Приватизацията на “Мак-турс” - горчивата хапка на СДС и личен провал на Чомбе

Каква е съдбата на приватизираните чрез работническо-мениджърски дружества /РМД/ и приватизационни фондове бивши предприятия в Благоевград, които по времето на социализма носеха славата на града като промишлен център на Югозапада, кои са собствениците им, колко от тях запазиха предмета си на дейност и колко бяха умишлено фалирани - тези въпроси задават от доста време в един или друг вид различни наши читатели.

Показателно е, че 10 години след раздържавяването им благоевградчани още говорят за “бившето ЗМК” например и едва ли някой от някогашните му 3000 работници знае, че предприятието бе съсипано тотално под името “Инкомс ЕМ”. Спомените ги има, но са откъслечни. Над реалността определено тегне забравата. За малко повече от едно десетилетие бяха забравени почти всички подробности около най-масовото разграбване на безценната държавна собственост, което стартира по време на управлението на СДС през 1997-1999. По същото време БСП, което държеше местната власт, уреди своите хора с не по-малко безценна общинска собственост. Там, където двата метода за замогване на “наши” не проработиха, държавата обяви ликвидация и за по шепа левчета група избрани станаха крупни притежатели на огромни парцели и сгради.

За да припомним, особено на днешните млади хора от 20 до 30 г. какво беше и как е сега и кой е отговорен, в. “Струма” започва серия от публикации на тема “20 години по-късно”. Първата е за бившия електронен гигант ЗСТ.

В един от предишните ни броеве в новата рубрика “20 години по-късно”, където ще припомним етапите в приватизацията и настоящето състояние на най-големите бивши държавни и общински заводи и предприятия, разказахме за раздържавяването на Завода за съобщителна техника. То е изцяло дело на СДС и в частност - на бившия депутат Илиян Попов. Не по-малко драматични са събитията в приватизацията и на втория соцгигант на Благоевград - фирма “Мак-турс”, която влиза в процеса на раздържавяване с безценна хотелска база и няколко заведения в добавка.

ИЛ. ПОПОВ ОТНОВО Е В ОСНОВАТА НА ПРОЦЕСА, ТОЗИ ПЪТ ОБАЧЕ НЕЩАТА СЕ ОБЪРКВАТ

През януари 1999 г. депутатът създава Работническо-мениджърско дружество /РМД/ начело с директора на “Мак-турс” АД Страхил Цветков. Целта е участие в приватизацията на най-апетитния туристически комплекс в Югозапада, включващ 4 хотела - “Ален мак”, “Бор”, “Рилци” и “Рилец”, сладкарница “Алба Регия”, туристически комплекс в с. Логодаш и др. Имотите са оценени на общо $1,7 млн.

В РМД “Мак турс инвест” АД, чийто уставен капитал е 50 млн. лв., Цветков, гл. счетоводител Теменужка Захова и Бойка Еленкова /съпруга на общинския служител Румен Еленков/, получават 98,74% от акциите срещу 49,37 млн. лв. Останалите 67 служители на “Мак-турс” вземат общо акции за 630 000 лв. В УС на РМД-то Попов праща и синия активист Иван Прангов, който активно участва и в приватизацията на Завода за съобщителна техника.

Първият опит на Агенцията по приватизация /АП/ да продаде 58% от дружеството излиза неуспешен, защото документи подава само един участник, при това той не е верният - въпросното РМД. Синият кандидат-приватизатор не успява да събере пари за депозита и официално златната база е поискана само от петричкия милионер Иван Кочев-Чомбе, предложил оферта от $2,5 млн.

На втория търг кандидатите да купят хотелите са вече 4-има - РМД-то, Чомбе, санданският оръжеен бос Лъчезар Динчев и никому неизвестният по онова време бивш военен комендант на Благоевград Методи Калъмбов. По-късно ще стане ясно, че Калъмбов всъщност е човек на Спас Димитров - директор на ДСК, член на СДС, но наскоро отделил се от Ил. Попов във вътрешнопартиен опозиционен лагер.

Междувременно, усетил силата на властта в лицето на СДС, Чомбе вдига на мушка най-вероятния победител в надпреварата и иска заличаване на РМД-то с мотив нелегитимен избор на ръководните му органи.

Тогава

ЧОМБЕ ВЕРОЯТНО ЗА ПРЪВ И ПОСЛЕДЕН ПЪТ В ЖИВОТА СИ НЕ ПРЕЦЕНЯВА ВЯРНО КОЙ Е ОСНОВНИЯТ МУ ВРАГ

И докато той се бори неистово с РМД-то, дребничкият военен комендант, уволнен наскоро дисциплинарно, на 10 май 1999 г. печели надпреварата с $1,8 млн. кеш. Парите, естествено, са заем от ДСК, а банковата гаранция е подписана лично от Спас Димитров. Калъмбов обещава още $1 млн., платими до 30 юни. РМД-то остава второ с оферта от 1,35 млн. долара, а Чомбе заема почетното четвърто място.

През декември 1999 г. Иван Кочев обявява гръмко, че ВАС е отменил сделката по приватизацията на “Мак-турс”, понеже Калъмбов не могъл да докаже произхода на парите за депозита си, и че той взема туристическата перла на Югозапада. Екскомендантът контрира със слух, че петричанинът играе комбина с Илиян Попов, и обявява депутата за враг №1. Междувременно купува на централизирания търг още 13% от “Мак-турс” за 190 000 лв. и става мажоритарен собственик на дружеството със 71%.

Чомбе се оказва или

ПРОРОК, ИЛИ ПОДОЗРИТЕЛНО ДОБРЕ ИНФОРМИРАН ГРАЖДАНИН,

защото година по-късно приватизационната сделка на “Мак-турс” действително става първата развалена по съдебен път в България. Докато чака решението на АП да му връща ли парите за хотелите или не, след спечелено дело Калъмбов се връща обратно на комендантския си пост - този път с бял мерцедес и присадена коса, и започва да пере спалното бельо на армейските поделения в Симитли и Благоевград.

След няколко месеца мислене АП най-после го измисля - не е целесъобразно да разваля сделката и да връща на Калъмбов $1,8 млн. Решението на приватизационния контрольор е окончателно и опонентите на “Мак-турс” изковават друга стратегия - започват системна съдебна атака за всяко нарушение, забелязано в управлението на “Мак-турс”.

РМД-то на Ил. Попов се активира и атакува в съда ход на Калъмбов за контрол над дружеството с емисия от 313 652 акции, с които комендантът увеличил капитала на АД-то на 500 000 лв. На следващото общо събрание на акционерите топката е поета от Чомбе, който също завежда дело за някакво нарушение. В поредицата от писма и жалби до съда и прокуратурата 2 пъти се включва и министерството на икономиката.

На няколко пъти Агенцията за държавни вземания, енергото, “ВиК” и кой ли не правят запори на акциите и сметките на “Мак-турс” за неплатени задължения, Калъмбов става абонат на наказателните съдии в Благоевградския районен съд като подсъдим за кражба, грабеж, самоуправство, укрити данъци, опит за отвличане, неплатени наеми на Военния стол, за дребни суми към различни строители, за фалшив документ, с който ипотекирал “Бор” и за каквото още човек се сети.

Междувременно печели първата битка - през 2003 г. РМД-то се отказва от безконечните съдебни претенции към “Мак-турс”, година по-късно официално същото прави и Чомбе и столичните магистрати вдигат всички възбрани от хотелите.

През тези първи години след приватизацията на “Мак-турс” Калъмбов добива славата на

ПЪРВИЯ БЛАГОЕВГРАДЧАНИН С ПРИСАДЕН ПЕРЧЕМ И АБСОЛЮТНИЯ ГРОБОКОПАЧ НА БЕЗЦЕННАТА ХОТЕЛСКА БАЗА.

Правопропорционално на растящия му личен автомобилен парк затъват хотелите. Калъмбов продава “Алба регия”, опитва се неуспешно да вкара съдружник-турчин в хотел “Ален мак”, после обявява хотела за продан за $4 млн., но часове преди да сложи подписа си се скрива от нарочно пристигналите от Москва 4-има милионери. В хотелите не стъпва никой, дупките по чаршафите на “Ален мак” са в пъти повече от клиентите, а единствената инвестицията се изчерпа с основен ремонт на част от хотел “Бор” /според слуховете парите били инвестирани от разстреляния лихвар Васил Горчев-Кьоравия/ и десетина воалени перденца на терасата на сладкарницата на “Мак”-а. Цели 11 години след раздържавяването, едва тези дни Калъмбов обяви, че ще прави от “Ален мак” рай и дори започна основен ремонт на заведенията. Естествено, спомена и Чомбе, който не се бил отказал от мисията си да му вгорчава живота и продължавал да го мъкне по съдилищата.

В момента “Мак-турс” е АД с 919 акционери, а сем. Калъмбови държи 92% от акциите. В Съвета на директорите, чийто мандат изтича на 13.12.2013 г., са екскомендантът, Радка Никодимова и Стефан Бъчваров.

Размерът на капитала е 923 627 лв., а акциите са с номинал от по 1 лв.

ЮГОСТРОЙ Е ПОРЕДНОТО МОЩНО БЛАГОЕВГРАДСКО ПРЕДПРИЯТИЕ, РАЗДЪРЖАВЕНО ПО ВРЕМЕТО НА СДС.

През социализма то е с предмет на дейност производство на изделия за жилищно, промишлено и комунално строителство и на практика е първият успех на сините в битката за контрол над приватизацията на държавни фирми.

Битката за него започва още през 1998 г., когато вездесъщият депутат Илиян Попов праща в предприятието доверения си човек Калин Бучински. Заедно с още двама новоназначени - Димитър Балев и В. Колев, Бучински учредява РМД “Югострой Благоевград” ООД, в което всеки има по 20 дяла. За да се спази законовото изискване в РМД-то участие да имат поне 20% от персонала, още 6 работници получават формално по 1-2 дяла. “Югострой” е апетитна фирма и това го доказва фактът, че по същото време, когато Бучински и компания градят РМД-то, в предприятието се създава още едно РМД - “Югострой СПП” ООД, оглавявано от уволнения бивш управител на държавната фирма Сашо Николов. В него влизат 9 бивши и 22 настоящи работници с по 17 дяла.

ДОКУМЕНТИ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ ПОДАВАТ 2-ТЕ РМД-ТА

и въпреки, че офертата на “Югострой СПП” е с цена от 488 млн. лв. /с 37 млн. лв. повече от конкурента/, и въпреки, че е предложило инвестиция от 250 млн. лв. /при 180 млн. лв. на противника/, предприятието е спечелено от “вярното” РМД на Бучински.

През 1999 г. “Югострой Благоевград” купува 80% от строително предприятие срещу 451 500 000 лв. и разсрочено за 7 години плащане. Повече от половината от сделката - по-точно 250 милиона лв., е финансирана от любимата строителна фирма на СДС - Благоевград “Растер юг” със собственици Васил Костов и Антон Муртов. Това е същата фирма, която по време на синьото управление прави най-апетитните обекти в Благоевград, като ремонт на покрива на ЗСТ, новата митница, Здравната каса, Синята къща, кабинета на съпругата на Попов - д-р Вяра Манова, и т. н.

Едва тогава става ясен планът на Попов - “растерите” да вземат строителното предприятие заради атрактивния му бетонов център в Петрич. И действително - срещу мощното финансово рамо, Бучински им дава бетоновата база, като първо я ремонтира със средства на “Югострой”, а после връчва предизвестия на всичките работници в базата. Следващата фаза е да изхвърлят всичките 13 работници от “Югострой”, водещи се на хартия “учредители на РМД-то”, броили 14 млн. лв. за хвърчащи разписки за участие в търг и очакващи напразно дялове.

През 2000 г. 11 работници искат разваляне на привазационната сделка на “Югострой”, но нищо не става. По същото време, само година след приватизацията му,

ДРУЖЕСТВОТО ВЕЧЕ Е В КОЛАПС, А ПРЕДЛОЖЕНАТА БИЗНЕС ПРОГРАМА И УСЛОВИЕТО В ДОГОВОРА ДА СЕ ЗАПАЗИ ПЕРСОНАЛЪТ НЕ СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ,

защото са съкратени 80% от хората. Не се изплащат режийни, няма пари за работно облекло и обувки, заплатите се бавят с по 5-6 месеца, а част от останалите на работа 43-ма души са в неплатен отпуск. Калин Бучински получава 2 глоби от Регионалната инспекция по труда от по 700 000 лв., които са по-ниски от месечната му заплата, и толкова.

С “Югострой” тогава се захваща Костадин Паскалев, станал току-що министър на регионалното развитие. Той разпорежда проверка на приватизационната сделка. В резултат са открити куп закононарушения. Оказва се, че “Югострой Благоевград” е получило без законови основания преференции за РМД; в досието му в АП липсва списък на работещите в предприятието към момента на сделката 58 работници; 5-имата съдружници в РМД-то са доста по-малко от задължителните минимум 20% от работещите, които трябва учредят такова дружество; сделката е подписана от министър Бакърджиев седмица след изтичане на крайния срок, определен в Наредбата за конкурсите. Нарушен е самият договор за продажба - 90% от цената от 451,5 млн. лв. е трябвало да бъде платена разсрочено за 7 г. с възможност 40% от нея да бъдат платени с компесаторни записи, в деня на сделката обаче “Югострой Благоевград” плаща 10% от цената и с това приключва изпълнението на споразумението, а малко по-късно разплаща останалите 90% с компесаторки /които се търгуват на 10% от цената си/ и така вместо очакваните 270,9 млн. лв. в хазната влизат само 56,437 млн. лв.

Паскалев праща резултата от проверката в Агенцията за следприватизационен контрол, но

АГЕНЦИЯТА НЕ НАМИРА НИКАКВО ОСНОВАНИЕ ДА РАЗВАЛИ СДЕЛКАТА.

През 2005 г. бившите съдружници в “Югострой” Владимир Барилски, Светослав Давидков и Стоянка Григорова искат от прокуратурата проверка за финансовото състояние и сделките в предприятието и дори насочват държавното обвинение в каква посока да търси: необяснимо забавяне на заплати, разпродажба на имущество, за скрап на безценица и т. н. Не е ясно работила ли е прокуратурата по сигнала, но дело така и не е заведено.

В момента “Югострой” ООД е 100% частна. В сайта си фигурира като “най-голямата фирма в Югозападна България, специализирана в производството на стоманобетонови изделия и конструкции - фундаменти, колони, греди, покривни и стенни панели, стоманобетонни елементи за мостове и водостоци, тротоарни плочи, бетонови тухли, колове”. Последната й пререгистрация е от 17 март 2008 г., когато капиталът й е фиксиран на скромните 12 560 лв.

Собственици на “Югострой” са Георги Величков Антов /с дял от 1390 лв./, Радка Димитрова Стоянова

/1390 лв./, Албена Фердинандова Сотирова /1630 лв./, Валери Атанасов Кузманов /1880 лв./, Димитър Кирилов Бойчев /2130 лв./ и Калин Методиев Бучински /4140 лв./. Последният е и управител. “Растер юг” и двамата му собственици Костов и Муртов не фигурират никъде. Всъщност и няма защо - базата в Петрич си е тяхна, благодарение на нея те от години печелят почти всички строителни поръчки в Петричко-Санданския район и съвсем заслужено имат славата на едни от най-богатите благоевградчани.