Първото отстреляно животно е като първата целувка, никога не се забравя, повалите ли прасе или две, не ламтете за още, нека има и за утре

- Г-н Янев, какви са грижите на един специалист по лова?
- Казано накратко, всичко се свежда до организиране на ловните дейности. В разширен вариант нещата отиват до водене отчетността на сдружението, уреждане отношенията между сдружението, Горско стопанство и други институции, събиране на членски внос, организиране на ловните излети. Абе, и моята работа, както и всички други, си има грижи и понякога май и понатежават повече, отколкото може да носи човек. По-важното е, че това, което правя и съм го учил, ми е по сърце. Помагам на колегите си да пропукват без проблеми из ловните полета, ама създавам си възможности и аз да пропуквам.
- Има ли с какво да се похвалите?
- Защо да се хваля? Ще си кажа истината. От 2000-та година насам съм се отчел пред нашата дружинка в Кресна с 40 отстреляни глигана, зайците са някъде над 100, вълци не съм отстрелвал, а ми се иска, а пилците не ги броя. Нямам и мечка. А ми е излизала, на 10 метра пред мен. Голям кафяв мечок. Беше на Понков чукар край Влахинска река. Поизгледа ме, изправи се като човек на задните си крака и си тръгна по свой си път по ридинката.
- Изплашихте ли се ?
- Не. Аз не изпитвам страх от диви животни. Може би, че не съм и патил. Е, веднъж бе и понапечено. Случи се, когато отстрелях глиган, беше над 220 кг. По мнение и на стари колеги бе рядко срещана живина. Бяхме на излет в м. Цръногабер над махала Полена в Пирин планина. Аз и Кирил Петров сме шикачи, което ще рече, ако излязат прасета, да ги насочим към пусия, заета от колеги. Излязоха към 20. Глиганът, който отстрелях, се появи на не повече от три метра от мен. Опънах му два изстрела и той с все сила мина току до краката ми и замалко да ме отнесе. И на около 100 метра падна.
- Помните ли първото животно, което Ви е излязло на мушка и не е избягало?
- Е, та такова нещо забравя ли се? То е като първата целувка. Още не бях редовен ловец. Бях на излет с дядо ми Тофчо. Той ми даваше понякога пушката. Вървим по Гюргевица и ми излезна сърна. Страхил Илиев, председател на ловното сдружение, Ангел Шатев и други опитни ловци ми предрекоха, че ще стане нещо от мене.
- Колекционирате ли ловните си трофеи?
- Та ловът е повече за това да има човек с какво да се поизфука. У дома си имам нещо като механа-музей. Край бъчви с вино и други битови съдове и разни звънци са и моите трофеи. Имам 10 запазени глиги. Най-дългите са над 25 см и са със сребърен медал от ловно изложение в Пловдив. Другите са до 22-23 см. От стената ме гледа и препарирана глава на сръндак.
- Слуша ли Ви оръжието?
- Да. Преди ловувах с надцевка ИЖ, но сега си служа с ловен автомат “Бенели” и карабина, калибър 30-06.
- Ще кажете ли нещо за ловците от сдружение “Синаница”?
- Ловците са 350, 15 са новобранци. Ловните полета възлизат на 22 143 хектара и в това отношение сме в изгодна позиция. Намират се в Пирин и Малешевска планина, договорени са с горското стопанство и са разделени по дружинки. Такива имаме в Кресна, Сливница, Горна Брезница и Стара Кресна с Ощава. Не можем да се оплачем от липса на слука. Отминалия вече сезон отчетохме 56 глигана, 9 вълка и 19 лисици. Освен организирано ловуване в сдружението се набляга и на опазването на дивеча. Тази година сме засели 60 дка с овес, осигурили сме 300 кг каменна сол, над 3 тона царевица ще отиде през зимата по хранилките из ловните ни полета. Последната таксация отчита, че в района ни на ловуване има сега наличност от 140 глигана.
- Говорите все за ловци, а къде са риболовците?
- В Кресна те не са към сдружението и са на директен отчет към горското стопанство.
- Чужд ли е за Вас риболовът?
- О,не! И аз често клеча край река Влахинска. Предпочитам да ходя на пъстърва. Отида ли поне до нормата от 15 парчета, стигам. Преди години по-често бях по Струма. В Кресненския пролом съм хващал сом 22 кг. Първия голям сом повече от час го “молих” да се приближи към брега. Нейсе, кандиса и бързо го хванах за хрилете и го измъкнах от водата. Помня един добър ден, в който с известния в Кресненско рибар Китан Давишеов хванахме 7 сома наведнъж.
- Откъде Ви хвана бацилът на ловно-рибарската зараза?
- Споменах вече за дядо ми Тофчо. Той беше опитен в това отношение, вземаше ме често с него и ми даваше да пропуквам с пушката му.