Работех при елин, за 300 лв. заплата искаше да науча гръцки и английски

При Слави Станишев можете да получите услуга, която все по-трудно се намира в града - да ви подкъси или стесни панталон, да ви смени цип или да ви позакърпи дреха, с която не искате да се разделяте в кризата. В благоевградското село Падеш той е от малкото млади хора, мъчещ се да свързва двата края в родното си място. Живее с майка си, все още ергенува, защото, както признава: “За да се ожени един мъж, първо трябва да си стъпи на краката и най-вече да има добре платена и постоянна работа.”

Слави нарича себе си самоук шивач, като малък се е мотал край баба си, която е работела на крачна машина, и започнал да научава по нещо. По-късно родственицата Милена Станишева, която работила като технолог-моделиер, му помага да направи истинските си стъпки в занаята. Преди 5-6 години той закупува текстилна и оверлог машина и започва да изработва блузки от трико. Падежани отиват при него и за чаршафи, калъфки за възглавници, а бабите си купуват забрадки и не бият път до града, за да си набавят насъщния за тях аксесоар.

“Но постепенно работата залезе - въздиша Слави - хората слизат в Благоевград, търсят работа по фирмите, всеки се спасява както може. В момента съм на трудовата борса”.

Слави също опитва късмета си в града, попада в шивашки цех, работи като шофьор и върши обща работа. Срещу съкрушителната заплата от 300 лв. собственикът грък иска от нашенеца да научи гръцки и английски език. Слави напуска и се връща на село. “Гърците закриха много фирми у нас - продължава младият мъж. “Изтеглят се в Албания, за да търсят по-евтина работна ръка и да не плащат осигуровки.”

Лятно време Слави отива в София и с брат си правят топлоизолации на сгради. Но заради кризата и тази работа спада, все по-трудно се намират обекти. Макар и още млад, Слави си спомня, че някога Падеш е било едно от водещите села в бившия Благоевградски окръг. Освен голямото кооперативно стопанство /ТКЗС/, където се отглеждали много зеленчуци, овошки и животни, е имало дърводелски цех за производство на щипки и друг, където се правели гумени уплътнители. Училището е действало, читалището е развивало дейност, гледали са кино, а асфалтираните улици били без дупки. Днес има само фурна, където работят 4-5 човека, и дърводелски цех, където не се знае откога не са взимали заплати. Падеш опустява и добива мрачния вид на днешното българско село.

“Такъв е животът тук - печално отбелязва Слави Станишев. - Има една механа, един ресторант и няколко барчета. Младите ходят там, пият, играят карти и това е развлечението”. После допълва: “Ако открия работа за шивач или шофьор, ще работя. Това мога, това ще върша”.