълним всичко. Добра е идеята на Костадин Паскалев в новите гробища на Благоевград да се построят ритуална зала и параклис с помещение, където хората ще се събират на панихиди. Смятам, че ще му помогнем. Уважавам усилията на Костадин Хаджигаев да се построи църква в с. Бело поле и тя вече е факт. Но искането му да се извърши художествена реставрация на църквата в с. Марулево е от компетенцията на министър Вежди Рашидов.

- С тези ли примери се изчерпва помощта, която дирекцията дава на общини и кметства от Благоевградска област?

- Искам да поздравя за доброто ни взаимодействие, без да звучи като реклама, кметовете на селата Бело поле, Зелен дол, Логодаш, Ключ, Копривлен, Хаджидимово, Ново Ляски, Тешово, Струмяни, Кресна, Симитли, Долна и Горна Крушица, Долно и Горно Осеново, на гр. Рила, Петрич и др. За мен тези ръководители се грижат съгражданите им да имат молитвени домове, те да са уютни, за да отслужват молитвите си, и редят живота си съгласно законите на тяхното вероизповедание. Вярно, помощта не е голяма, но се старая да удовлетворя всички. Може да имаш 1 риба и 1 хляб, и с тях да нахраниш или задоволиш частично много хора.

- Докъде стигнаха възстановителните дейности в манастира Зограф на Света гора?

- За 3 години българската държава отпусна 4 млн. евро, благодарение на което се извършиха значителни възстановителни и реставрационни работи. Започна да се доизгражда южното крило. Върви ремонт на часовниковата кула. Разчистен бе приземният етаж на западната и северната част, там може да се направи експозиция от старинни ценности. От много далеч бе докарана вода в манастира. С песъкоструйка бе изчистена каменната фасада на Светата обител. Построи се изба, където за монасите и поклонниците се съхранява вино, произведено от собствено лозе. Насадиха се нови гроздови масиви. Оформиха се пътищата - вътрешните и от пристанището до манастира.

- Финансовата криза не се ли отрази на възможностите България да помага на Зографската света обител?

- За съжаление тази година средствата са ограничени. Но не трябва да се спира, защото промените са чувствителни. Благодарение на изключителната помощ на Дирекция по вероизповеданията и на банскалии в лицето на Инициативния комитет за възстановяване на Банското крило, и лично на кмета Александър Краваров, манастирът продължава да получава подкрепа с доброволен труд, храни и др. Увеличават се българските граждани, които помагат със средства. Не е случайно, че поклонниците от България непрекъснато се увеличават.

- А какво върши българската държава за нашите православни църкви в балканските страни?

- Помогнахме да се реставрират две и се построи една нова църква в Босилеградско. Хората в Западните покрайнини силно се активизираха, изпращаме им български църковни книги и учебници. Получаваме добро разбиране от страна на Сръбската православна църква, в Босилеградско издържаме наш свещеник, отец Йоан. На нашата подкрепа се радват и стари или нови български църкви в Голо бърдо, Албания.

- Какво място заема сътрудничеството между България и Турция в областта на верското и културно наследство?

- Благодарение на добрите отношения между премиерите Борисов и Ердоган нещата вървят добре. Подготви се ново споразумение за реставрация на културно-исторически паметници в двете страни. Добро е взаимодействието между Дирекция по вероизповеданията и Министерството на културата на Турция. Сега по-бързо се получават разрешенията за строителство, което бе изключително тромаво и невъзможно. Трябва да кажа, че отношенията между обикновените граждани на България и Турция могат да служат за пример на Европа, стига да не се намесват политически пристрастия.

- Много години подкрепа на българската държава за българските общности и църкви по света почти отсъстваше. Има ли раздвижване и при сънародниците ни в Европа?

- Нещата сега са несравними. В Елванген до Щутгард възстановихме българския параклис, който кметът на града преотстъпи на БПЦ. Български реставратори, живеещи в Германия, сред тях и Цветан Цветков, помогнаха за реставрацията. Наши храмове имаме и в Хамбург, Мюнхен, Бон. Български църковни общини съществуват в столицата на Испания - Мадрид, и в Палма де Майорка, където живеят над 3000 сънародници. В Португалия държим параклис в центъра на Лисабон, за там се борим да имаме по-голям храм. Църковни общини с храмове имаме и в Париж, в Барселона, в Брюксел. В Рим вече притежаваме самостоятелна църква, преди там служехме с католически духовници, но папата ни подари сградата и сега е изцяло българско притежание. Свой живот водят църковни общини в Милано, а също и в Стокхолм и Малмьо в Швеция. В центъра на чешката столица Прага имаме храм. Много красива е църковната ни сграда в Будапеща. В Лондон църквата ни е до българското посолство. Имаме църква и в Загреб, Хърватия.

- Ако продължим тази разходка сред българските духовни общности и извън Европа, докъде ще стигнем?

- До Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис в САЩ, до ЮАР, до Австралия, където в Мелбърн се обособи нова църковна община. Храмът в този град се ползваше от българи и македонци. Българската държава го откупи и сега готвим млад свещеник за там.

- Дали дейността на църковните общини и нашите църкви в чужбина съдействат на българите по света да се обединяват?

- Абсолютно. Обединителните центрове на българите в чужбина са нашите църкви, а не посолствата, независимо че те правят приеми. Откакто аз съм започнал работа в Дирекция по вероизповеданията, българските емигранти са се увеличили 4-5 пъти. Помощ търсят най-вече новопристигналите - къде да започнат работа, как да захванат бизнес. Свещениците ни в чужбина са повече от патриоти. В Лисабон например действа отец Гоце от Черниче, беше рибар на кораб, сега е управител на зала за фитнес.

- Не Ви ли боли, че родният Ви Благоевград все още не строи нова църква, от която има крещяща нужда?

- Храм “Въведение на Света Богородица” не е достатъчен да побере многото вярващи. Искам да се обърна към благоевградчани: Драги съграждани, редно е да дадете своя дял, за да се изгради нова красива църква в центъра на Благоевград! Заявявам, че с помощта на общинските власти и държавата ще издигнем този храм! Не вярвам, че всеки един от вас няма да задели по 1 лев от заплатата, пенсията или хонорара си и го вложи в това дело. Приемам да стана член на инициативен комитет, който да се заеме с проектирането и с местни дарители да сътворим за Благоевград молитвен дом за чудо и приказ.