Проектантът на центъра на Сандански арх. Йордан Стоянов демонстративно напуснал поста главен архитект на Благоевградски окръг

- Арх. Стоянов, защо не се насочихте към изобразителното изкуство? Видно е, че имате талант, а като карикатурист сте страхотен.

- Още като ученик имах слабост кам карикатурата, направих шарж дори на директора на гимназията Златко Василев, но добре че не стигна до него.

Румяна Стоянова: Той е твърде скромен и затова аз ще кажа, че е завършил със златен медал благоевградската гимназия “Кирил и Методий”, випуск 1962 г. От негови учители и съученици знам, че е бил отличник по всички предмети. Вървели му еднакво добре и физиката, и литературата, и математиката... Без да взима и един урок по рисуване или по математика, го приели архитектура.

- Нямаше ли поне един учебен предмет, който да не Ви вървеше, и защо избрахте точно архитектурата за своя професия?

- Може би химията не обичах особено, но предполагам, че е било заради учителката ни, която беше много строга. Не че не изкарвах шестици, но не ми беше по сърце. Аз съм роден през 1944 г. и ни казваха “випуск на свободата”. Когато завършвахме средно образование, можехме в определени специалности да кандидатстваме и да се запишем за студенти, без да сме ходили преди това в казармата. Тези специалности бяха малко и сред тях бе архитектурата. Затова избрах нея и бях в казармата само за 6 месеца, след като се дипломирах като архитект. Баща ми беше началник на “Просвета” в окръга, докато се колебаех какво да избера, той ми каза, че ако ще ставам художник, трябва да съм сигурен, че няма да стана посредствен занаятчия. Ако не съм убеден, по-добре да избера друго. И избрах архитектурата, може да се каже малко случайно.

Р. Стоянова: Свекър ми е разказвал, че се усъмнил в резултатите на сина си, мислел си дали по милост не му пишат шестици в гимназията, защото баща му е началник. По негово искане работата на Данчо от матурата по български език била изпратена за проверка в София в министерството. Върнали я с рецензия: Работата не е на ученик, а вероятно на литературен критик.

- Г-жо Стоянова, Вие сте от Пловдив, къде се запознахте със съпруга си?

- На морето. И двамата бяхме студенти в София, аз II курс “Руска филология”, а той завършваше. Изуми ме с невероятната си начетеност. Всичко знае, кръстословици попълваше, без да се замисли и за миг, стихове пишеше, а четенето му бе голяма страст, вероятно затова е бил толкова добър по литература. Изключително интелигентен, отгоре на всичко не бе многословен, като вземеше думата, бе точен, изискан и конкретен. Не се разделяше с книга дори на обяд. Тя беше на масата до чинията му.

- Това не Ви ли дразнеше като негова съпруга, все пак Ви е лишавал от вниманието си...

- Имаше и такъв момент. Освен това бе страстен риболовец.

- Арх. Стоянов, как стана така, че почти от студентската скамейка са Ви назначили за главен архитект на целия окръг?

- Тогава нямаше толкова архитекти. Като завърших /тъкмо се бяхме оженили/ и се прибрах в Благоевград, тук бяха само архитектите Симо Тодоров, Сашо Даутов, който замина за София, и Антон Попдимитров, който сега е в Мароко. Направиха ме главен архитект на окръга и 3 години работих на този пост. По всяко време на денонощието бях в съвета и непрекъснато идваха хора от целия регион, всеки със своя проблем и жалба, и аз ги изслушвах и се опитвах да помогна, ако мога. След 3 години сам подадох молба за напускане, от една страна, защото работата беше чисто административна и не ме удовлетворяваше, тъй като исках да работя по специалността си, от друга - защото не можех да понеса повече човешките драми.

Румяна Стоянова: Мъжът ми напусна демонстративно и тогавашният първи секретар на партията Петър Дюлгеров му каза: “Насила хубост не става”. Молеха го да остане, но той не се съгласи с думите, че не е учил за администратор. Много добре си спомням, каза ми, че е учил да проектира и иска да твори, а не да е чиновник. И отиде в Проектантска организация, където работи дълги години. Никога не е бил кариерист.

Йордан Стоянов: Исках да работя, не да съм началник.

- Колко сгради са изградени по Ваши проекти?

- Най-вече частни къщи, към 500 са из целия регион, но не ги помня всички. По мой проект е центърът на гр. Сандански, там спечелих конкурса. Зад театъра в Благоевград има една по-разчупена кооперация - тя е по мой проект.

- Имате две дъщери, някоя от тях наследила ли е леката Ви ръка?

Румяна Стоянова: Голямата ни дъщеря Катерина завърши Езиковата гимназия също със златен медал като баща си, има две дипломи за висше образование, първото от които МИО в София във времето, когато в тази специалност приемаха по 7 момичета от цяла България. В момента живее и работи в Лондон на много висока позиция, мениджър е в тяхната ел. компания. Има английска диплома по международен одит. Съпругът й е бизнес консултант, завършил е Кеймбридж. Много странно съвпадение бе, че когато кандидатстваше в ЕГ, на изпита по български език /падна се Смирненски/ единствената пълна шестица в цялата страна бе на Катя, а по математика също имаше 6.00. Някои колеги се усъмниха, че оценката й е написана, защото аз бях зам. директор на училището, работата й бе изпратена в София и оттам потвърдиха резултата. Малката ни дъщеря Елена завърши Природо-математическата гимназия също с отличие, гордост на випуска си , след това “Финанси” и сега работи в централата на ОББ в София. Явно и двете са взели от баща си любовта и таланта на математици, а и не само... И двете ни дъщери са семейни и имаме чудесни внуци.

- Как комуникирате със зет си англичанин и родителите му?

Тя: В началото ми беше много трудно, още повече че трябваше да помагам за внуците. Малко по малко понаучих английски език. Когато му се наложи на човек и мотивацията му е голяма, с всичко може да се справи. Сватята ми е много приказлива и искаше да си говорим, търсеше в библиотеката разговорници, за да можем да комуникираме, и тогава се амбицирах да науча английски. Записах се на курс в Американския университет и сега се справям доста добре. Но все пак пътувам от 7 години и доста време прекарвам в Лондон. Съпругът ми е идвал 3-4 пъти, но той не се спира да обикаля по галериите - националната художествена, за модерно изкуство...Те са му страст още от младежките години и където и да ходеше, първото място, което посещаваше, бяха галериите.

Той: В Париж не можах да вляза в Центъра за модерно изкуство, на 5 години го затварят само веднъж за 5 дни и аз точно тогава бях във френската столица. Но Лувъра разгледах...

Тя: Като бяхме в Либия, дори щяха да го арестуват заради рисуването...

- Кога сте работил в Либия и защо са щели да го арестуват?