Първият български хореограф в Япония, днес таксиметров шофьор, Димитър Кушлев: Жената ми даде ултиматум: “Ако искаш да умрем в Благоевград, ти си живей в чужбина”, и жертвах оферта на български евреин в САЩ

- Г-н Кушлев, роден сте в Банско, израснал сте във Велинград, как се случи, че дойдохте в Благоевград и свързахте кариерата си с ансамбъл “Пирин”?

- През 1956 г. изгоря къщата ни в Банско и семейството ми се премести във Велинград. След 8 клас отидох в София да уча в хореографското училище, а след казармата точно откриха полувисш институт за музикални и хореографски кадри /тогава нямаше висше хореографско училище/, така че се върнах пак в София и го завърших. Преподавателят ми Кирил Дженев, лека му пръст, беше и хореограф на ансамбъл “Пирин”. Още докато учех, ме агитираше да дойда в Благоевград и не ме изчака да завърша - последния семестър ме “дръпнаха” и бях първият студент, който завърши задочно института. Истината е, че имах предложения за работа и от държавния ансамбъл “Филип Кутев”, но като ходех на концертите на “Пирин” в София, усещах, че македонската музика е в душата и сърцето ми. Така на 21 януари, на Бабинден, през 1974 г. аз започнах работа в ансамбъл “Пирин”. През 1977 г. на универсиадата в София се запознах с най-хубавата жена, която някога съм срещал - Радка. Беше от Банско, танцьорка в самодеен състав, весела и засмяна, и след 3 дни ми беше съпруга. Ради Бога, и до днес сме щастливо женени, с три деца, вече пораснали, и една внучка - Ванеска. Аз съм първият в ансамбъл “Пирин” с близнаци, повлякох крак и след мен близначета се родиха и на хореографа Кирчо Апостолов, после на една от певиците - пищолчетата им казваме.

- Над 10 години Вие откривахте концертите на ансамбъла с песента “Пуста младост”, от кого сте наследили певческата дарба?

- Пеенето ни е родова дарба, наследил съм го от баба ми по бащина линия. Като студент имахме лекции в БАН и един от преподавателите ни, другарят Николов /тогава нямаше обръщение “господин”/, като чу фамилията ми, попита откъде съм, извади една магнетофонна ролка и ни я пусна. Започна да обяснява, че това е Янка Кушлева, една от най-големите певици от този край, а на мен сълзите ми потекоха - беше баба ми. Тя почина, когато бях дете, беше известна певица, учила е Елена Рахова и Руска Стоименова на специфичното банско ацане.

- Колко години бяхте в ансамбъл “Пирин”?

- Двадесет и две, до 26.ХII.1996 г., тогава се пенсионирах. Водеха ни артисти балетисти и със закон бе определено да имаме право на пенсия при 20 г. трудов стаж, I категория.

- В момента се обсъжда пенсионирането на танцьорите да е при 25 г. стаж...

- Дай Боже да стане, защото е трагедия за колегите да се пенсионират на 65 г. Аз не виждам как човек на тази възраст може да е танцьор на сцената. Аз съм на 58 г. и съм категоричен, че здравословното и общото физическо състояние на танцьора не позволява толкова години да е на сцената, каквото и да прави. Това е абсурдно! Дано колегите да имат късмет да могат да излязат в пенсия при 25 г. трудов стаж, защото иначе трябва да излизат с памперси на сцената. По един начин играе 20-годишен младеж, а 40-годишният вече я няма тази пъргавина, която прави сложните движения да изглеждат леки.

- Вие сте част от най-славния “Пирин”, обиколил почти целия свят, кога за пръв път излязохте зад граница?

- Поводът да дойда в ансамбъла бе новата програма, която готвеше тогава К. Дженев. Половин година след като постъпих като танцьор бе и “кръщението” ми в задгранични пътувания, през юни 1974 г. заминахме за Западна Германия за откриването на Световното първенство по футбол. Тогава видях на живо легендите Пеле и Уве Зелер на терена. Ние бяхме от малкото щастливи хора по онова време, за които нямаше табу за задгранични пътувания.

- Имаше ли Ваши колеги, които емигрираха по време на пътуванията ви по света?

- До 1991 г., последното турне в Америка, не сме имали нито един човек, който да остане зад граница. Тогава за първи път танцьор и певица, които се ожениха в Чикаго, останаха там, не се върна и колега танцьор, на когото съпругата беше в ансамбъла певица, но имаха бебенце. Плакахме всички на аерогарата, но след 1 година тя замина с детето за САЩ.

- Вие не се ли изкушихте да останете?

- Имах много добро предложение от един български евреин да остана в Сан Диего. Близнаците ми бяха на 2,5 години, у нас точно тогава бяха най-бурните години на прехода, само ще припомня крилатата фраза на тогавашния премиер Димитър Попов: “За бога, братя, не купувайте!”. Обадих се от Чикаго на съпругата ми и казах за офертата. Отговорът й бе: “Това си е твой проблем, ако искаш ние да умрем тук, а ти да си живееш в Щатите - оставай. Прецени си дали искаш да имаш семейство, или не!”. И аз осъзнах, че семейството е над всичко. Пари се печелят и се харчат, но семейството си като изгубиш, си нищо, каквито и богатства да си натрупал. Затова съм щастлив, че взех правилното за себе си решение и до днес се радвам на здраво и хубаво семейство.

- Обиколили сте десетки страни, почти всички континенти, къде не бяхте?

- Единствено в Австралия не съм бил. Имахме турне там, но моя колежка тогава ме помоли да й отстъпя мястото си и тя да отиде вместо мен. Бях млад, а тя пред пенсия, помолих Кирил Стефанов и той се съгласи на замяната. Не съжалявам. Има много места, на които не съм ходил, но съм от поколението на ансамбъл “Пирин”, което не се спря в България години наред и навсякъде ни посрещаха пълни салони и мощни овации. Честите пътувания до такава степен бяха заздравили колектива, че ние бяхме станали едно семейство. Няма да забравя още първия път, когато заминахме за САЩ през 1977 г., не пропуснахме нито един рожден ден на колега, без да го отпразнуваме всички заедно.

- Сигурно следите изявите на ансамбъла през годините, напоследък почти не излизат зад граница, да не говорим за конкуренцията на много компактни и мобилни състави. Как намирате днешния ансамбъл “Пирин” вече на почтената 55-годишна възраст?