Приватизация на "Струматекс" организирана от банкера Спас Димитров като по учебник

Преди демократичните промени в страната Благоевград гордо пишеше във визитката си "Център на текстилната промишленост в Югозападна България".

Основанието за това бяха няколкото огромни фабрики и предприятия за производство на платове и готови дрехи. Разположени на големи държавни терени, с просторни цехове и модерни за времето си машини. В тях работеха хиляди жени.

Кой сложи ръка на текстилните предприятия в областния център на Пиринско, е темата в поредната статия от "приватизационната" рубрика на вестника "20 години по-късно".

Предприятието

"Струматекс",

перлата на памукотекстилната промишленост на Югозапада, е създадено като малка тъкачна фабрика през 1948 г., а през 1960 г. е изградено като комбинат "Гоце Делчев" с 2000 работници. Застроената площ на комбината е 80 дка, разположени върху парцел от 130 дка. След 10 ноември е преименувано в "Струматекс" и е едно от първите в страната, които започват да се готвят за приватизация.

Това се случва още през 1995 г., когато раздържавяването е неясна фикция на управляващите, а процедурите по бъдещите масови, касови, бонови и т. н. приватизации са в зародиш. През тази година "Струматекс" се регистрира като акционерно дружество. Току-що назначеният директор Георги Атанасов го заварва с огромни загуби и включено в списъка за ликвидация. Задачата на Атанасов е да приложи оздравителна програма, та ако има нещо за спасяване, то да бъде спасено. Програмата стартира с останалите на работа 800 шивачки, поръчка за Италия и опит на директора да продаде базата на "Струматекс" в с. Вълкосел, за да покрие поне част от банковите кредити.

През погледа назад във времето явно стратегията е била успешна, защото през 1997 г. дружеството изненадващо е

ИЗВАДЕНО ОТ ДЪРЖАВНИЯ СПИСЪК ЗА ЛИКВИДАЦИЯ И ПРЕМЕСТЕНО В ТОЗИ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ.

Броени дни след това в него е регистрирано и РМД "Струматексинвест" начело с директора Георги Атанасов и участието на 430 акционери. Уставният му капитал е 50 млн. лв., разпределени в 50 000 поименни акции. В РМД-то Атанасов държи акции за 16,6 млн. лв.

При първоначалната регистрация на дружеството всъщност има 3-ма акционери с най-голям брой акции " Георги Бижев, Златко Костадинов и Димитър Биков. Падат им се по 3000 на човек. През ноември 1998 г. капиталът на РМД-то се вдига на 80 млн. лв. и структурата на собствеността коренно се променя " Бижев става собственик на 26 400 акции /33%/, а директорът Георги Атанасов получава 18,75% собственост. Двамата са вписани като изпълнителни директори.

Агенцията по приватизация /АП/ иска от "Струматексинвест" и другите потенциални приватизатори депозит от 100 000 долара за участие в преговорите за продажба на 65% от предприятието. Поставя и условието плащането да стане 50% кеш в деня на продажбата, а останалата сума да се брои до 45 дни след подписването на договора.

РМД-то обаче не допада на политическата партия СДС, която по това време е на власт и се стреми да сложи ръка на всичките по-апетитни предприятия. Причината за недолюбването е Атанасов. Той не е син, а е човек на ВМРО. По тази причина през февруари 1998 г. хората на депутата от СДС Илиян Попов започват масирана медийна кампания срещу начините му на управление, но времето не им стига и същата година РМД "Струматексинвест" става собственик на предприятието.

По-късно ще стане ясно, че сделката е платена от същия този крупен акционер Георги Бижев. Той брои в АП първоначалната вноска от 117 000 долара и не му се налага да вади още толкова за втора вноска, защото РМД-то е получило стандартната преференция да се издължи напълно през следващите 10 години, с равни месечни вноски от по 177 долара.

Резонният въпрос е

КОЙ Е БИЖЕВ И ОТКЪДЕ ИДВА"

Инженер-химик, той е човек от бранша. Работил е в "Струматекс" между 1982 и 1990 г., 5 г. е бил началник на апретурния цех, но навреме се е ориентирал в обстановката и успоредно е направил частна фирма. "Вьор Бижев" е специализирана в ушиването на униформи и настанена под наем в ЗЕМ, има 150 работници. Другият любопитен факт в CV-то му е, че Бижев се води най-довереният човек на директора на банка ДСК Спас Димитров. Последният току-що е оглавил опозицията в СДС - Благоевград, насочена срещу депутата Ил. Попов и хората му, и се опитва по всякакъв начин да прибере част от приватизационната баница. В случая " чрез Бижев.

6 месеца след покупката на дружеството Георги Бижев изхвърля Атанасов от Съвета на директорите с мотив "злоупотреби, довели до натрупан дълг в размер на 3,7 млн. лв." На негово място влиза Тодор Андонов, съдружник на Бижев във фирмата му "Вьор Бижев". Двамата са собственици на "Струматекс" и до днес.

Непосредствено след приватизационната сделка през 2000 г. "Струматекс" е сред десетте най-големи фирми в Благоевградска област по продажби /с 11,01 млн. лв./ и по персонал /с 499 души/. През следващите години дружеството работи с променлив успех, но все още се води като едно от най-стабилните в Благоевград.

И най-скандалните всъщност.

През 2006 г. собствениците на дружеството

ИЗТОЧИХА ОСИГУРОВКИТЕ

на 300-те си работници за 2 г. назад, възлизащи общо на повече от 500 000 лв., и влязоха за пръв път в полезрението на НОИ. "ВиК" ги следят редовно и изкъсо заради неплатени сметки, а работниците периодично се оплакват от забавени заплати.

Миналата година предприятието пое униформите на българските, австрийските и германските полицаи. Тогава избухна и грандиозен скандал, свързан с решение на кабинета "Станишев" такива униформи да се шият само от кооперации на инвалиди. Поръчката обаче е прекалено сладка, за да бъде пропусната, и дуото Бижев-Андонов веднага измислят схемата, по която държавата може да бъде хързулната. Те регистрират инвалидна кооперация "Лидер" в Благоевград и дори не си правят труда да прикрият участието си в нея, ами директно я вписват на адреса на "Струматекс". Поръчките за "Лидер" се приемат от съпругата на собственика Тодор Андонов - Мая, а униформите се шият вътре в предприятието, от шивачките на "Струматекс".

ДАЛАВЕРАТА С "ЛИДЕР" Е ГОЛЯМА

- инвалидните кооперации са с нулева ставка на данък печалба, докато като предприятие "Струматекс" би трябвало да внася 10%. Андонов и Бижев не внасят, естествено, но няма данни данъчните да са се заинтересували от измамата.

В момента "Струматекс" произвежда памучни прежди, тъкани и изделия от тях. Според сайта му в интернет днес там работят 1500 души, които шият всичко. Управители на акционерното дружество са Валери Стоицов и семейство Мая и Тодор Андонови. В регистрацията Бижев не фигурира, но допреди няколко месеца той движеше всички сателитни неща в дружеството, извън прякото производство.

Самият

АНДОНОВ Е ДОСТА БОГАТ - ИМА 2 ХОТЕЛА В БАНСКО, 3 ЛИМУЗИНИ, СОБСТВЕНИК Е НА 3-ТЕ БИВШИ МАГАЗИНА "КРЕСНА"

в центъра на Благоевград, които купи за 360 000 лв. Бижев не остана назад и си купи 400 кв. м срещу Съдебната палата. Преди години двамата собственици си напазаруваха съвместно габровското "Мак" АД - то стана тяхно за 1 лв. плюс задълженията му, и основаха текстилна групировка "Мак Струматекс". И понеже не може само да се работи, бизнесмените помислиха и за почивните си дни - през 2005 г. разложките съветници им продадоха 25 бунгала върху 11 дка в местността Предел на цена 20 лв. кв. м.

СДС крилото на Спас Димитров успя със "Струматекс", но се провали катастрофално с другото голямо текстилно предприятие в Благоевград -

"Валентина-Струмяна"

Въпреки напъните на сините активисти, то така и не стига до приватизация.

Предисторията тук се нарича Венера Чонгова, назначена за директор в държавната фирма след стачка на колектива през декември 1993 г. по времето на кабинета "Беров". Тя поема фирмата с дългове от 23 млн. лв към банки, неизплащани с месеци заплати и загуби от 14 млн., натрупани от предшественика й Васил Атанасов. За няколко години Чонгова стопявява задълженията и реализира печалба от 25 млн. лв., когато КНСБ й вдига мерника. През 1996 г. местният синдикалист Емил Илчев започва да събира подписи сред 170-те работници, за да я сменя " била некадърна да управлява и му отказала да им вдигне заплатите с 90%. Оказва се обаче, че акцията на канесебееца е солова, защото 130 от работнитниците скачат в защита на директорката.

Като политик на място, усетил, че може да натрупа активи от това, топкадровикът на СДС Илиян Попов тутакси взема верния курс, целящ да не се конфронтира открито с масите. През 1997 от името на СДС той лично и писмено декларира, че няма кандидат за мястото на Чонгова. Така контрира слуховете, че в Министерството на търговията, по предложение на местен активист на СДС, вече има заповед Чонгова да бъде сменена от Лазар Зрънчев, бивш служител в обувна фабрика "Вихрен". Попов всъщност не лъже, защото Зрънчев е от кръга на вътрешнопартийния му опонент Спас Димитров.

В крайна сметка Чонгова все пак е сменена и в крайна сметка Ил. Попов, като председател на СДС - Благоевград, излиза победител в ръкопашната схватка с банкера за надмощие в партията.

Въпреки продължаващите заплахи на работничките, че с жива верига ще спрат идването на нов директор, през август 1997 г. депутатът се отмята от думите си и внася искане Чонгова да бъде сменена с ексшефа на шивашката фирма "Милена" Красимир Георгиев, останал временно без работа. През есента на същата година министър Валентин Василев не издържа на натиска на Ил. Попов и назначава за директор Георгиев, но

ЗА ДА ИМА МИР, ЗАДЕЛЯ ПАРЧЕ ОТ БАНИЦАТА И ЗА ДИМИТРОВ.

В Борда на директорите е вкаран човекът му, обувният спец Лазар Зрънчев.

След няколко епични заграждения на входа и драматични декларации за бойкот на производството, работещите в текстилната фирма все пак осъзнават, че срещу властта не се рита, влизат обратно в цеховете и след броени дни гласуват да променят статута си от обикновени шивачки на акционери-собственици и да си купят предприятието чрез РМД.

Вместо положението да се укроти, "Валентина-Струмяна" обаче отново излиза по първите страници на вестниците. Георгиев опитва да оправдае слабото си управление с любимия подход - да се жали непрекъснато от лошо наследство. Той вади любопитна папка от бюрото на предшественичката си, пълна с документи за раздавани пари на екстрасенси за сеанси по диагностициране с биополе. Работничките охотно му припяват и разказват как на няколко пъти в цеховете им влизал човек с вдигнати напред длани и им поставял

ДИАГНОЗИ ОТ ТИПА НА "ТИ СИ БРЕМЕННА" И "ЧЕРНА МАГИЯ ТЕГНЕ НАД СЕМЕЙСТВОТО ТИ".

В папката има още фактура с огромна сума, платена на Чонгова и дъщеря й за командировка до Германия. От счетоводството пък подават информация за 244 млн. лв. дългове срещу едва 80 000 лв. по сметка на дружеството, за огромни неприбрани наеми от търговците в бившата "Валентина" и т. н.

Чонгова отговаря на нападките не с опровержения, а тактически - с 62 от верните си работнички тя основава РМД "Валентина стил" АД.

През март 1998 г. вече всички виждат, че Георгиев не става за директор, и той е изхвърлен след 4-месечно управление. В Благоевград това е прието като тотален удар срещу кадровата политика на СДС.

ПОПОВ ВЕЧЕ НЯМА ОЧИ ДА ИСКА ДИРЕКТОРСКОТО МЯСТО В ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА СВОЙ ЧОВЕК

и министър Василев праща протежето на Спас Димитров " Лазар Зрънчев.

Зрънчев кове поредния пирон в ковчега на "Валентина-Струмяна" и през януари 1999 г. се заговаря за пръв път за публична продажба на предприятието. Причината са едни 78 000 немски марки с лихвите от 1993 г., които то е осъдено да плати на софийска фирма заради неполучени костюми, шити на ишлеме.

Приватизацията обаче официално още е възможна и през 2000 г. уволненият главен счетоводител Веско Стойчев и изхвърленият директор Красимир Георгиев също правят РМД с идеята да сложат ръка на предприятието. Наричат го "Нова Валентина 2000", в него Стойчев и шивачката Цветанка Колева имат по 68 дяла, а останалите 38 акционери - по 1-2. Георгиев не съществува в регистрите като акционер, но той се занимава с делата на РМД-то и с познатата му вече дейност " вадене на компромати срещу новия директор Лазар Зрънчев. Както навремето беше натопил Чонгова за екстрасенсите, така и сега атакува Зрънчев, че вземал пари на ръка, пътувал до САЩ и Франция на издръжка на "Валентина", както и че чрез подставено лице - началник цеха във фирмата Ат. Атанасов, си е открил частен шивашки цех на Покровнишко шосе. Отговорът и на тези атаки е РМД. Прави го Зрънчев, нарича го "Валентина 2000" и в него влизат 53 бивши и настоящи работници. Директорът и секретарката му Роза Маркова грабват контролния пакет с по 33% дялово участие.

РМД-ТАТА С АПЕТИТИ КЪМ "ВАЛЕНТИНА-СТРУМЯНА" ВЕЧЕ СА 3,

но през април 2001 г. затъналото отвсякъде предприятие отново остава без директор. Министър Петър Жотев уволнява бившия обувен спец Лазар Зрънчев и в кабинета влиза поредният неудачен експеримент. Новият директор Несим Мошев, бивш експедитор в ТПК "Рила", този път е от квотата на СДС депутата Николай Томов. Двамата са съученици и приятели, в което няма нищо лошо, само дето експедицията е минимална част от общото производство, а управлението не е за всяка уста лъжица. Мошев връща на работа счетоводителя Веско Стойчев и предшественика си Красимир Георгиев, с което се изчерпват всичките му управленски решения, още повече, че през август тежка катастрофа го поваля на легло за дълго време.

ДЕПУТАТЪТ ТОМОВ, ЧИЕТО КАДРУВАНЕ Е ПРЕКЪСНАТО ЗАРАДИ СЛУЧАЙНО СЪБИТИЕ, КАКВОТО Е ПТП-ТО, ПОЛУЧАВА ОЩЕ ЕДИН ШАНС ЗА ИЗЯВА

във "Валентина-Струмяна". Новият директор, когото праща, е братовчед му Марин Аладжов, доскорошен директор на машиностроителното предприятие ЗИЕНТО.

През 2003 г. мощното някога шивашко предприятие "Валентина Струмяна" спира окончателно всякаква дейност с огромни задължения към държавния бюджет. То е извадено от списъка за приватизация и Агенцията за държавни вземания го слага на тезгяха за публична продан.

С няколко търга четирите етажа са купени от агенция за недвижими имоти "Фокс", юристи и бизнесмена Йордан Тозев. Парите от всички етажи плюс тези от продажбата на машините обаче покриват едва половината от дълговете на дружеството.

Въпреки това "Валентина-Струмяна" още живее в съзнанието на благоевградчани. По нея те ориентират съседните кръчми, когато имат среща, и обикноветно я споменават като "бившата "Валентина". Така наричат и двама от ексдиректорите - Чонгова и Зрънчев, които си направиха собствени шивашки цехове.

Въпреки че дадоха всичко от себе си, за да съсипят предприятието, Георгиев, Мошев и Аладжов не можаха да заработят дори титлата "бивш директор".