Причините за агресията и страховете на децата винаги имат корен в семейството

Психотерапевтът Венка Петрова се занимава повече от 6 години с позитивна психотерапия и психологично консултиране на възрастни и деца в Благоевград. Психолог е към Асоциацията на родителите на деца с епилепсия. Участва в редица проекти от социалната сфера. Отскоро тя работи заедно с Милка Данчова, която е психодрама терапевт и има 17 години стаж в работата с деца със специални образователни потребности. Събира ги взаимното допълване между различните психотерапевтични школи, в които са формирали и работата по общи проекти - семинари, обучения.

- Започнаха ли благоевградчани да търсят професионалната помощ на психотерапевт, когато имат проблем, или продължават да разчитат на безплатния съвет на приятел?

Вени: - Все повече хора се обръщат към психотерапията. Споделянето с приятел обикновено води до съветване. А то има характера на външно вмешателство, привнасяне на “чужд опит”, без да има връзка с личното израстване. Човек никога не познава толкова добре другия, че да даде най-подходящия съвет. Ресурсът за справяне с всяка ситуация винаги се крие вътре в нас и целта на психолога и на психотерапевта е да помогнат на човека да достигне до него.

- Хората не се ли притесняват да говорят за най-интимните си неща пред Вас и пред други, когато се работи в група?

Милка: - Наистина на българина не му е лесно да се отпусне, защото не сме научени да се доверяваме. Вярвам, че скоро ще има промяна в тази посока. Освен това, когато започва работа с една група, задължително всеки участник в нея приема като вътрешен закон определени правила, най-важното сред които е за конфиденциалност, т.е. без право да се изнасят каквато и да е информация извън групата.

- Кога българинът търси помощ от психотерапевт и психолог?

Вени: - Хората най-често са склонни да търсят помощта на психотерапевт за децата си, когато усетят, че имат проблем в училище, в общуването, страхови преживявания. За себе си са склонни да потърсят такъв тип помощ, когато преживяват загуба на близки, раздяла, житейски кризи или имат усещане за тревожност, безпокойство, липса на смисъл в живота. Случва се да бъдат насочвани от личния лекар, от психиатър, когато се установява, че се касае за здрави хора с проблем, който няма нужда да се разрешава медикаментозно.

Все повече са и случаите, в които хората се обръщат към психотерапевт за разрешаване на партньорски конфликти. Преди години предимно много млади хора имаха готовност да пристъпят към фамилна терапия. В началото на практиката си имах случай, в който мъж и жена /22-23-годишни/, сключили брак на 19, вече бяха на прага на развода. В последните година-две все по-често хора на различна възраст правят тази крачка - да потърсят психотерапевт, за да нормализират взаимоотношенията си. Последната двойка, с която работих, бяха на възраст над 50 г., насочени от адвоката, към когото са се обърнали във връзка с решението им за развод. Те имаха търпението и мотивацията да останат за фамилна терапия 7-8 месеца. Успяха да изяснят много аспекти от съвместния си живот и да продължат да бъдат заедно.

- Не чувате ли често репликата “Не съм луд, че да ходя /да ме пращаш/ на психиатър”?

Вени: - Репликата е типична за хора, които не правят разлика между трите професии - психолог, психотерапевт и психиатър, а тя е съществена. Психотерапевтът и консултиращият психолог работят преимуществено с психически здрави хора. В психологическото консултиране се работи при междуличностни конфликти, трудност при вземане на решение, професионално ориентиране и т.н. Психотерапията е процес на себепознание, вътрешни промени и израстване, който има по-голяма продължителност във времето и по-цялостно въздействие върху личността.

- Причината за това да не се търси достатъчно психотерапевтична помощ не е ли във финансовите възможности на хората?

Вени: - Със сигурност финансовата страна е от значение. В доста държави Здравната каса заплаща определен брой психотерапевтични сесии, когато се установява потребност от такива. В България за съжаление все още не съществува такава практика, а психотерапията има ролята на превенция за добро здраве. Много проблеми биха могли да бъдат разрешени още в зародиш, за да не се превръщат в хронично страдание.

- Все пак държавата има някакви стъпки в тази посока и в повечето училища вече има на щат психолози или педагогически съветници...

Вени: - Не във всички училища работят психолози, а и там, където има, съм чувала, че биват натоварвани с несвойствени за заеманата от тях длъжност дейности.

- Кои са най-често причините за прояви на агресия, страхове, затваряне или депресия у децата?

Вени: - Причините са индивидуални, а общото е, че не могат да бъдат разглеждани изолирани от семейството. За съжаление наблюдавам често желание на родителя да се отдръпне и да остави “като на ремонт” детето си при терапевта. Това не е възможно. В много случаи детето изразява чрез поведението си или посредством някакъв симптом някакво нарушение във функционирането на семейната система. Нашият опит в работата с деца ни подсказа необходимостта от създаване на една поредица от семинари за родители по теми, които в практиката си сме усетили, че са трудни и проблематични за родителите.

Милка: - Темите на първите ни семинари бяха “Общуването между родители и деца”, “Да отгледаш сам децата си, или когато дуетът премине в солово изпълнение”. Предстоят семинари по темите “Аз съм родител на тийнейджър”, “Детските страхове”, “Да намерим пътя към света на осиновеното дете” и др. Никой не ни учи да сме родители, влизаме в тази роля невинаги в достатъчно стабилно емоционално състояние и често се налага да се учим “в движение”, затова понякога е нужно да ни се подаде ръка, когато бъркаме или за да не бъркаме.

Вени: - Всички ние, които сме родители, допускаме различни грешки. Те са обусловени от нашите личностни особености и житейска история, от моделите, концепциите, които сме усвоили в родителските си семейства. На семинарите с родители ние всеки път се връщаме към тези модели, осъзнаваме ги и ги преосмисляме, оглеждаме се в преживяванията на другите, за да получим обратна връзка, да се насочим към корена на конфликтите си и да започнем разрешаването им.

Милка: - Най-често срещаната грешка на родителите е, че слушаме децата си, а не ги чуваме, не им отделяме нужното време, а това може да доведе до сериозни конфликти в бъдеще.

- Каква е рецептата за това да не се стига до конфликти?

Вени: - Универсална рецепта няма, но създаването на добър контакт с нашите децата е първата и задължителна стъпка. Необходимо е те да се чувстват свободни да споделят, да говорят с нас за нещата, които ги вълнуват, без да се страхуват, че ще бъдат порицани или отхвърлени. Трябва да има доверие в общуването. Нашите очаквания и нереализираните ни лични стремежи, които несъзнателно прехвърляме върху децата си, могат да се превърнат в тежест за тях, в преграда, която пречи да се чувстват спокойни, за да споделят, а да се стремят да създават някакъв фалшив образ за пред родителя.

Друг възможен сценарий при такава ситуация е “отказването”. Ако много “вдигаме летвата” и децата виждат, че не могат да я прескочат, те просто решават да се промушат под нея. Тогава идват изоставането в училище, гневът, тревожността и съответно негативните прояви в поведението. Ето защо е нужно да се стараем да бъдем приемащи, подкрепящи в контакта с децата, да им показваме, че им имаме доверие и уважаваме техните интереси и способности.

- На думи е много лесно, но в ежедневието си най-често един работещ човек трудно отделя време за разговори с детето си между службата, печката и пералнята... А ако е самотен родител, времето е два пъти по-малко...

Вени: - Не мисля, че е нужно специално време, за да показваме на детето си, че го подкрепяме и обичаме. Дългите монотонни лекции са изключително безинтересни за децата. Обикновено на 3-тата минута те изключват, гледат и се съгласяват, без да ни слушат. Контактът има различни форми. Той не е само словесен, може да бъде само докосване, поглед, да похвалиш, да покажеш строгост, когато е нужно, но в никакъв случай равнодушие или пренебрежение.

Самотните родители изпитват затруднение от необходимостта да играят две роли в семейството. На децата от такива семейства тежи повече това, че биват възприемани като различни от останалите. Много деца, живеещи в домове, в които скандалите и отчуждението са ежедневие, изпитват повече затруднения от тези, които по някаква причина израстват само с един родител. Самотата, напрежението, негативните емоции са част повече от вътрешните преживявания, отколкото от външната реалност, в която живее един родител. Голяма част от родителите, които сами отглеждат децата си, не се определят като “самотни”.

Милка: - За да бъдем полезни за себе си и своите деца, добре е да намерим начин да “изпускаме парата”. Защо това да не става в групи за “фитнес на душата”, в които коментираме теми като “Умеем ли да се грижим за себе си”, “Да се лъжем, че не лъжем”, “Умеем ли да си почиваме” и т.н. Изобщо - нещо по-забавно и релаксиращо, което да ни помага да решаваме различни ежедневни проблеми, като се учим от опита на другите и се освобождаваме от натрупаното напрежение.

- Ако човек обаче е по-притеснителен и затворен, почти сигурно е, че няма да се осмели да търси помощта на психотерапевт, какво се случва тогава?

Вени: - Накрая страданието му ще го отведе при лекар - невролог, психиатър, или пък “ще си намери път навътре”, преминавайки в телесен, физически проблем. Официалната наука е открила психическия корен на много физически заболявания, такива са хипертонията, диабетът... Ако човек дълго време потиска в себе си едно психическо страдание, възниква опасност то да се прояви на физическо ниво под формата на болест. Когато се опитаме да пренебрегнем проблема си, вместо да го разрешим, няма защо да се изненадваме, ако в един момент се стигне до “взрив” - необяснимо по произход, на пръв поглед депресивно състояние, пристъпи на паника, тревожност, агресия или соматично страдание.

“Всичко се променя, но нищо не се губи”, е казал Овидий. Имам клиентка, която преди 10 години понася внезапно много тежка загуба. Не си позволила обаче “да я преживее”, да се освободи от товара на мъката. Проявила “устойчивост” и продължила, като че нищо не се случило. Потиснатите емоции извършват подмолната си разрушителна дейност и няколко години по-късно при нея се отключва много тежко неврологично заболяване.

Милка: - Псориазисът например се проявява често в резултат от преживяване на силен стрес. Той показва, че на психическо ниво човекът се нуждае от “броня”, за да се запази вътрешно. Когато човек осъзнае истинския си проблем, променя мисловните си нагласи и създава предпоставки за излекуване.

Вени: - Хубаво е, че в последните години хората осъзнават колко е важно да приемат и да обичат себе си. Затова и книжарниците са залети с четива от практическата психология - за позитивното мислене, за развитие на собствения потенциал, различни духовни практики и т.н. Част от нашите клиенти са прочели доста такива книги, опитали са се да се справят сами и са постигнали немалко, но в един момент са осъзнали, че им е нужно още нещо, за да продължат напред. Когато човек преживява нещо много силно, той е дълбоко потопен в своето страдание и прилича на човек, който се опитва да чете книга, заровил лице в нея. Терапевтът “отдръпва четивото” на подходящо разстояние, за да може да започне четенето на текста в него.