При мен не идват от добро, а за добро, баба Ванга ми рече: “Слушай, много от тия, що лекуваха, умряха, сега ти ке си”

- Г-н Дардаров, как и кога разбрахте, че притежавате сила на лечител?

- И аз не знам. Трудно ми е да го обясня. Никога, дори и на сън, не съм си представял, че ще лекувам хора. Аз съм си обикновен човек, бях животновъд в ТКЗС, бях и каруцар. Май всичко дойде от пророчицата Ванга. Аз й казвам баба Ванга в знак на уважение, както й казваше цял народ, макар че съм роден през 1939 г. и не съм далече от нейната възраст.

- Как Ви повлия баба Ванга?

- Беше някъде около 1980 г. Много сънувах, понякога и кошмарни сънища, и това ме тормозеше. Това ме измъчваше. А и синът Стойчо се позабави към 5 години със снахата да ни дари с внучета. Решихме да отидем при баба Ванга за съвет, па каквото Бог е рекъл. Пък и я къде е Петрич - на двайсетина километра. Какво да вземем, какво да вземем, знаехме, че обича цветя и взехме карамфили. Наредихме се сред чакаща цяла тълпа. По едно време излиза един от нейните хора и вика: “Да влезе човекът с карамфилите”. Вика човекът и никой не тръгва. Той повтаря и пак никой не тръгва. Тогава аз му казах, че нося карамфили, но тъй като са в голяма чанта, не се виждат. Нейсе, разбрахме се и тръгнахме. Хубаво, ама пред вратата пак хора и не ни дават да влезем. Вратата затворена, а чувам баба Ванга да казва да се отдръпнат всички и да влезе човекът с карамфилите и семейството му.

- И какво се случи?

- Влязохме. Баба Ванга склопила очи, така сякаш са залепени. Знаех, че нищо не вижда, а тя ми вика: “Карамфилите са хубави и веднага да се засядат в градината”. Шашнах се, че как като не вижда, а и самите карамфили не се виждат, знае, че носим, та е разбрала и видяла. Поуспокоих се и разказах за моите сънища. Подхвърлих и за забавянето на внучета в дома ни. Изслуша ме и вика: “Позабавило се е, ама ке се сдобиеш. Слушай и друго - много от тези, които можеха да лекуват и да помага на хората из района, умряха и сега ти ке си. Знаеш го дядо Георги от Яново, помагаше много, ама и той си отиде и сега на тебе се пада”. Как така - питам я - та аз нищо не знам и не мога? А тя ми вика: “Тебе виждам, ти ке си”.

- Как започнахте?

- Първо се наложи да помогна на дъщеря си Николина. Нижехме тютюн на двора и как ли се случи, не разбрах, но й се размести плешката. Взех да опипвам и сякаш някаква незнайна сила ме облада и започнах с пръстите на ръцете си да намествам каквото трябваше. Просто усещах как ръцете ми сами сякаш се насочваха. Получи се. Случиха се и други подобни случки. Тогава си рекох да отида пак при баба Ванга и да отнеса едно агне. Спомних си, че когато ходих първия път ми бе казала, че няма да се забави времето и аз пак ще я потърся. Дадох й агнето на Рупите, където често отиваше да почива и където сега е нейната църква “Света Петка” и гробът й. Това свято място за цял народ. Рекох й, че ми е много трудно като дойде човек, целият се потя, че се изтощавам. А тя ме успокоява, че ще посвикна и че не е лесно да се прави добро другиму. Рече ми още, че ако дойде някой и видя, че не е за мен, да го пращам веднага на доктор. И така се заредиха случай след случай, като имам и такива, при които доктори не помогнали, при мен се случва. И така вече над 30 години правя каквото мога, колкото и да ми е трудно и изтощително, като се удовлетворявам с мисълта, че при мен никой не идва от добро, а идва, за да получи добро. И сега вече си давам сметка пък на баба Ванга какво ли й е било всеки ден да има опашка от страдащи пред вратата си...

- Разкажете някоя случка от ежедневието Ви?

- Ами един нашенец го завлякла каруца. Започва да чувства болки в кръста. Идва при мен, опипвам го и го пращам на доктор, че не беше за мен. Отишъл на доктор, да не му казвам името, но го върнали, тъй като нищо не му открили. Пак идва при мен. Слушай, викам му, ти си пълен с вода, сърцето ти, дробовете ти са във вода. Бягай на рентген. Пак при доктор отива човекът и на рентгена установяват, че аз съм прав. Веднъж дойде едно момче от Разлог. Къде ли не го водили - все лошо. Не можахме да го вкараме у дома, та взех да го лекувам направо на тротоара. Настаниха се временно в селото и направих още няколко сеанса. Оправи се. Имам случай на човек, Бойко се казваше, отписан от Военната болница в София. Там не могли, но аз го оправих. Този Бойко с двама негови хора ми погодиха и номер. Идва той с двама души, които се представиха като автомонтьори. Оплакват се от болежки. Взех да пипам, нищо не откривам. Веднага го изгоних. После разбрах, че Бойко се бил хванал на бас с тях, че ще разпозная, че не са болни и така спечели баса. Та идването им било просто да ме изпитат. Боже, какви ли не хора идват при мен - някой кръст не може да мръдне, друг нога не може на земя да опре, трети врат си схванал, друг някоя кост изместил или месо захапало. Все от лошотии идват, ама и на много помагам, оправят се.

- Правили ли сте сметка на колко хора сте помогнали?

- Не. Но идват и кажи-речи няма ден без някой да дойде, а случва се и по няколко души в някой ден. Не ми е лесно, че често не подбират и времето - може да е сутрин, вечер, на тях както им е било удобно. Идват от Петричко, Санданско, Разложко, че и от много по-далече, още от Македония, от Гърция. И никой не мога да върна, че от лошотия идват.

- Само у дома си ли приемате?

- Не ходя по къщи, че това ме допълнително изморява, а и на друго място не съм спокоен.

- По колко сеанса правите и как установявате причините на заболяването?

- Сеансите са според случая. А заболяването откривам с пипане. Знам енергийните точки на човешкото тяло и тръгвам по тях. Ръцете ми се движат като по ноти по тялото и усещат линиите и нарушените връзки.

- Като лекувате други, не вливате ли у тях своя енергия?

- Вероятно е така, защото казах вече, че се изтощавам.

- И всичко това го правите без някой да Ви е показвал, да Ви е научил?