Пяла съм по заведения и пак бих го направила, но искам да стана народна певица

Йорданка Стойкова е отличничка по народно пеене в Националното музикално училище в Широка лъка и първокурсничка в ЮЗУ “Неофит Рилски” - Благоевград, специалност “Изпълнителско изкуство”. За това какво я е подтикнало към изкуството във време, когато ансамблите за народни песни и танци в страната се закриват, и кое й вдъхва увереност разговаряме с Йорданка Стойчева:

- Йорданке, ти си отличничка и си приета във висше учебно заведение, без да държиш приемен изпит, разкажи ни нещо повече за себе си.

- Завършила съм Националното музикално училище в Широка лъка, а до седми клас учих в Седмо СОУ - Благоевград. Избрах да продължа обучението си по народно пеене, защото пея от 5-годишна, оттогава имам изяви на сцената без прекъсване. Последното ми участие бе с народната певица, моя преподавателка, Бинка Добрева в предаването “От българско по българско”. В предучилищна възраст започнах да се обучавам в Центъра по изкуства в Благоевград. Във фолклорна формация “Бисери” учителки ми бяха Надежда Стоицова и Даниела Богданова, на тях дължа много. Те ми дадоха основата като певица. В Широка лъка учех за музикант-вокалист. Сега изцяло се занимавам с музика и чакам виза за лятната бригада в Америка.

- Колко награди си печелила до момента и коя е най-ценната за теб?

- Имам над 20 награди за първи и втори места от национални конкурси. Безспорно най-мила е първата спечелена на един детски конкурс, посветен на 1 юни - Ден на детето. Тогава бях 7-годишна и спечелих първо място в Благоевград. Толкова много се развълнувах, че когато ме извикаха на сцената и ме помолиха да изпея отново нещо, аз се стъписах и не успях. В пети клас спечелих национална награда на конкурс “Изворче”. Тогава се явих сама и за солово изпълнение спечелих второ място, а с групата - първо. Когато кандидатствах в Широка лъка през 2006 година, имаше много голяма конкуренция. От 50-60 момичета, желаещи да станат певици, бяхме приети само 13.

Моята учителка от фолклорна формация “Бисери” Надежда Стоицова ме бе подготвила с десет песни. Радостна бях, че в моя клас бе прието още едно момиче от Благоевград - Славина Пулева. Двете заедно сега продължаваме обучението си, само че тя е студентка по друга специалност, педагогика на обучението по музика. Както споменах вече, моя преподавателка в момента е Бинка Добрева, известна народна певица. При нея се обучаваме 10 студенти от Факултета по изкуства.

- Пробвала ли си да пееш в заведение?

- Да, но това бе за кратко. Пяла съм в “Старата къща” и “Воденицата”. Отказах се, защото в заведение когато пееш, се уврежда гласът от цигарения дим, стигаше се дотам, че на другия ден не можех да си кажа и името. Започвах да пея от вечерта, та до сутринта. Ако го правиш всеки ден, просто убиваш гласа си. Ако премахнат тютюнопушенето в заведенията, отново бих приела да пея. Но смятам, че моето призвание е да пея на сцена, обичам да пея както солово, така и в хор. Искам да бъда народна певица, а не чалга изпълнителка.

- Какво те подтикна към народното пеене?

- Ами аз още от малка обичам да пея. Наследила съм този талант от прадядо ми Славе Манов от Кочериново, него са го наричали Славе Певицата. Цялото Рилско корито го знае. В пубертета имаше един кратък период, през който исках да се откажа, исках да се занимавам със спорт, танци или нещо друго. И сега имам познати, които ме питат защо съм избрала народно пеене, а не право или икономика например. Но тези, които ме познават добре, знаят, че пеенето е в душата ми, и аз пея от сърце. Имам още много на какво да се уча, но не смятам да се отказвам от пеенето, а и сили ми вдъхват родителите ми Димитър и Наталия Стойкови. Вярвам, че ако искаш нещо да постигнеш, трябва не само талант, а и много труд и упоритост.

- Каза, че чакаш виза, защо искаш да отидеш на бригада в Америка?

- Искам да опозная по-различна култура и да видя друг свят. Но не това е основната причина, тук, в Благоевград, през летния сезон не ни се предоставя възможност за работа. Миналото лято си търсех работа като продавач-консултант и никъде не успях да започна. Само като чуят, че съм студентка, и отказват да ме приемат, искат да работя целогодишно, а не временно за 3-4 месеца.