Продуцентът на ансамбъл “Българе” Христо Димитров: Чувал съм как кукувицата кука в 5/8

Христо Димитров е роден на 7 октомври 1969 година във Варна. Израснал е в Шумен, където започва да танцува под ръководството на хореографа Иван Иванов. През 1994 година завършва АМТИ - Пловдив, специалност хореография и режисура, в класа на проф. Петър Луканов. През 2002 г. заедно със сестра си Елена Димитрова и британеца Ян Чарлз Андерсон създава НФА "Българе". Автор на сценария, режисурата и хореографията на спектаклите "Това е България", "България през вековете" и "Албена". Продуцент на трио "Уникалните гласове" и трио "Сопрано".

- Господин Димитров, чух Ви да съобщавате на една конференция за проучване, което сочи, че няма танцьор, болен от рак, че танцът предпазва от болести, че молекулите на водата в човешкия организъм се подреждали по особен начин и блокирали раковите клетки. Какви са доказателствата в тази посока?

- Доказателствата са косвени. Първото нещо, което е факт, аз не познавам такъв танцьор и нито един от моите колеги не познава. Има един такъв случай, но той е прецедент. Това следва да бъде доказано по научен път. Само искам да ви кажа, че когато споделих това мое наблюдение с един приятел от САЩ, той каза, че американците отдавна са стигнали до това заключение и в момента в Щатите било модерно да си купуваш батутче и да скачаш на него, за да постигнеш вибрациите, които ние получаваме при танцуването на български танци.

Важен момент във всичко това е и музиката. Наскоро по Дискавъри гледах експеримент, в който 4 групи крави от едно стадо бяха подложени на слушането на различни видове музика. Кравите, които слушаха класика, дадоха по четири литра повече мляко от тези, които слушаха хеви метъл. Българите са открили това нещо много отдавна.

Навремето всички овчари са свирели на кавал. Звукът на кавала е успокоявал овцете и те са давали по-голям добив на вълна и мляко. Що се отнася до промяната на структурата на водата, там изследванията са на много по-високо научно ниво, но всеки, който се интересува по този въпрос, може да гледа руския филм "Вода". Със сигурност обаче мога да кажа, че танцуването на фолклорни танци и присъствието на такива концерти е терапия. Нека да не пропускаме обаче и факта, че българите са създали най-богатия в ритмично отношение фолклор на планетата.

- Истина ли е, че ритъмът на българската ръченица е в такт с някаква тайнствена музика в Космоса?

- Връзката между музиката и Бога е много силна. Да не забравяме факта, че Бог дава на хората таланта и вдъхновението да създават музика. Всъщност за мен наличието на музика е доказателство за съществуването на Бог и тотално отхвърляне на еволюционната теория. За божествения ритъм на ръченицата теории има Петър Дънов, създателят на танца паневритмия, кайто е основан на ръченицата. Аз лично не мисля, че ръченицата има някакво по-голямо въздействие от копаницата, да речем, но съм сигурен, че който разгадае мистиката на създаването на неравноделните музикални размери и тяхното влияние върху организма, ще получи Нобелова награда

- Има ли нещо вълшебно или магическо в българския фолклор?

- Както вече казах, тайната на българския фолклор още не е разгадана, но за да съществува нещо, трябва да има причина. Тези музикални размери със сигурност не са създадени случайно и безпричинно. Ритмите в българския фолклор се срещат в природата. Например аз съм чувал как кукувицата кука в 5/8 , петелът кукурига в 9/8 и т. н. Но защо тези ритми се срещат само в балканския, и най-вече в българския фолклор, е загадка. Сигурен съм обаче, че в тях има закодирано някакво послание. Да вземем например кокичето - всеки, който погледне това нежно цвете, би си помислил, че неговото предназначение е единствено да радва човешкото око и да предсказва настъпването на пролетта. Истината обаче е, че в него се съдържа веществото нивалин, което помага за лечението на паралич. Кой би предположил, ако не знае тайната.

- Кои са най-добрите танцьори на България?

- Най-добрите танцьори са тези, които играят с цялото си сърце, душа и всяка фибра на тялотото си. В танците наричат това дуенде. Те казват "този танцьор е страхотен професионалист, но няма дуенде", няма излъчване, няма страст и огън в неговия танц. Радвам се, че в България все още има такива изпълнители. Например в ансамбъл "Пирин" такива са Георги Гаров и Данаил Атанасов . В ансамбъл "Тракия" Георги Карабахчиев. В ансамбъл "Българе" такива са Стоян Михов, Николай Божков, Филип Стефанов, Живко Иванов и, разбира се, има и други из ансамблите в страната.

- Как се запознахте с Николай Божков от Благоевград, как го назначихте за артистичен директор?

- Николай Божков заедно със съпругата си Верка Божкова и трима техни колеги дойдоха в ансамбъл "Българе" от ансамбъл "Пирин". Те двамата обаче показаха изключителни качества, освен като изпълнители, и като ръководители и мениджъри. Всъщност Николай Божков е завършил и публична администрация. За разлика от други ансамбли, "Българе" е частен и в него хората, които имат необходимите качества, могат много бързо да се издигнат и развият.

Ние имаме политика, в която изпълнители, които желаят, още в активната си танцова възраст започват да се обучават за мениджъри, организатори, ръководители и и т. н. Така един ден, когато те престанат да танцуват, могат да продължат да работят за голямата компания, която представлява вече ансамбъл "Българе". Николай и Верка Божкови имат невероятни качества, ето защо той е артистичен директор на ансамбъл "Българе", което означава моята дясна ръка, а откакто Верка е балетмайстор, аз нямам никакви проблеми с жените в ансамбъла. Просто е най-добрият балетмайстор, който един хореограф може да мечтае да има.

- Известно е, че той е късметлия в брака си, защото е мислил, като се е женил, има за съпруга първата братовчедка на футболната легенда Бербатов. Той бил ли е Ваш спонсор, оказвал ли е помощ на ансамбъла?

- Не. Никога не сме търсили подкрепа от него. Голяма част от нашите спонсори са такива, защото искат да подкрепят българската култура и защото ги интересуват нашите рекламни позиции. Не мисля, че Димитър Бербатов има нужда от реклама, а доколкото ми е известно, неговата фондация е със съвсем друга насоченост. Дай, Боже, на България повече хора като Митко Бербатов.

- Как да разпознаем съпругата на Николай Божков - Верка, на сцената?

- Търсите с поглед най-пъргавата танцьорка - това е тя.

- Ансамбъл "Пирин" ли е Ваш основен конкурент? Какво е мнението Ви за танцьорите му?

- Ансамбъл "Пирин" са наши приятели. С тях, както и с ансамбъл "Тракия", отношенията ни са много близки. Тази година на фестивала на фолклорната носия в Жеравна ние поканихме ансамбъл "Пирин" да изнесе концерт на официалното откриване. Мисля, че този факт категорично показва отношението ни към ансамбъла.

- Разкажете за изявите ви у нас и в чужбина.

- Ансамбъл "Българе" изнася между 100-120 концерта годишно в страната и чужбина, като 50 от тях са големи и около 20 са на билети в областните градове в страната. През тези 9 години от нашето съществуване ние сме посетили 20 държави в света, като нашата гордост е препълнената зала на Бродуей на концерта ни в Ню Йорк. За съжаление, рядко идваме в Благоевград, но за това има обективни причини, които се надявам скоро да бъдат отстранени. Първият спектакъл, който създадох - "Това е България", извън столицата за първи път го представих в Дупница и това е така, защото от Дупница дойде първата покана до нас.

- Как издържате състава, на какви заплати?

- Всички изпълнители в "Българе" са професионалисти, които получават заплата, осигуровки и отделно хонорар за всяко едно участие. Възнагражденията на нашите изпълнители са най-високи в бранша. Почти успяхме да се справим с икономическата криза, която повлия много отрицателно на хората, които се занимават с култура, въпреки това обаче ние съхранихме ансамбъла, без да загубим силата на въздействието и мащабността на нашите спектакли. В момента обаче сме обявили конкурс за танцьори, тъй като са ни необходими още 2-ма мъже.

- Кой е основният ви спонсор, как го спечелихте?

- Хората, които финансираха създаването на ансамбъл "Българе" и на спектаклите, са Ян и Елена Андерсон, моята сестра и моят зет. Официалният и генералният спонсор на ансамбъла са пернишката фирма "Сами-М" и “Шарлопов Хотелс”, а другите спонсори, които ежемесечно ни поддържат, са "Райкомерс", - Оргахим" и търговска верига "Зора". Мисля, че всички те спонсорират българската култура не толкова заради рекламата, която им правим, а защото са големи патриоти, обичат силно ансамбъл "Българе" и смятат, че той допринася за развитието на българската култура.

- Спомням си, че преодоляхте жесток удар. Преди време запалиха ваш автобус с техника. Разкажете какво точно се случи? Разкриха ли извършителите?

- Откраднаха камиона с техниката ни. Това се случи преди един наш концерт в Плевен преди малко повече от година. Камионът беше натоварен с техниката и готов за път. Това ни върна в "първи клас". Общата стойност на кражбата е 350 000 лв. Не стига че не я бяхме изплатили, ами и се налагаше за всеки един спектакъл да наемаме техника и същевременно да си изплащаме кредита. На всичкото отгоре това се случи в разгара на кризата, но ние продължаваме напред и няма нещо, което да ни спре. Освен Бог, но той е с нас.

- Доволни ли сте от политиката на ГЕРБ, какво прави правителството за културата?

- Не гледам телевизия, не чета вестници, не се интересувам от политика. По този начин се съхранявам. Ние не сме държавен ансамбъл и не очакваме държавата да прави нещо за нас. Ако държавата сметне, че ние сме значими за българската култура, може би ще намери начин и форма за партньорство с нас. В момента ние искаме да помагаме на държавата и тя да помага на нас. Най-доброто нещо, което тя би могла да направи в това отношение, е да промени закона за меценатството, за да може културата да разчита на подкрепата на частните спонсори. Законът в момента не е добър. Казвам го не защото съм специалист по право, а защото практиката ми го показва. Но дори и България нищо да не направи за ансамбъл "Българе", ние ще продължим да й служим, защото любовта ни към нея е безусловна.

- Имате ли приятели и фенове в Югозападна България?

- Много. Много харесвам Македония, македонските танци, особено от Петричко, а и македонския диалект. Много често го използвам. Всичките ни гостувания във вашия край са свързани с много красиви, емоционални преживявания и всяко едно турне в този край се приема с огромно задоволство от страна на ансамбъла. Македонският фолклор присъства силно в нашето творчество и огромна помощ в това отношение ни оказва проф. Николай Цветков от Югозападния университет, с когото започваме работа и по 4-ия ни спектакъл - "Това е България 2", в който ще вземе участие и композиторът Петър Кръстев, главен художествен ръководител на ансамбъл "Пирин". Във всеки наш спектакъл ползваме и гласовете на Банската певческа група с ръководител Георги Гюмов и зурнаджийската петричка група с ръководител Михото.

- Истина ли е, че сте бил в една квартира с дупнишкия хореограф Воин Войнов, продуцент на ансамбъл "Актавис", разкажете спомени от студентските си години?

- В една квартира не сме били, но съм бил много често гост в неговата квартира. Бяха времена на безкрайни купони и въпреки бедните години, винаги имаше пари за ядене, пиене и забавления. С Воин сме добри приятели, възхищавам се на неговата упоритост и неизчерпаема енергия, която показва в своята работа.

- На сцената в постановката "Албена" в танца на добруджанеца в надиграването с още 7 танцьори, включително и Николай, вие винаги печелите симпатиите на публиката и голямата награда, придружена с бурни аплодисменти. Прави впечатление, че в началото обръщате гръб на публиката и правите кръстен знак. Това само поза ли е, част от сценария, или...

- Аз вярвам в Господ. Не е имало спектакъл на ансамбъл "Българе", при който ние да излезем на сцената, без предварително да сме се хванали всички за ръце и да сме се помолили заедно. Освен това, преди да изляза на сцената, преди моето солово изпълнение, аз задължително се моля, и то няколко пъти. А когато на сцената се прекръстя по стара българска християнска традиция, с този жест искам да покажа, че приемам надиграването изключително сериозно, че ще дам всичко от себе си и че разчитам на подкрепата на Господ. Може би и затова печеля.