Принудени сме да работим на принципа “И вълкът сит, и агнето цяло”, лавирайки между интересите на държавата и производителите

- Г-н Янев, с много железарии и яки катинари сте обвързали вратите и прозорците на ракиджийницата. Какво го налага?

- Само едно го налага - кражбите. Знаеш поговорката, че покритото мляко котките не го лочат. Преди да сложа тези нововъведения, ми се случиха две кражби, които още ми държат влага. През 2004 година беше, наведнъж отидоха за две хиляди лева казан, капак, лула, серпентина. Разбраха се авторите на кражбата и тръгна дело в съда в Сандански. Хванахме и адвокати, но ни придумаха на взаимно разбиране. Крадците излязоха нашенци, от Микрево, от известната тук Нова махала, както викаме на ромския квартал. Мина обаче година, после втора, и така си вървят и все нищо, дето се вика чакай от умрял писмо.

Втората кражба бе през 2007 година. Тогава отидоха 4 лули, 4 капака и серпентини. Казаните останаха, че не бяха успели да ги откъртят. Ремонтите ми излязоха 5600 лева. Пак молба до полицията, пак дело, но този път срещу неизвестен извършител, че иди гони Миаля. По същото време задигнаха и помпа в съседното село Каменица.

- С тези катинари сигурен ли сте?

- О, не разчитам само на тях. Впрегнал съм и електрониката. Сега нещо дори да се доближи до врата и се включва аларма, която сигнализира в моя джиесем, и само за минути съм на обекта. Дано обаче и Бог пази.

- Как се сдобихте с базата?

- Сградата бе стара ракиджийница на ПК “Огражден”. Стана ненужна на кооперацията и я купих. Мислех, че така ще ударя на семеен бизнес, че и без работа не се стои. Купих 4 казана със съответните им такъми. И сега имам да връщам пари за тях. Добре, че ми дадоха свестни хора, та не бързат да си ги искат. Ако не бяха кражбите, можеше и да се поотърся от дълговете.

- Чух за някакъв нов казан.

- О, да, купих го за 11 600 лева. Ама си чини парите. Ходих да го вземам чак от село Брано поле, Пловдивско. Хубава работа.

- Какво му е хубавото?

- Ами работи с термичен капак, няма лепене, разполага с манометър за отчитане на налягането, вижда се температурата и стигна ли вътре на 85 градуса, потича ракията. По-важното е, че на излизане ракията се отчита и със спиртомерно устройство и градусите паднат ли към 40, се преминава автоматично на преварка на патока, на който тук му викаме джора. И това е добре, защото от 4 литра паток може да излезе поне един литър ракия, а в един казан патокът може да е и към 30 литра, което ще рече допълнителен добив от около 6 литра хубава ракия. Този казан отчита поне към 20 процента повече като количество от старите при еднакъв материал и при сигурно качество.

- Налитат ли му ракиджиите от Микрево?

- Е, тук варят ракия не само от Микрево. Идват от Кресна, Долна Градешница, Струмяни, Илинденци, Вълково, Драката, че и от по-далечни места. Напоследък обаче взеха да понамаляват. Какво да правят хората, като им се вижда скъп акцизът и таксата. Ама какво да правя, като и аз трупам разходи. Да ти кажа, ние, казанджиите, сме нещо като между чука и наковалнята - от една страна са производителите на ракия, от друга - митниците. Интересите на митницата, която за нас е Югозападна митница Кулата, не са такива, каквито са на производителите. Митницата си търси акциза, а производителите търсят възможностите да не го плащат, та се налага ние да търсим решението на поговорката “И вълкът сит, и агнето цяло”.

- И получава ли се?

- Ами с леки компромиси. Пък и митничарите са хора, и те пекат ракия. А и да си кажем правичката, акцизът си е и висок. И за какво? Че с какво е помогнато на този, който си копае и реже лозето, плаща препарати, а и си прави ракийката за своя душа? Да плащат тези, които продават, но не всички. А и алкохолец си трябва, че е и за радост, пък и за беда, дето се вика, и за оп, и за гроб.

- Не се доизясни защо намалява клиентелата?

- Най-вече заради плащанията. И това касае най-сиромасите и безработните, че са им оскъдни и париците. По тази основна причина много къщи вече си имат домашни казани. По-трудно е, по-бавно става, ама няма плащане.

- Тях митницата не ги ли лови?

- Би трябвало, както е по закон, ама може ли във всяко село да сложиш митничари, че да следят. Пък и е невъзможно, че по моя сметка поне в Микрево домашните казани са някъде към 600-700, а ги има навсякъде. Нещата имат решение, и то е да се намали акцизът. Та Гърция не е далече и нека видят нашите, че 2,20 лева за литър ракия, и то на 40 градуса до 30 литра, си е множко, а да не говорим за оттам нагоре, а при съседите е 59 евроцента, което ще рече някъде до лев на литър, и то при техния стандарт. Така ще се излезе от сивата икономика и хората няма да се мъчат да пекат по мазета и дворове.

И друго искам да споделя. Ракиджийницата е нещо, което изпълнява услуги. Така, както изпълняват услуги шивачници, обущарници. Защо отговорникът на ракиджийницата трябва да събира акцизи и да се отчита пред митницата? Той пече ракия и взима такса - оттук нататък нека производителят да си декларира какво-що. И защо ракиджията трябва да хваща кола и да ходи да представя отчети, пък и да е одумван и от страна на митница, и от производители? Като вършим такива работи някой нещо плаща ли ни? И някой помогна ли ми след двете кражби, и лани съм купил казан за 11 600 лева и как ще си връщам заемите? А отгоре на това трябва да си плащам и осигуровките.

- Ами защо се хванахте с ракиджийницата?

- Ами от нямане накъде, защото попаднах в безработните.

- Иначе как я карахте?

- Те, моите митарства, са много. Започнах работа като печатар в Благоевград, после бях за малко коректор на вестник “Пиринско дело”. После се хванах с тежки машини - с едно “Камацу” на мраморни кариери в Пирин планина. Бил съм поддръжка на машини в шивашки цех, началник на смяна, после механик в МТС, булдозерист в АПК “Огражден”. След промените бях безработен, ставах и секретар на кметство Микрево, поработих в поземлената комисия. В съдружие регистрирах фирма за производство на перилни препарати. Работата потръгна, ама яка конкуренция чак от София се намеси и вдигнах белия байрак. Тогава купих от потребителната кооперация ракиджийницата, лицензирах се чрез своя фирма.

- Защо я нарекохте “Малешевска капка”?

- Така, за романтика. Попадаме географски в Малешевска планина. Тукашната земя всичко ражда, а ракия се прави не само от грозде, а и от ябълки, сливи, черници, дето се вика от всичко. Та стана “Малешевска капка”. Това, което се прави тук, си е своеобразна магия, от която се ражда веселие, дето се вика: има ли градус - има и радост. А пък и слушал съм мнозина да казват: “Абе не може без тази пуста капка”, като става реч за ракията. Имам си и мото на “Малешевска капка”: “Всяка капка в устата - лек за душата”.

- Вие лекувате ли си душата с малешевска капка?

- Опитвал съм и то яко, но някога. Сега и мирисът й трудно понасям. Така за компания и пред мен стои чашка, ама така повече да я гледам.

- Защо, не обичате ли пиенето?