Приятели, съученици от Математическата в Благоевград, заедно завършиха АУБ

Голяма група приятели, съученици от Математическата гимназия в Благоевград, бяха заедно и в студентските си години. Кирил Равначки, Драга Кутинова, Митко Шопов, Венелин Ангелов, Борис Спасов, Ивайло Пекачев и Людмила Воденичарска завършиха с много добър успех Американския университет в Благоевград.

Броени дни след като получиха дипломите си от университета, момчетата и момичетата тръгват да си търсят работа. Някои от тях вече са кандидатствали в мощни чужди одиторски фирми, други искат да се реализират в успели бизнес компании, които работят в България. Срещаме се с Драга Кутинова, Венелин Ангелов, Митко Шопов и Кирил Равначки в кафене в Благоевград. Останалите от групата имаха неотложни задачи.

- Здравейте, тук ли сте всички от Математическата, които завършиха АУБ?

К. Равначки: - Не сме всички, другите са заети в момента.

- Как се чувствате вече като завършили един от най-престижните университети у нас?

М. Шопов: - Чувстваме се добре, но и малко стреснати, защото влизаме в живота без помощта на родителите си вече.

К. Равначки: - Предстоят ни много големи отговорности, но пък смятам, че в университета се научихме на труд, да носим тежестта на отговорностите, дисциплинирани сме.

Др. Кутинова: - Досега бяхме много заети, в университета се учи много, иначе не става. Пък и като знаем колко е скъпо образованието там, сме длъжни да се трудим и заради родителите ни, които ни осигуриха обучението в АУБ. Без тяхна помощ никой от нас нямаше да се справи.

- А имат ли възможност вашите родители ви да помогат финансово?

Драга: - Да, помагат ми и аз много им благодаря, имаме фабрика за чорапи. Те работят много.

Венелин: - Не си права, Драга, аз сам плащах образованието си, без да искам помощ от родителите си.

- Как се справи, Венелине?

- Всяка година ходих в Америка, даже и сега заминаваме с Кирчо. Събирах пари, икономисвах и успях да се справя. С Кирил Равначки подадохме документи в бизнес училище в Холандия и сега чакаме резултати...

- На какво ниво е според вас образованието в АУБ?

Кирил: - На много високо. Това, което получихме там като умения и знания, никъде на друго място у нас не можем да получим. Нашата образователна система е на много по-ниско ниво, затова имаме самочувствие.

Драга: - Аз вече ходя по интервюта и се представям добре. Американската диплома определено ми помага. Освен това така сме свикнали с отговорността и сме дисциплинирани така, че няма работа, с която да не можем да се справим.

- Ще останете ли в България?

Митко: - Аз лично оставам тук.

Венелин: - И на мен не ми се иска да изтичат умове от страната ни, но аз искам да се усъвършенствам, затова подадох документи в бизнес училището.

- Венелине, а как ще се издържате в Холандия?

Венелин: - По същия начин, както досега - с много работа. Сега нали заминаваме за Америка, ще работим по 12 часа на ден, но ще спечелим пари. Пътят ни е познат.

- Вие всички заедно ли влязохте в АУБ?

Кирил: - Заедно завършихме МГ в Благоевград и до момента не сме се разделяли, приятели сме, заедно сме и в добро, и в лошо.

Митко: - Сега може да се разделим, но винаги ще сме приятели.

- Имахте ли време в университета да се забавлявате с приятели?

Венелин: - Почти не. Толкова много учене, по цели нощи, просто нямаш сила за нищо.

Драга: - Аз имам приятел, и на двамата ни беше много трудно, тъй като аз все съм заета. Отказвам да излизаме и... но все още сме заедно и се обичаме.

- Съжалявате ли за пропуснатото време?

Кирил: - В никакъв случай, ученето си струваше, знаем много и имаме високо самочувствие заради възможностите си.

Митко: - И ние така мислим, за всичко има време, важно е да успеем в живота и да можем да прилагаме знанията си на практика.