Проф. Фидана Даскалова: Дете на 1-2 г. може да се научи да чете по-бързо от 6-годишно

Проф. д-р Фидана Даскалова е родена през 1941 г. в с. Петрово, Санданска община. Завършва с отличие Педагогическата гимназия в Благоевград, а после - педагогика с втора специалност български език и литература в СУ "Кл. Охридски". На 24-годишна възраст вече е научен сътрудник в Научноизследователския институт по педиатрия към Медицинска академия в София, където защитава дисертация и става доктор по педагогика, на 39 години е доцент, а на 49 години - професор в ЮЗУ "Н. Рилски" - Благоевград.

Два мандата проф. Даскалова е декан на Факултета по психология и предучилищна педагогика, както и ръководител на катедра "Предучилищна педагогика". За 40-те години, в които служи неизменно на педагогическата наука, има над 200 научни и научно-методични публикации, както и повече от 20 книги - научни монографии и учебници за студенти.

- Проф. Даскалова, едва 30-годишна ставате доктор по педагогика с дисертация на тема "Активизиране на говора и мисленето през критичната втора година от живота на детето", автор сте и на поредица книги и учебни помагала за ранно ограмотяване. Ранното развитие и обучение на детето ли е темата на живота Ви?

- Определено може да се каже, че ранното развитие и обучение на детето е моята любима тема за експериментиране и научно изучаване. Преди всичко поради това, че своята научна кариера започнах в Научноизследователския институт по педиатрия с ориентиране към проблемите на ранното детство, а по-късно с хабилитацията си като доцент по проблемите на езиковото развитие и обучение на детето, което също е приоритет на ранното детство (от раждане до 3 години). До края на моя професионален път аз не изневерих никога на своята любима тема, още повече че в началото на ХХI век намерих и много потвърждения за правилността на първоначалните си идеи за актуалността и значимостта на тази тема.

Днес много известни учени по света отчитат, че трагедията на педагогиката се заключава в това, че човечеството векове наред не е знаело как ефективно да развива интелектуалните възможности на човека и е започвало обучението едва когато развитието на човешкия мозък спира или вече не е така интензивно, както през първите 3 години. И ето че се появиха днес различни алтернативни системи за ранно развитие и обучение, в които се подчертава приоритетът на средата като фактор за развитието на детето през първите години от живота му.

- Вие се застъпвате за ранното ограмотяване. Така ли е и по света?

- В много от алтернативните системи за ранно развитие и обучение откриваме насочване преди всичко към ранното ограмотяване, и по-специално към ранното четене. След като в обявената от ЮНЕСКО Международна година на грамотността (1990) бяха изнесени потресаващи факти, че в края на ХХ век около една четвърт от населението на Земята се счита за неграмотно, учените смениха подхода към решаване на проблема с ограмотяването. Основният дотогава обсъждан въпрос беше: "Как да се провежда това обучение по грамотност?", т.е. акцентът бе поставян главно върху метода на обучението. Установи се обаче, че колкото и да се сменят методите и да се препоръчват уж по-съвършени, оказва се, че нещата не само не се подобряват, а все повече се влошават.

- Какво е Вашето обяснение за неграмотността, която се задълбочава у нас в последните години?

- Това е така, защото четенето е една от общите човешки дейности, както ходенето и говоренето, и като такава "слабо структурирана" дейност тя не се поддава на овладяване по един-единствен, пък какъвто и добър да е този метод. Всички ние, когато сме се научили да четем за първи път, сме сторили това по наш собствен начин, независимо от метода, по който сме били обучавани. И така се осъзна изводът, че по отношение на четенето крайно време е основният въпрос да се смени от "Как?" на "Кога?". Още през 1990 г. разработих своя оригинална система за ранно обучение по четене, основната концепция в която определих така: "Четенето редом с прохождането и проговарянето!".

В съвременната психолингвистика е установено, че усвояването на езика като писмен текст и като звук, т.е. усвояването на устната и писмената реч, както и усвояването на втори (чужд) език е един и същ общ процес и затова обучението по овладяване на говоренето и на четенето на родния (майчиния) език и овладяването на чуждия език не бива да се отделя с такива резки граници във времето и възрастта на детето.

Нещо повече - експериментално разработих и проверих ефективността на специална нова педагогическа технология за свободен избор на детето по отношение на ранното паралелно усвояване на езика и грамотността. Подготвих и подходящи дидактични материали от 6 книжки, обединени в поредицата "С букви и картинки". Книжките от тази поредица се възприеха от децата с голям интерес и скоро станаха популярни не само у нас, но и сред българите в чужбина, които, макар и далеч от родината, държат на това децата им да усвоят българския език - и то не само говоримо, но и да четат на него. Всъщност тези книжки са част от онази богата стимулираща среда, която да помогне на детето рано и по свой начин да открие четенето като дейност за себе си.

- Какви други ползи има от това ранно откритие на детето?

- То има изключително голямо значение за неговото умствено и личностно развитие. Освен това ранното четене подпомага формирането на двете основни психични новообразования, които оформят същността на психологическата готовност на детето за училище и за училищно обучение: произволност на психичните процеси и рефлексия (самоосъзнаване) на собственото поведение. Затова да помогне на детето си да открие колкото може по-рано четенето е най-важна задача на един родител, неговата минимум програма за ранно развитие и обучение на детето, защото с помощта на четенето то само може да узнае всичко, което го интересува.

- От колко години може да започне ограмотяването?

- Дете на 1-2 години може да се научи да чете много по-лесно, отколкото например на 6 или 7 години. Нещо повече, добавя един от привържениците на ранното четене Глен Доман - в случаите, когато процесът на развитие и растеж на мозъка е спрял (както е при дълбоки поражения на мозъка) или е бавен (както е при средните поражения на мозъка), той може да се застави да работи, като за това е нужно да се въздейства чрез един от достъпните сетивни канали - зрение, слух или допир. Това дава основание на Глен Доман в своята алтернативна система за ранно развитие и обучение да включи ранното обучение по четене под формата на пeриодично показване на детето още през първата година за кратко време на различни картончета с изписани на тях думи (за около 1 или 2 секунди в зависимост от големината на думите).

Вярно е, че детето на тази възраст все още не говори и има ограничени движения, но то може да възприема много добре информация, макар и да не може да я възпроизведе с помощта на речта.

- Правилно ли е делението на децата на "надарени" и "ненадарени"? И защо в книгата си "Аз бях майка на вундеркинд" употребявате термина "свръхнадарени"?

- В съвременната литература се използва терминът "надарени деца", но по законите на граматиката като "логиката на езика" това би означавало да отнесем всички останали деца към категорията "ненадарени", което според мен нито е вярно, нито е справедливо и хуманно. Защото зная и съм убедена, че всички деца са надарени и способни в една или друга степен, особено що се отнася до ранната и предучилищната възраст.

Според големия японски педагог-музикант Шиниги Сузуки, "ако до 3 години всички деца са способни, то от 3 до 6 просто няма неспособни". Именно затова тук аз замених общоприетия термин "надарени деца" с термина "свръхнадарени", който термин, както се подразбира, признава надареността на всички нормално развиващи се деца и откроява една значително ограничена група от тях, които излизат от рамките на "високото нормално развитие" според класическото разпределение на стойностите на коефициента на развитие или интелигентност.

- По какво родителите ще познаят, че детето им е свръхнадарено?

- Всъщност този въпрос е свързан с най-важния проблем в психологията и педагогиката на свръхнадарените деца, а той е проблемът за ранното откриване (разпознаване, идентифициране), както и прогнозиране на свръхнадареността у децата.

Оттук започва истинското "освобождаване" на техния индивидуален творчески потенциал, за да последва по-нататък успешното включване на детето в социални дейности, които ще доведат до пълната му реализация в живота. Оттук започва за съжаление и незавидната съдба на някои от многообещаващите в началото свръхнадарени деца. Затова специалистите призовават за изграждане на социални системи за ранно разкриване на свръхнадарените деца, както и за включването им в социални дейности, които да доведат до пълно разгръщане на техния индивидуален потенциал.

Трябва обаче да се отчита задължително взаимовръзката между дарба, индивидуалност и личност. Нека бъдем реалисти - едва ли в семейството всеки родител има възможност да борави с разните тестове за интелигентност. А всъщност родителят е този, който пръв е призван да забележи и открие наличието на свръхнадареност или на някаква по-специална надареност на своето дете.

Това той по-лесно може да направи, ако е имал вече други деца преди това, с които да сравнява, въпреки че такова сравнение също може да се окаже пагубно. Но разпознаването от родителите на свръхнадареността у тяхното дете е особено затруднено, когато то е първо родено. Тогава за родителите е особено полезно да знаят дали не съществуват някои други, също достатъчно обективни критерии, при това с "житейски" показатели за идентифициране на свръхнадарените деца.

- Бихте ли посочили някои от тези "житейски" показатели?

- Един такъв житейски показател е появата на първата усмивка у детето - докато нормално тя се появява у децата към края на първия и началото на втория месец от живота, то при свръхнадареното дете тя може да се появи още 2-3 дни след раждането. Френската психоложка Ариел Адда твърди, че малките "генийчета", родени за наука, могат да бъдат открити още в ранна възраст. Дори когато се раздвижва в пеленките си, свръхнадареното дете дава някои доказателства за своите таланти, и то на свой език.

Според Адда "повечето такива деца пренебрегват бебешкия говор и практически без междинен етап преминават към употреба на отделни думи и изрази с коректен синтаксис". Разбира се, говорът на малкото дете особено през втората година е важен показател за неговата умствена надареност, но в никакъв случай не бива да бъде единствен показател, защото може и да се заблудим поради установената в психологията на ранното детство закономерност за относителната самостоятелност в развитието на мисленето и говора през втората година.

Затова наблюденията над говора на детето би следвало да се допълнят с наблюденията над неговата предметна дейност и играта. Едва тогава може да се правят някакви заключения относно степента на надареност на детето.

- Като родител и педагог кой е най-важният Ви съвет към родителите?

- Всяко дете, в това число и свръхнадареното, е уникално и се характеризира със свой специфичен, самобитен и неповторим вътрешен свят. Затова ще се въздържа от даването на конкретни съвети и готови рецепти. И все пак, за да бъда полезна на младите родители, ще им кажа, че според мен най-подходяща е една сравнително нова за нашата българска и балканска педагогическа практика педагогика - педагогиката на позитивното възпитание и позитивната дисциплина, чиято крайна цел е да отгледаме деца с творческо мислене, чувство за отговорност и добри маниери.

Според тази сравнително нова педагогика основната задача на родителите и учителите е да се стремят постепенно да станат "излишни" за децата, които отрано и неотклонно да бъдат насочвани към независимост и самоувереност.

Смята се, че основният принцип в тази нова педагогика се заключава в положителното стимулиране на детската активност и на положителната самооценка на детето. Характерна за педагогиката на позитивното възпитание е тактиката на подсилване чрез насърчение, подкрепа и стимулиране, която може да бъде изразена по различен начин.

Известно е, че всеки ден децата (нашите и тези, на които сме се посветили в професията си) ни носят все нови и нови, понякога гениални открития, но заедно с това и все нови и нови проблеми. Много радости, но и много трудности съпътстват израстването на децата. Нашата крайна цел трябва да бъде те да навлязат в живота с обичта, мъдростта и самочувствието, които сме имали смелостта да им дарим.

Ние не можем да предпазим децата от проблемите, които един ден в бъдещия им живот може би ще се изпречат пред тях, нито да спечелим вместо тях битките им по пътя на тяхното по-нататъшно развитие, нито да им гарантираме, че никога няма да изпитат болка или разочарование. Но ние определено можем да им предложим доверие, любов, уважение и приятелство; можем да вярваме в тях и в способностите им да се учат и развиват; можем да поощряваме техните таланти и интереси; можем да окуражаваме всяка тяхна малка или голяма крачка по пътя им.

Ще ми се да завърша с думите на големия съвременен педагог хуманист Карл Роджърс, автор на книгата бестселър "Свобода за учене": "Ние влагаме огромни усилия да освободим енергията на атома. Ако не посветим равна енергия за освобождаване потенциала на всеки индивид, тогава ненормалното различие, което съществува между равнището на физични и енергетични ресурси и равнището на човешки ресурси, ще ни обрече на заслужена разруха!”